О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 455 Гр. София, 19.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 914/2022 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОГНЯНОВ БИЗНЕС СОЛЮШЪН ЕАД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 6 от 19.01.2022 г. по в.т.д № 279/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 297/10.08.2021 г. по т.д.№ 469/2020 г. по описа на БОС за отхвърляне на молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на МОСКОВ СТРОЙ ООД /сега – ЕООД/, [населено място]. В жалбата се съдържат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Оплакванията са срещу констатациите на вещото лице, възприети от двете съдебни инстанции, за положителната касова наличност на длъжника, проверена извън седалището на последния в частен трезор и без вещото лице да опише купюрите на банкнотите, съобразно изискванията на НАП, както и при наличие на данни по делото, че длъжникът без банков кредит не може да продължи да изпълнява строителната дейност, от която произтича вземането на кредитора. Оспорва се и заключението на вещото лице относно активите на длъжника в частта, в която като актив фигурира атакувано по исков път право на строеж, както и относно пасивите, доколкото липсват данни за начислени неустойки за забава в полза на купувачите по предварителни договори. Твърди се, че коефициентите на ликвидност, съобразени от съда въз основа на заключението по приетата експертиза не отразяват реалното финансово състояние на длъжника. Правят се и оплаквания, че въззивният съд не е назначил поисканата с въззивната жалба повторна ССЕ, както и че се е произнесъл по спора, преди да изчака да приключи производството по частна жалба на касатора пред ВКС. Моли се въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ или алтернативно да се постанови връщане на делото на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1/ Съдът изследва ли действителното икономическо състояние на длъжника и произнася ли се по същото и отношенията между страните такива, каквито са към момента на приключване на устните състезания по делото; с подвъпроси: 1.1/ Второинстанционният съд следва ли да извърши проверка на финансовото състояние на дружеството към новия счетоводен период, актуален към провеждане на съдебното следствие; 1.2/ Има ли значение за производството по несъстоятелност завеждане на искова молба за разваляне на договор за учредяване на право на строеж, което е единственият дълготраен актив на дружеството и следва ли да се изследва ликвидността на дружеството, като се изключи този актив, при изчисляване на неплатежоспособността на същото; 1.3/ Следва ли при данни за неизпълнение на задължения по предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти да се изследват задълженията от обезщетителен характер при изследване ликвидността на дружеството – длъжник, при условие, че са налице данни за настъпила забава на длъжника; 2/ При писмени признания от длъжника за невъзможност да се извършат плащания без банков кредит следва ли да се кредитира установена от вещо лице касова наличност, достатъчна за заплащане на задължението към молителя; 3/ Следва ли да се кредитират доказателства, установени чрез експертиза и проверка на място за наличие на касови наличности, при липсата на разходи за съхраняване на средства в трезор с жива охрана, находящ се в град, различен от мястото на търговска дейност; 4/ Преброяването на суми – касови наличности, следва ли да включва описание на купюри и да бъде извършено съвместно; 5/ При наличие на подадена частна жалба срещу определение за допускане на обезпечителни мерки, следва ли да се отложи разглеждането в открито съдебно заседание на производството по несъстоятелност и да се обяви за решаване. По първия въпрос се твърди да е налице противоречие с решение № 153/13.12.2010 г. по т.д.№ 255/2010 г. на І т.о. и решение № 124 по т.д.№ 1058/2012 г. на І т.о. на ВКС. Допълнителни селективни основания във връзка с останалите въпроси не се обосновават. В изложението още се навежда, че въззивният съд е извършил процесуални нарушения, като не е допуснал част от доказателствените искания на касатора, свързани с проверката и преброяването на касовата наличност, както и не е съобразил доказателствата за възникване на задължения и загуба на активи, водещи до очевидна неправилност на обжалваното решение. Релевират се и нарушения на материалния и процесуалния закон при отказа на съда да изследва текущото финансово състояние на дружеството-длъжник и при извършването на „ограничен въззив“ на първоинстанционното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в указания от съда срок изразява становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в посочения в ТЗ преклузивен срок и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че спорният въпрос, от отговора на който зависи изводът за това, дали МОСКОВ СТРОЙ ООД е в състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, е наличието или липсата на парични средства в брой, с които търговецът би бил в състояние да посрещне задълженията си. Според данните в междинния счетоводен баланс към 31.03.2021 г. дружеството разполага с парични средства в брой в размер на 625 000 лв. Това обстоятелство се оспорва от кредитора, като по този начин всъщност се оспорва редовността на счетоводните книги на длъжника. Доказателствената тежест за установяване редовността на счетоводните книги носи страната, която би се ползвала от счетоводните записвания. В случая тежест да установи редовността на собственото си счетоводство, а оттам – действителното наличие на парични средства в брой, носи длъжникът. За установяване на финансовото и икономическо състояние на ответното дружество по искане на молителя е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на въпроси, формулирани и от двете страни. В основното заключение на вещото лице се съдържа констатация, че към датата на междинния счетоводен баланс общо активите на дружеството са на стойност 1 287 000 лв., а задълженията са за 685 000 лв., т.е. че активите на дружеството са достатъчни за покриване на паричните му задължения. В активите се включват парични средства в брой към 31.03.2021 г. – 625 000 лв. В ГФО за 2017 г. са обявени парични средства в брой – 709 000 лв., през 2018 г. – 598 000 лв., през 2019 г. – 635 000 лв., през 2020 г. – 625 000 лв. По искане на ищеца е извършено фактическо преброяване на паричните средства в касата на дружеството. Това е извършено от вещото лице на 16.06.2021 г. в офис на МОСКОВ СТРОЙ ООД в [населено място], в присъствието на управителя и бившия едноличен собственик на капитала. Преброяването е констатирало стойност на касовата наличност – 625 115,20 лв. При извършена от съда справка в ТР по партидата на МОСКОВ СТРОЙ ООД е установено, че дружеството е обявявало регулярно ежегодните си финансови отчети. Според данните в тези отчети в края на годината на учредяване на дружеството – 2009 г. – то е разполагало в брой с парични средства в размер на 22 000 лв.; в края на 2010 г. – 3 000 лв.; 2011 г. – 3 000 лв.; 2012 г. – 107 000 лв.; 2013 г. – 138 000 лв.; 2014 – 617 000 лв.; 2015 г. – 954 000 лв.; 2016 г. – 918 000 лв. Съдът е приел, че счетоводството на длъжника е водено редовно и отразява коректно извършените финансови операции и имущественото състояние на дружеството, както и че дружеството е възприело практика на съхраняване на значителни парични суми в брой. Стойността на средствата е започнала да нараства значително след 2012 г. и е била най-голяма в края на 2015 г., след което е намалявала до 625 000 лв. Акумулирането на средствата в брой е станало поне 4-5 пет години преди сключването на договора между страните и повече от 6 години преди извършване на експертизата, поради което не може да се очаква да са съхранени първичните счетоводни документи, чрез които да се проследят източниците на средствата в брой. Преценявайки в съвкупност записванията в годишните финансови отчети относно парите в брой, хронологията и движението на средствата, както и извършеното преброяване в хода на производството, съдът заключава, че действително МОСКОВ СТРОЙ ООД разполага с парични средства в размер на 625 000 лв. При това положение следва да се съобразят и констатациите на вещото лице относно общия размер на активите, съотношението им със задълженията и изчислените коефициенти на ликвидност, задлъжнялост и финансова автономност, които водят до извод, че длъжникът разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Това, съгласно чл. 631 ТЗ, е основание за отхвърляне на молбата. Не е налице неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ, тъй като търговецът е в състояние да изпълни задължението си, но отказва да стори това поради спор с кредитора и насрещни претенции към него. Не е налице и свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, тъй като дружеството разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията му. Спорът между страните относно изпълнението на сключения между тях договор и относно съществуването на задължение на възложителя към изпълнителя за заплащане на възнаграждение за извършени СМР следва да се разреши по общия исков ред. За да откаже да допусне поисканата с жалбата повторна ССЕ, съставът на въззивния съд в определение в разпоредително заседание от 29.11.2021 г. е изложил съображения, че вещото лице в първата инстанция се е произнесло по поставените въпроси от № 1 до № 4, заключението му по тях е обосновано, ясно и безпротиворечиво и не е било оспорено, поради което не намира основание за повторна експертиза със същите задачи, а по отношение на въпрос № 5 – вещото лице е установило последните извършени плащания към момента на депозиране на заключението пред първата инстанция – 12.05.2021 г. и никоя от страните не твърди да е настъпила промяна в тези обстоятелства. Същевременно въззивникът – настоящ касатор, не е посочил задачи на експертизата, кореспондиращи на неговите оплаквания във въззивната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че не се установяват основания за допускане на исканото касационно обжалване. На първо място, не се доказва противоречие с приложената практика по чл.290 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Въззивният съд не е приел наличие на преклузия на доказателствените искания, с оглед нормата на чл.266 ГПК, каквато се отрича с цитираните решения на ВКС, предвид разпоредбата на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ, а се е основал на правилото на чл.201 ГПК, както и на липсата на наведени нови и различни обстоятелства, с които доказателственото искане да бъде обосновано. Останалите въпроси не могат да се окачествят като правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото изцяло касаят обосноваността и законосъобразността на изводите на въззивния съд, оспорвани поради невъзприемане на защитната теза на страната и несъобразяване със значението на посочени от нея „данни“, от които се твърди да се установи претендираното състояние на неплатежоспособност /свръхзадълженост/. Искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК предполага касаторът да е формулирал правен въпрос, който да има значение за конкретното дело, т.е. да е бил включен в спорния предмет, да е разрешен от съда и отговорът му да е обусловил изхода от спора, а не неговото значение да се ограничава до правилността на обжалваното решение, установяването на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд, но не и дали същите са законосъобразни. В този смисъл са задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, касаещи приложението на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се посочи, че касаторът не е поставил процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени оплаквания в жалбата, а и доводите в същата са основани на факти, които не могат да се приемат за осъществени. Освен гореизложеното, касаторът не е аргументирал и какви са допълнителните селективни предпоставки по поставените от него въпроси, което представлява самостоятелна пречка за преценка и съответно - уважаване на искането му за достъп до касационна проверка на решението на Бургаския апелативен съд. Последният формулиран въпрос представлява довод за вероятна недопустимост на обжалваното решение, поради което следва да се отбележи, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК също не е налице. Произнасянето на съда по искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ, респективно – влизането му в сила, няма преюдициално значение за производството по чл.625 ТЗ, по аргумент от разпоредбите на чл.629а ал.8 и ал.9 ТЗ. Въззивното решение не се преценява и като очевидно неправилно съобразно чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, доколкото е обосновано с оплаквания, представляващи единствено касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. При преглед на съдържанието на обжалвания съдебен акт не се констатира същият да е постановен при допуснати особено груби нарушения на правилата на формалната логика или при превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/. По тези съображения достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан. С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съгласно чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден за сумата от 600 лв. - надлежно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6 от 19.01.2022 г. по в.т.д № 279/2021 г. на Апелативен съд – Бургас. ОСЪЖДА ОГНЯНОВ БИЗНЕС СОЛЮШЪН ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на МОСКОВ СТРОЙ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: