Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 14.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Кр. П. в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2401 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ш. Т. Х. против присъда № 52 от 17.10.2013 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 496/2013 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В допълнението са развити доводи за съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение за извършителя на престъплението поради едностранчив анализ на доказателствените материали, довело до неправилно осъждане на подсъдимия Х. по повдигнатото обвинение. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание служебният защитник (адв. К.) поддържа жалбата, поставяйки акцент върху довода, че присъдата почива само на показанията на полицейския служител - св. С.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 52 от 17.10.2013 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 496/2013 г. е отменена в наказателната й част присъда № 147 от 9.07.2013 г. на Русенския районен съд по н. о. х. д. № 1199/2013 г. Подсъдимият Ш. Т. Х. е признат за виновен в това, през периода от 8.11.2012 г. до 20.11.2012 г., в [населено място], повторно в немаловажен случай и чрез използване на моторно превозно средство да е отнел чужди движими вещи (16 листа поцинкована профилна ламарина на обща стойност 240 лева) от владението на П. А. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от четири месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 1567/2010 г., като е определил затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се конкретизира с доводите, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди обективно, всестранно и пълно доказателствените материали; че вътрешното си убеждение за недостоверност на обясненията е изградил от миналите осъждания на подсъдимия; че авторството е извел единствено от показанията на полицейския служител - св. С.. Върховният касационен съд приема доводите на жалбоподателя в това отношение. Фактическите си констатации, че на 20.11.2012 г. подсъдимият Ш. Т. Х. на два пъти е натоварил шестнадесет листа ламарина в лек автомобил, марка „Р.” с рег. [рег.номер на МПС] и придружаван от сестра си е превозил вещите до пункт за вторични суровини, където ламарината е била продадена, а документите за продажба са били оформени на името на св. Д. Х., Русенският окръжен съд е приел за несъмнено установени от непротиворечивите като цяло и последователни в тази им част доказателствени материали. При разрешаването на основния и спорен въпрос дали тъкмо подсъдимият е извършил инкриминираните действия по отнемане на владението от св. Б. на ламаринените листи, съдът е отхвърлил като недостоверни показанията на св. Д. Х. и на св. С. Х., както и обясненията в съдебно заседание, в които те са посочвали друго лице - св. Х.. Доверил се е на показанията на св. С., пред когото в полицейското управление подсъдимият Ш. Х. доброволно бил направил самопризнание, а св. Д. Х. заявила, че подсъдимият е донесъл ламарини и я помолил да отиде с него да ги издадат в пункт за вторични суровини, като не знае откъде са тези ламарини (л. 6 от мотивите). За да оцени като недостоверни обясненията, в които е била отречена истинността на извънпроцесуалното признание съдът се е мотивирал с липсата на логика подсъдимият Ш. Х., който бил осъждан и наясно с последиците при извършване на престъпление да поеме първоначално вината на своя брат, ако не е наистина извършителят на престъплението, а причината за отреченото извънпроцесуално признание пред съда е открил в последващата му преценка за възможността да се активира условното осъждане. Посочените мотиви са основани на недопустими житейски умозаключения. Обективно съществуващият факт на условното осъждане е предшествал и извънпроцесуалното самопризнание пред св. С., а съждението, че този факт е бил отчетен по-късно не е нищо друго, освен предположение. В тази смисъл основателно е възражението на защитника, че съдебното минало на подсъдимия незаконосъобразно е било поставено в основата на вътрешното съдийско убеждение при оценката за достоверност на обясненията на подсъдимия. Освен това, самопризнанието поначало може да бъде направено по различни причини, в т. ч. за да се предпази и защити близък човек. Затова при всички случаи едно доброволно самопризнание трябва да бъде истинно, а истинността на самопризнанието е необходимо да се провери и съответно да се подкрепи от положителни доказателства. Осъдителната присъда не може да се основава единствено на самопризнанието и самопризнанието не освобождава съда от задължението да събира други доказателства (чл. 116 НПК). При извеждане на фактическите положения, че именно подсъдимият е свалил ламаринените листа от покрива на бараката на св. Б. и ги пренесъл в двора на своята майка, съдът се е основавал на показанията на св. С.. Приел е, че признанието на подсъдимия, възпроизведено посредством показанията на св. С. се подкрепят от думите пред полицейския служител на св. Д. Х.. Според разпоредбата на чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Ето защо при преценката на показанията на св. С. съдът е бил длъжен да отчете, че те са установявали само факта на направено признание извън процеса от подсъдимия Х. и факта на изречените думи от св. Д. Х., от които съдът дори е подбрал конкретно използван от свидетеля израз, когато ги е възпроизвеждал при разпита му в съдебно заседание. Русенският окръжен съд обаче е бил длъжен да изследва и ясно да посочи защо счита, че казаното от подсъдимия и от св. Д. Х. по време на разговорите им с полицейския служител е отговаряло на обективната истина. Процесуалният подход на съда при решаване на въпросите за отговорността на подсъдимия по повдигнатото обвинение подкрепя довода на защитника за едностранчив анализ на доказателствените материали и нарушение на принципното изискване по чл. 14 НПК да формира вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Пренебрегнал е процесуалните си задължения да обсъди задълбочено доказателствените източници, прецизно да анализира в пълен обем и съпостави цялата съдържаща в тях доказателствена информация. Допуснатите нарушения на процесуалните правила, свързани с правилното изграждане на вътрешното съдийско убеждение са ограничили правото на защита на подсъдимия Х., което обуславя касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Присъдата следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане. При това положение напълно безпредметно е да се обсъждат останалите доводи на защитника. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 52 от 17.10.2013 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 496/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: