Р Е Ш Е Н И Е
№116
С., 24.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 1.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2592/2014 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1855/21.01.2014г.,подадена от Варненски Свободен Университет”Ч. Храбър”,гр.В.,чрез пълномощника му адвокат Б. И. Ж.,против решение №2590/09.12.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3153/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №3740/25.07.2013г. постановено по гр.д.№8166/2007г. по описа на Варненски районен съд,12 състав,в частта,в която е прието за установено по отношение на В.”Ч. Храбър”,при участието на Държавата в качеството на трето лице помагач на ответника,че Д. Г. Н. е собственик на реална част с площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на КК”Чайка”,целият с площ от 30955 кв.м,при граници на реалната част:ПИ №324,път и останалата част от ПИ №313,защрихована в син цвят и заключена между точките A,B,C,D,E,F,G,H и I на скицата на лист 27 от делото,представляваща неразделна част от решението,а по действащата кадастрална карта представляваща реална част с площ от 1680 кв.м от имот с идентификатор по КК №10135.2571.80 на [населено място],к.к.”Чайка” при описани в решението граници на имота, и ответника В.”Ч. Храбър” е осъден да предаде владението на гореописаната реална част,по иск с правно основание член 108 от ЗС,основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на реституция осъществена с решение №597/10.03.1999г. на ПК В..Със същото решение се отменя решение №3740/25.07.2013г. постановено по гр.д.№8166/2007г. по описа на Варненски районен съд,12 състав в частта с която е отхвърлен иска на Д. Г. Н. предявен срещу В.”Ч. Храбър”,за премахване на строеж,изграден в реална част от площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на КК”Чайка”,гр.В.,на основание член 109 от ЗС и вместо него е постановено: осъжда В.”Ч. Храбър”,гр.В.,при участието на Държавата,в качеството на трето лице помагач на ответника,по иска на Д. Г. Н. от [населено място],да премахне строеж сграда,защрихована с червени линии на скицата на лист 104 от делото на Варненски районен съд,находяща се в част от процесния имот,която част е част от ПИ №594 по КП/1956г.,защрихована със зелени линии на скицата на площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на КК”Чайка”,гр.В.,целият с площ от 30955кв.м при гореописаните граници на реалната част,защрихована в син цвят и заключена между горепосочените точки на скицата на лист 27 от делото на В.,представляваща неразделна част от решението,а по действащата КК на В.,представляваща реална част с площ от 1680 кв.м от имот с идентификатор по КК №10135.2571.80 по КК на [населено място],КК”Чайка”,при граници на частта:ПИ №82,ПИ №83,път и останалата част от ПИ №80,на основание член 109 от ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска изцяло неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№4063/10.02.2014г.,подадена от Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,гр.С. против горепосоченото въззивно решение,с която се иска неговата отмяна изцяло,като неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. Н.,счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
С определение №288/25.06.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по предпоставките,предвидени в член 280,ал.1,т.1 от ГПК по правния въпрос:”Прекъсва ли се придобивната давност по иск,предявен от владелеца срещу лицето претендиращо да е собственик ?”
Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 ГПК и член 293 ГПК приема следното:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява,че между страните по настоящото дело, е било проведено производство по отрицателен установителен иск, предявен от В./в качеството на ищец/ и Д. Г. Н./в качеството на ответник/, приключило с влязло в сила решение на 27.08.2004г. по гр.д.№4207/2002г. по описа на Варненски районен съд,с което искът е бил отхвърлен,като съгласно мотивите на решението придобивното основание досежно процесния имот е реституция по ЗСПЗЗ,осъществена с решение №597/10.03.1999г. на ПК В. в полза на наследниците на Г. Л. Г..След анализ на писмените доказателства относно процесната реална част и съобразно данните по заключенията на вещото лице по изслушаните експертизи,съдът е стигнал до извода,че процесната реална част от 1680 кв.м-предмет на заявената ищцова претенция по член 108 от ЗС,защрихована със син цвят на скицата на л.27 от делото на В., е съответна с имот по горепосоченото влязло в сила решение по гр.д.№4207/2002г. по описа на Варненски районен съд и представлява част от имот с идентификатор №10135.2571.80,поради което въз основа на това приема,че процесната реална част попада във възстановения с Решение №597/10.03.1999г. на ПК В. имот на наследодателя на ищцата.С оглед на това съдът е приел възражението на ответника В. за липса за идентичност за неоснователно.Във връзка с приключилото производство по горепосоченото дело по предявения отрицателен установителен иск,съдът е посочил,че предметът на настоящия спор и този по предишното дело са идентични,също така идентични са и страните в двете производства,поради което силата на пресъдено нещо на решението от 27.08.2004г., постановено по гр.д.№4207/2002г. по описа на В., по отношение на собствеността върху имота следва да бъде зачетена и се приеме,че Домна Г. е собственик на имота по настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,и всички възражения,които ответникът по отрицателния установителен иск е следвало да изчерпи в предишното производство,свързани със законосъобразността ни действителността на решението на ПК В.,вкл. и компетентността на органа,по принадлежността на правото на наследодателя към момента на кооперирането на земята,както и възражението за придобиване на имота от ответника по силата на покупко-продажба от Държавата с договор от 03.12.1998г., са преклудирани.По отношение на същите възражения,направени от третото лице-помагач на отвеника-Държавата,съдът е приел,че те също са преклудирани по силата на горепосоченото влязло в решение,въпреки че не е взела участие в това производство,тъй като тя не е нито наследник,нито правоприемник на ответника-В.,а негов праводател.Във връзка с възражението за придобиване на процесната реална част по давност,съдът е посочил,че давността спира да тече по времето на висящия процес по гр.д.№4207/2002г. по описа на В.- 13.12.2002г. до датата на влизане в сила на решението в сила-25.01.2007г.,на основание член 115,б.”ж” ЗЗД,вр.чл.84 ЗС,след което почва да тече нова давност и за В. тя се счита прекъсната с предявяване на иска по член 108 от ЗС,на основание чл.116,б.”б” ЗЗД,вр.чл.84 ЗС,като за периода от 13.12.2002г. до 4.10.2007.-не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен давностен срок и В. не е могъл да придобие процесния имот на това основание.По предявения иск по член 109 от ЗС,съдът е приел,че процесната сграда е законно изградена,обаче собственикът не е длъжен да търпи ограничения на своето право и в случай,че строежът е извършен въз основа на редовни строителни книжа,защото те установяват само благоустройствената допустимост на строежа,поради което правото на ищцата е безспорно накърнено и е постановил сградата да се премахне изцяло,тъй като само малка част от нея е извън процесната част от имота и не може като такава да съществува самостоятелно.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
За придобиване правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене на имота,като владението следва да бъде постоянно,непрекъснато,спокойно и явно.Съгласно чл.84 ЗС във връзка с член 116 ЗЗД,давностният срок се прекъсва само с определени,изрично посочени от закона действия,като едно от тях е предявяване на иск за спорния имот от собственика-член 116,б.”б” ЗЗД,което да доведе до смущаване на владението върху имота,като искът следва да е бил предявен за установяване на собствеността или ревандикиране на същия имот.Прекъсването на давността в тази хипотеза,както е прието със задължителната практика на ВКС/решение по гр.д.№681/2012г. по описа на ВКС,Іго,решение по гр.д.№1744/2009г. по описа на ВКС,Іго/,винаги се свързва с действия на носителя на спорното материално право,насочено срещу лицето,което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност,а не обратното.Това е така защото,ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност,а тази давност може да бъде прекъсната с насрещен иск на собственика.
По основателността на касационната жалба,подадена от Варненски свободен университет”Ч. Храбър”/В./:
С оглед дадения отговор на правния въпрос,настоящият състав на ВКС намира въззивното решение за неправилно.
С депозираната искова молба вх.№15883 от 11.10.2007г.,ищцата Домна Г. Н. е сезирала съда с искове с правно основание член 108 и член 109 от ЗС,срещу ответника Варненски свободен университет „Ч. Храбър”/съгл.уточнението на исковата молба-с молба от 6.11.2007г.-т.4-на лист 20 от гр.д.№8166/2007г. по описа на Варненски районен съд,ХІІсъстав/,като основава правото се на собственост върху процесния имот на приключила реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ-влязло в сила Решение №597 от 10.03.1999г. на ПК В./по делото няма данни същото да е било обжалвано/,с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. Л. Г. в съществуващи,стари реални граници на следния имот:”1.Нива от 1,680 дка,находящ се в строителните граници на В.,местн. БАХЧА АЛТЪ,имот №ч.594 от кадастрален план изработен 1956г.,към което решение е приложен протокол за въвод във владение №44 от 28.05.1999г./лист 15 от делото/.
При така дадения отговор на правния въпрос,посочен по-горе, предявяването на отрицателния установителен иск от В. срещу Д. Г. Н.,няма за последица,предвиденото в хипотезите на член 116 б.”б” ЗЗД и член 115 б.”ж”ЗЗД,както неправилно е приел въззивния съд в обжалваното решение.С този иск, ищецът В. не би могъл сам за прекъсне придобивната давност, на която се позовава в настоящото производство-в качеството си на ответник по същото,по заявената ревандикационна претенция от ищцата Д. Н. Г..Освен това, няма данни, в приключилото с горепосоченото влязло в сила решение производство по предявения отрицателен установителен иск,да е заявен насрещен иск от Домна Н.,което би могло да прекъсне давността,която тече в полза на позовалата се страна-Варненски свободен университет.Следователно,с предявяването на отрицателния установителен иск от В. за собственост на процесния имот,не е налице прекъсване на придобивната давност,нито същото е могло да доведе до спирането й ,докато е траел този съдебен процес.
Предмет на ревандикационната претенция в настоящото производство,с оглед заявеното в исковата молба,както и в последващите уточнения на същата/лист 25/, е реална част от имот №313,находящ се в [населено място],кк.Чайка от 2000г.,с площ от 1680 кв.м при граници: път и от три страни част от имот 313/повдигнат в син контур на приложената на лист 27 от делото скица/.Според отразеното в съдебно-техническата експертиза ,депозирана пред първоинстанционния съд/лист 186 от делото/ на 12.10.2012г.,от вещо лице Д. Р.,процесният имот представлява част от имота предмет на Договора за покупко-продажба №1121-Т/03.12.1998г.,повдигнат в син цвят на скицата на лист 27 от делото,и е съответен с имота по решение от 27.08.2004г. по гр.д.№4207/2002г. на В.,20 състав и частично идентичен с възстановения имот по решение №597/10.03.1999г. на ПК В..
Ответникът В.,в съдебно заседание проведено 09.05.2008г. пред първоинстанционния съд,в отговор на заявените ищцови претенции,които е оспорил,прави възражение за придобиване на процесния имот по давност,чрез упражняваното добросъвестно владение в продължение на пет години от датата на сключената сделка с Държавата-обективирана в договора за покупко-продажба на имота-начало на месец юни 1998г.,както и в отношение на евентуалност възражение за придобиване на процесния имот чрез упражнявано владение в продължение на повече от 10 години,с присъединено владение на праводателя му-Държавата,въз основа на извършено отчуждаване по реда на З./лист 51 от делото/.Това негово възражение не е преклудирано по развилото и приключило с влязло в сила решение по гр.д.№4207/2002г. по описа на В.,20 състав,приложено към настоящото производство,в което ищецът В. е предявил срещу ответницата Д. Г. Н. отрицателен установителен иск за собственост,като обосновавайки правния си интерес в исковата молба по същото е заявил,че е придобил право на собственост върху недвижим имот,включващ имота,предмет на реституционното решение по ЗСПЗЗ,по силата на договор за продажба №1121-Т/03.12.1998г., с Държавата.С това приключило с влязло в сила решение производство,с което е отхвърлен предявеният от В. отрицателен установителен иск, не може да има за последица преклузия на възражението за придобиване правото на собственост на имота, поради изтекла в негова полза придобивна давност,която се заявява в настоящото производство от последния в качеството му на ответник по предявените от ищцата Д. Н. искове, с правно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС,тъй като както вече бе посочено това право е било претендирано на друго основание.
Във връзка с направеното възражение за придобиване на процесния имот по давност от ответника В. ,в качеството му на добросъвестен владелец,касационният съд го намира за основателно.
Разпоредбата на член 70 ЗС дефинира тази добросъвестност при условие,че владелецът владее на правно основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е бил собственик или предвидената от закона форма е била опорочена,като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.По силата на сключената сделка между Държавата и настоящия ответник В.-от 03.12.1998г. ,въз основа на който е съставен констативен нотариален акт №121 от 4.12.1998г. за собственост на недвижим имот,придобит по реда на член 44 З.,последният владее описания в акта имот,включващ процесната част, на това основание.По делото няма данни и доказателства това негово владение да е смущавано и прекъсвано от този момент.Представеният по делото протокол №44 от 28.05.1999г. за извършен въвод във владение на наследниците на Г. Л. Г.- Д. Г. Н./лист 15 от делото/, е акт на административния орган,осъществяващ реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ,като завършваща фаза на това административно производство и не обвързва ответника В.,който не е страна по същото.Освен това, по делото липсват доказателства,които да установяват по несъмнен начин за реално упражнявана фактическа власт върху процесната част от имота на ответника от страна на ищцата Н..поради което така извършения въвод сам по себе си,не е достатъчно доказателство за упражнявано владение.
Според предвиденото в разпоредбата на член 5 ал.2 ЗВСОНИ,изтеклата придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества,не се зачита и започва да тече от влизане в сила на тази разпоредба/22.11.1997г./ Постановеното решение №597 на ПК В.,с което се възстановява правото на собственост върху описания земеделски имот на наследодателя на ищцата обаче е постановено и е влязло в сила на 10.03.1999г.,от който момент тече давността в полза на ответника В. относно процесния имот.С възприетото в Тълкувателно решение №10/5.12.2012г. по тълк.д.№10/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС,допустимо е придобиването на имот,собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,на основание петгодишен давностен срок по член 79,ал.2 ЗСПЗЗ след влизане в сила на ЗВСОНИ,когато и заличеният срок е бил петгодишен.След като ответникът В. владее имота на правно основание,годно да го направи собственик,към момента на постановяване на горепосоченото решение на ПК В.,в качеството си на добросъвестен владелец,и съобразно тази задължителна практика на ВКС,както и предвид дадения отговор на правния въпрос за липса на нейното прекъсване,съответно спиране по приключилия предишен съдебен спор между страните,изискуемият от закона петгодишен давностен срок за придобиване по давност на процесния имот от ответника В. е изтекъл към 10.03.2004г.Ето защо, ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот на основание настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,поради което предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен.
По отношение на заявената претенция по член 109 от ЗС,която е обусловена от изхода на спора с правно основание член 108 от ЗС,то по гореизложените съображения същата е неоснователна.
По касационната жалба на Държавата:
По изложените по-горе аргументи, във връзка с жалбата на Варненски свободен университет,касационният съд намира оплакванията, изложени от касатора Държавата,че постановеното решение е неправилно за основателни,и при този изход на делото не следва да ги излага отново.
Ето защо,постановеното въззивно решение следва да се отмени и касационният съд се произнесе по съществото на спора.
На основание член 78,ал.2 ГПК на Варненски свободен университет”Ч. Храбър”,гр.В. следва да се присъдят направените разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 4028,40 лева,представляващи съдебни и деловодни разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Поисканите от третото лице-помагач Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез процесуалния й представител юрисконсулт Б.,разноски, по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 78,ал.10 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2590/09.12.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№3153/2013г. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Н. от [населено място] иск,против Варненски свободен университет”Ч. Храбър”,със седалище [населено място],искве: с правно основание член 108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот:реална част с площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на [населено място],кк Чайка от 2000г.,целият с площ от 30955 кв.м,при граници на реалната част:ПИ №324,път и останалата част от ПИ №313,както и иска с правно основание член 109 ЗС за премахване на строеж,изграден в гореописаната реална част от имота,като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Н. от [населено място] да заплати на Варненски свободен университет „Ч. Храбър”,със седалище [населено място] разноски по делото в размер на 4 028,40 лева/четири хиляди и двадесет и осем лева и 40 ст./,за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |