Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 22.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 3780/2013 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” Е., [населено място] срещу решение № 353 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 466/2013 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 114 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 880/2012 г. на Районен съд-Мездра, за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че Л. И. Г., [населено място] дължи на „Р. /България/” Е. в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 01.07.2008 г. сумата 15 778.22 лв., представляваща просрочена главница; сумата 3 422.49 лв. – редовна лихва и сумата 1 341.75 лв. – лихва по анекс № 1 от 25.09.2009 г., за които суми на касатора са издадени заповед за изпълнение № 64 и изпълнителен лист от 02.02.2012 г. по ч. гр. д. № 170/2012 г. на Районен съд – Мездра. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания. Релевирано е оплакване за допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване клаузите на договора за банков кредит, в резултат на което с решението е направен погрешния извод, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично - на 03.02.2011 г., а не както било посочено в заявлението на 09.11.2011 г., а като последица от този извод е прието, че отговорността на ответника като поръчител е преклудирана поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ГПК към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Ответникът Л. И. Г. оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. С определение № 533 от 15.09.2014 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото с него разрешение с т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК по въпроса "Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции”. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са договорили трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, считано от 151-вия ден, при неплащане от кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа на това задължение. Въз основа на доказателствата по делото е направен извод, че по смисъла на чл.12.1 от Анекс № 1 кредитът автоматично е станал предсрочно изискуем на 03.02.2011 г., от който момент започнал да тече срокът по чл.147 ЗЗД. Извършеното от банката с писмо изх.№870-58/08.11.2011 г. уведомяване на ответника, че обявява всички дължими към 08.11.2011 г. суми в размер на 20 718.41 лв. по договора за банков кредит за предсрочно изискуеми, според съда има значение само за поставянето на страните по него в забава, но не отлага настъпването на предсрочната изискуемост на кредита за по-късен момент. Тъй като заявлението по чл.417 ГПК било подадено от ищцовата страна на 02.02.2012 г., въззивният съд е направил извода, че по силата на чл.147,ал.1 ЗЗД отговорността на поръчителя е преклудирана и е налице основанието за освобождаването му от отговорност поради бездействието на кредитора през визирания в цитираната разпоредба шестмесечен срок. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжник, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. По основателността на касационната жалба: С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че срокът по чл.147, ал.1 ГПК започва да тече от датата, на която банката-кредитор е упражнила правото си да направи кредитът предсрочно изискуем. В случая, ищецът е обявил на кредитополучателя и поръчителя договорът за кредит за предсрочно изискуем с уведомление по пощата, получено от ответника на 09.11.2011 г. според неоспорената от него обратна разписка. На 02.02.2012 г. Банката е подала общо заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК за солидарното им осъждане, като по този начин кредиторът е упражнил правото си срещу длъжника в 6-месечен срок, считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С упражняване правото си срещу длъжника в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, считано от възникване на падежа на задължението, в случая – от обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, кредиторът – ищец е запазил правата си срещу поръчителя, като не е загубил иска си срещу него. Като е приел, че нарочното изявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договор за банков кредит има значение само за поставяне на длъжника в забава, но не и за обявяване на предсрочната му изискуемост, тъй като според договора тя настъпва автоматично при сбъдване на предвидените в него условия, а именно от този момент започва да тече и срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е постановил неправилно решение. Ето защо съдебеният му акт следва да бъде отменен и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като вместо него се постанови решение, с което да се уважи предявения иск по чл.422 ГПК. При този изход делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции общо в размер на 4 352.69 лв., от които 3 252.03 лв. платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 353 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 466/2013 г. на Врачанския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Р. /България/” Е., [населено място] иск по чл.422 ГПК, че Л. И. Г., [населено място] дължи в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 01.07.2008 г. сумата 15 778.22 лв., представляваща просрочена главница; сумата 3 422.49 лв. – редовна лихва и сумата 1 341.75 лв. – лихва по анекс № 1 от 25.09.2009 г., за които суми са издадени заповед за изпълнение № 64 и изпълнителен лист от 02.02.2012 г. по ч. гр. д. № 170/2012 г. на Районен съд – Мездра. ОСЪЖДА Л. И. Г. да заплати на „Р. /България/” Е. сумата 4 352.69 /четири хиляди, триста петдесет и два лева и 69 стотинки/ лева - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: