Р Е Ш Е Н И Е № 87 С о ф и я, 10 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 ф е в р у а р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 124/2014 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Т. М. от К., назовано „молба”, на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 26 от 16.07.2013 г., постановена по НОХД № 286/2013 г. от районен съд-Поморие, потвърдена с решение № 247 от 28.10.2013 г. по ВНОХД № 765/2013 г. от Бургаския окръжен съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се иска намаляване на размера на наложеното му наказание на 8 месеца лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Осъденият А. М., лично и чрез процесуалния си представител адв.Т.Г. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 26 от 16.07.2013 г. по НОХД № 286/2013 г. на районен съд-Поморие подсъдимият А. Т. М. от К. е признат за виновен в извършването на 08.07.2013 г. в К. на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и на основание чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в полза на държавата в размер на 200 лева. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 30 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с наказание пробация, но с решението си Бургаският окръжен съд я е потвърдил изцяло и тя е влязла в законна сила. С искането на осъдения М. от 02.01.2014 г. въззивното решение се атакува наново заради явната несправедливост на потвърденото от въззивната инстанция наказание лишаване от свобода с искане за намаляването му на 8 месеца. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу присъда и въззивно решение, неподлежащи и непроверени по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: ВКС намира, че няма процесуални пропуски както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Доколкото обаче в срока по чл.421, ал.3 от НПК защитникът му в пренията пред ВКС навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, то следва да им се даде съответен отговор. Те касаят предявяване на материалите от разследването, липса на „постановление” на разследващия при приключването му и на „писмо за определяне на служебен защитник”. Тези доводи не съответстват на материалите по делото. То е образувано като бързо производство и на 10.07.2013 г. с постановление на разследващия полицай е назначена адв.К. М.-С. за служебен защитник на бъдещия обвиняем А. М., която срещу подпис е уведомена за датата на привличането му като такъв – на следващия ден 11.07.с.г. (л.8 от ДП). След запознаване с постановлението за предявяване на обвинението, осъденият М. в протокола за разпит в нейно присъствие лично е заявил, че не желае да му се предявяват материалите от разследването и се е подписал до така записаното му изявление (л.12-долу от ДП). Досъдебното производство е завършило с „писмено мнение” на разследващия полицай Г.К. (л.31 от ДП), съгласно изискванията на разпоредбата на чл.235 от НПК. Или, допълнително наведените от защитника доводи освен че са неверни, във връзка с тях не се установяват и каквито и да е процесуални нарушения както на досъдебното, така и в производствата пред двата инстанционни съда. Не е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Основното оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода, не е съобразено със съдебното му минало, като от приложената справка за съдимост се установява предишното двукратно осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, както и за отнемане на МПС по чл.346 от НК, въпреки липсата на професионална квалификация да управлява въобще каквото и да е МПС. Правилно е прието, че това го очертава като деец със завишена степен на обществена опасност, а поредната употреба на алкохол преди да седне отново зад волана, макар и в малките часове на нощта, не снижава опасността от причиняване на непредвидими вредни последици, особено при опита му за бягство от полицейската проверка. Той не си е взел поука от миналите му осъждания, като много от досега наложените му наказания са били определени при условията на чл.55 от НК и групирани на основание чл.25, ал.1 от НК, изтърпяни до 14.03.2013 г., като последното му осъждане се явява рецидив и не може да бъде групирано с което и да е от тях, каквото е желанието на осъдения. Поради това оплакването му за очевидна несъразмерност на наложеното му наказание на обществената опасност на извършеното от него е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице соченото от него основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. М. от К. за изменяване по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 247 от 28.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 765/2013 г. от Бургаския окръжен съд, с което е била потвърдена присъда № 26 от 16.07.2013 г., постановена по НОХД № 286/2013 г. от районен съд-Поморие. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :