Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * договор за наем * пренаемане * подобрения * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 733
гр.София 12.11.2010г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Владимир Йорданов
при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1274/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Д. Д. С., действащ в качеството на ЕТ „Д.-Д. С.”, гр. Б. чрез адв. Росица И. против решение № 949/23.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 371/2009 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение от 10.12.2009 г. по въпроса за основанието на пренаемателя на недвижим имот да търси обезщетение за извършени от него подобрения от собственика – наемодател.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че отговорът зависи от характера на строителните дейности, претендирани като подобрение, а още и от съдържанието на договора между наемател и пренаемател.
Когато претендираното подобрение по съществото си е поправка на наетата вещ, тогава приложимата норма ще е чл. 231 ЗЗД – ал. 1 за повредите, дължащи са обикновено употребление и ал. 2 за поправката на другите повреди, стига да не са виновно причинени от пренаемателя. При пренаемния договор не възникват правоотношения между наемодател и пренаемател, отношенията са между наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Казаното значи, че за обедняването си поради поправяне на вещта, пренаемателят може да търси обезщетение, само, ако повредите са извън тези, причинени от обикновено управление, както и, ако не се дължат на виновното му поведение, а са по причина, за която наемодателят отговаря. Размерът е този на реално сторените разходи. Отговорен да ги заплати е наемателят, а не направо наемодателят или собственикът. Основанието за плащането е договорно, а пренаемателят няма такава връзка с наемодателя /собственика/; от друга страна, по силата на чл. 234, ал. 2 ЗЗД пренаемателят не може да има повече права от наемателя относно ползването на имота, така, че в изследваната хипотеза на поправяне на вещта, няма как да се ползва от общите правила за неоснователното обогатяване.
Ако подобренията са сторени в изпълнение на клаузи по силата на наемния договор между пренаемателя и наемателя, то тогава няма да е налице неоснователно обедняване от страната на пренаемателя, а евентуалното обогатяване на наемодателя е въпрос на уреждане в отношенията му с неговия наемател.
Във всички останали случаи, пренаемателят има право на обезщетение за това, че е намалил собствената си имуществена сфера за сметка на тази на собственика на вещта в резултат на подобряването й. По общо правило, доколкото не е променил основанието на осъществяваната фактическа власт върху вещта, той е държател, а не владелец. Това значи, че не може да търси обезщетения за неоснователно обогатяване от собственика по правилата на чл. 72 и 74 ЗС. Хипотезите на чл. 55 ЗЗД са неприложими. Отношенията между подобрителя и собственика се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно от правилата за неоснователното обогатяване /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, а за добивите съобразно чл. 93 ЗС.
В хипотезата на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил (извършените разходи за строителството) и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота към датата на извършване на съответната строителна дейност), Наемодателят не винаги е и собственик на отдадената под наем вещ, така, че отговорен ще е собственикът към момента на подобряването на вещта – именно той се е обогатил неоснователно.

По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Ответникът по касация Община К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на иска. Поддържа заявеното още в първа инстанция възражение за погасено по давност вземане.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Едноличен търговец с фирмено наименование „Д. – Д. С.”, гр. Б. е предявил срещу Община К. иск за сумата от 5487,00 лв. – стойността на направени от ищеца подобрения в имота на ответника. Твърди се, че те са извършени от търговеца в качеството му на пренаемател. Недвижимият имот /парцел, застроен със С. полуинтернат в кв. 88, ведно с хотел, басейн и прилежаща инфраструктура/ бил отдаден от общината под наем на С. клуб по плуване М. бани, гр. Б., от когото едноличният търговец го пренаел.
Първостепенният Карловски районен съд е уважил иска, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че престацията е сторена въз основа на отпаднало основание - развален наемен договор между наемателя С. клуб по плуване М. бани и пренаемателя едноличен търговец.
Решението е отменено от въззивния Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав и иска е отхвърлен по следните съображения - липсват доказателства Община К. да е иззела по административен ред основния обект, за който се претендира обезщетение /барче павилион със складово помещение/ по време на действие на посочените в исковата молба наемни договори, липсват доказателства за наемни отношения с трето лице, което да е предоставило на ищеца ползването на процесните вещи.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон.
В случая, ищецът претендира обезщетение от собственика Община К. за извършени в неин имот подобрения – изграждане на външно барче – павилион със складово помещение, както и навес.
По съществото си, тези строителни дейности не съставляват поправка на вещта.
Не се твърди, а от данните по делото не се установява, да са вид насрещна престация на едноличния търговец в изпълнение на споразумението между него като пренаемател и наемателя на недвижимия имот. Липсва каквато и да е уговорка и със собственика на имота.
Следователно, приложимата материалноправна норма в отношенията между ЕТ „Д.-Д. С.”, гр. Б. и Община К. е чл. 59, ал. 1 ЗЗД. От това следва, че е без значение дали Община К. е иззела по административен ред основния обект и ако да, дали по него време е бил в действие договора за пренаемане на терена, ведно с хотел, басейн и прилежаща инфраструктура между С. клуб по плуване М. бани търговецът – ищец по делото. В случая, без значение е и това дали са установени наемните правоотношения между Община К. и спортния клуб, съответно между последния и едноличния търговец, защото и в този случай претенцията на последния за заплащане на обезщетение за извършени от него в имота на ответника подобрения, се основава на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Твърдението на ищеца, че ги е сторил докато е бил пренаемател, независимо дали действително съществува валиден пренаемен договор, в случая е от значение и е достатъчно да обори презумпцията на чл. 69 ЗС, което прави едноличния търговец държател.
В заключение, въззивният съд, неправилно е отхвърлил иска по причини, които са извън хипотезата на приложимия материален закон – чл. 59, ал. 1 ЗС.
Неправилно, поради това, са приложени и правилата за погасителната давност. В случая, тя е общата петгодишна по чл. 110 ЗЗД и започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – от момента на извършване на подобрението /когато е станало разместването на имуществените блага/.
По делото е безспорно, че павилионът е изграден през 1995 г., а навеса – през 1996 г. Исковата молба е депозирана в съда на 29.01.2008 г., което е след срока по чл. 110 ЗЗД. Ответникът е възразил, че вземането е погасено по давност още в първа инстанция. То, предвид изложеното, се явява основателно.
Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Община К. има право на сторените във всички инстанции съдебно деловодни разноски – общо в размер на 800 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 949/23.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 371/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д. Д. С. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Д.-Д. С.”, гр. Б., Община К., ул. „О.” № 2 против Община К. за заплащане на сумата от 5 487 лева – обезщетение за извършени подобрения в УПИ-ІІ-С. полуинтернат в кв. 88 по плана на гр. Б., а именно - изграждане на външно барче – павилион със складово помещение, както и навес, включващ метална тента, саксийник и декоративна стена.
ОСЪЖДА Д. Д. С. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Д.-Д. С.”, гр. Б., Община К., ул. „О.” № 2 да заплати на Община К. сумата в размер на 800 /осемстотин/ лв., представляващи разноски, направени във всички инстанции по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: