Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство

Р Е Ш Е Н И Е


№ 12

София, 25.01.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Давидова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1141 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молбата на К. С. П. и Т. С. Б., чрез адвокат Б. Р., за отмяна на влязлото в сила решение от 14.07.2004 год. по гр. д. № 22762/2003 год. на Софийския районен съд, с което по отношение на тяхната наследодателка Д. Д. Б. /починала на 22.12.2007 год./ е признато за установено, че Л. Д. В. е собственик на недвижим имот – дворно място от 425 кв. м., находящо се в [населено място], [улица] представляващо УПИ * в кв. * по плана на [населено място], м. „Х. Д.” с площ по графични данни 395 кв. м., заедно с построената в него сграда, при описаните в решението съседи.
В молбата, подадена на 24.06.2011 год., се поддържа, че наследодателката на молителите, ответник в приключилото производство по предявен срещу нея установителен иск за собственост на спорния имот, не е участвувала в делото, поради нарушаване на правилата за призоваването й чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник” - чл. 50, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./. Поради това и правото й на защита е било нарушено, лишена е от възможността да участвува лично в производството и да сочи доказателства за собствеността на имота, като молителите считат, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Искат връщане на делото за ново разглеждане, като с оглед смъртта на първоначалните страни по делото, бъдат конституирани техните правоприемници.
Ответникът по молбата - Ц. С. И., правоприемник на Л. Д. В. по завещание от него, чрез пълномощника й адвокат Г., счита молбата за недопустима, респ. неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е тримесечен от узнаване на решението. При липсата на данни същото да е било съобщено на наследодателката на молителите, ответник в производството по приключилото дело /уведомен е назначения й представител/, както и при липса на данни, опровергаващи изложените от молителите съображения за узнаване на решението през м. юни 2011 год., възражението на ответницата в тази насока е неоснователно.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е и основателна, поради следните съображения:
Искът за собствеността на описания имот е предявен от Л. Д. В. против Д. Д. Б., като изпратената призовка за първото съдебно заседание до ответницата е върната в цялост с отбелязване на връчителя, че същата е напуснала посочения в исковата молба адрес преди десет години, по сведение от нейния брат, ищецът по делото Л. В.. Въз основа на съдебно удостоверение е представено от ищеца удостоверение за постоянен адрес на Д. Д. Б., съвпадащ с този, посочен в исковата молба.
По разпореждане на районния съд е разрешено призоваването на ответницата чрез публикация в ДВ, по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./, като й е назначен и процесуален представител, съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./- адв. Ф., която е представлявала страната в хода на производството.
Сочените в молбата за отмяна конкретни нарушения на правилата за призоваване на наследодателката на молителите, обезпечаващи участието й в производството по иска за собственост на спорния имот, са налице и са довели до лишаването й от личното участие в процеса.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ призоваването чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник” се предпоставя от алтернативно предвидените предпоставки – ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец същият не може да бъде призован на постоянния му адрес, което отсъствие е предвидено да се удостовери с подпис върху призовката поне на един свидетел, с посочване на трите му имена и адрес. Районният съд е приел наличието на втората предпоставка, тъй като постоянният адрес на ответницата не е бил неизвестен, с оглед представеното удостоверение от МВР – С”ДСЧ” за наличието на такъв, но е налице нарушаване на правилото за удостоверяване на отсъствието от постоянния адрес чрез отбелязване от връчителя трите имена на свидетеля, с оглед неговата идентификация и неговия адрес, което в случая липсва – лицето, дало сведение за отсъствието е противната страна по делото, поради което и заинтересувана от него. Нарушено е и изискването на закона за едномесечния срок, в продължение на който ответникът да не може да бъде призован на постоянния му адрес, с оглед липсата на такива данни във върнатата преди изтичането на този срок призовка /същата е изпратена на 16.02 и върната в съда на 27.02.2004 год./.
Това обосновава извода за липсата на увереност, че действително адресът е неизвестен, в какъвто смисъл е предвиденото в чл. 50, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ - съдът разрешава призоваването да стане чрез публикация в “Държавен вестник”, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. Въпреки представените по делото данни за постоянния адрес на страната, съвпадащ с този, посочен от ищеца в исковата молба, смисълът на разпоредбата вменява в задължение на съда да се увери напълно, че ответницата не може да бъде призована от него, което в случая не е налице – съдът е постановил призоваване чрез публикация в „Държавен вестник” при липсата на сведения, че страната отсъствува от адреса, с оглед липсата на свидетелско удостоверяване на това обстоятелство.
Поради това и призоваването на наследодателката на молителите в производството пред районния съд е в нарушение на процесуалните правила, довело до лишаването й от възможността да участвува в делото, което процесуално нарушение не може да се санира от назначаването и участието на особен представител. Същото представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК, както следва да се квалифицира поддържаното от молителите /по т. 6/. След отмяната на решението следва да се постанови, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, като същото следва да започне от първото съдебно заседание, при конституиране на правоприемниците на първоначалните страни, с оглед данните за смъртта им.
При новото разглеждане на делото с оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по искането за разноските, направени в настоящето производство.
Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение от 14.07.2004 год. по гр. д. № 22762/2003 год. на Софийския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от първото съдебно заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: