О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1406 Гр. София, 21.12. 2023 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 21.12.2023 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова Ч. т. д. № 1424/2023 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на АЛПИК ЕНЕРДЖИ СЕ – европейско акционерно дружество, учредено в Република Чехия, с идент. № 284 77 090, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1576 от 16.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1453/2023 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав, с което е потвърдено определение № 1074 от 30.03.2023 г. по т. д. № 890/2022 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, ХVІІІ състав за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по т. д. № 614/2022 г. по описа на СГС, VІ-22 състав. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания, че въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. На първо място се твърди, че липсва основание за спиране на делото, т. к. т. д. № 614/2022 г. е образувано по нередовна искова молба, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. На следващо място се сочи, че частичният отрицателен установителен иск на ЕНЕРДЖИ МАРКЕТ ЕАД, по който е било образувано т. д. № 614/2022 г. на СГС е недопустим, защото с предявяването му би се постигнала пълна, а не частична защита на спорното право. В този смисъл се излага, че разрешението по ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС се отнася само до предявените частични осъдителни искове, които биха били допустими, като този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 126, ал. 1 ГПК в настоящата й редакция (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2018 г.). Поддържа се, че съдът е следвало да прекрати образуваното т. д. № 890/2022 г., а не да постановява определение за неговото спиране поради преюдициалността на друго - също недопустимо – производство, каквато освен това не е и налице. Моли се за отмяна на обжалваното определение и на потвърдения с него съдебен акт и за връщане на делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Налице ли е основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в случай, че исковата молба по обуславящото дело не е приета за редовна от съда, пред който е предявена; 2. Счита ли се за нередовна исковата молба, за която съдът е констатирал, че е нередовна, и е дал указания и срок на ищеца за отстраняване на нередовностите; 3. Допустимо ли е предявяването на частичен отрицателен установителен иск. По първия въпрос се твърди противоречие с определение № 93 от 24.02.2020 г. по ч. т. д. № 230/2020 г. на ВКС, І т. о., определение № 149 от 01.04.2020 г. по ч. т. д. № 259/2020 г. на ІІ т. о. и др.; по втория въпрос жалбоподателят намира противоречие с решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 243 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5161/2016 г. на ВКС, ІV г. о., а по третия – със задължителната практика, формирана по т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, евентуално счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с оглед изводите на въззивния съд относно редовността на исковата молба по т. д. № 614/2022 г., като формирани в противоречие с правилата на формалната логика. Насрещната страна – ЕНЕРДЖИ МАРКЕТ АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК излага съображенията си за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, прецени следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съставът на въззивния съд е преценил от фактическа страна, че производството по т. д. № 890/2022 г. по описа на СГС, ТО, 18 състав е образувано по искова молба, предявена от ЕНЕРДЖИ МАРКЕТ АД срещу АЛПИК ЕНЕРДЖИ СЕ, за да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 30 663 932, 42 евро поради това, че за ответника не съществува право да претендира предсрочна изискуемост по споразумение за преструктуриране и спогодба от 20.12.2021 г., като отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен като частичен – за сумата от 1 000 000 евро. След извършена служебна справка съдът е констатирал, че между същите страни, в същите качества и в същия съд е образувано предходно дело под № 614/2022 г., по което е предявен отрицателен установителен иск, за да се установи, че не съществува право на ответника да претендира предсрочна изискуемост по посоченото по-горе споразумение за преструктуриране и спогодба, съответно – при условията на евентуалност, че ищецът не дължи сумата от 30 663 932, 42 евро, като искът отново е заявен като частичен – за сумата от 1 000 000 евро. Съдебният състав по т. д. № 890/2022 г. е изпратил същото за присъединяване към предходно образуваното, но съдът по т. д. № 614/2022 г. е отказал да извърши такова. От правна страна въззивният съд е приел, че основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е приложимо, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, като спирането се налага поради връзка на преюдициалност между делата. Тя се изразява в това, че решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора по второто, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право. В случая съдът е преценил, че горните процесуални предпоставки са налице. Основал се е на доктрината и съдебната практика, че решението по частичния иск формира СПН по отношение на част от съдебно предявеното право само когато искът е положителен установителен или осъдителен. Изключение от това правило има при уважаване на частичен отрицателен установителен иск, като в този случай СПН се разпростира върху цялото спорно право. В този смисъл съдът е цитирал ТР № 1/17.07.2001 г., решение № 89 от 11.07.2011 г. на І т. о. и определение № 60521 от 28.09.2021 г. на І т. о. на ВКС, като е приел, че изводът на първоинстанционния съд относно съществуването на преюдициалност следва да бъде споделен. По оплакванията в частната жалба за неправилност на обжалвания акт поради липса на изискуемите в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставки, с оглед нередовността на исковата молба, по която е било образувано т. д. № 614/2022 г., съдът е посочил, че въпросите за редовността на исковата молба се разрешават от съда, пред който делото е висящо; постановеното определение, с което исковата молба е била оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на недостатъци не е от категорията на определенията, относими към допустимостта на заявените претенции. Неизпълнението на указанията на съда ще обоснове връщане на исковата молба, а влязлото в сила определение за връщането й ще преустанови висящността на процеса. Доказателства за такова влязло в сила определение съдът е посочил, че липсват. Съдът е намерил за неоснователно и възражението за недопустимост на предявения частичен отрицателен установителен иск като основание за неправилност на обжалвания съдебен акт. Приел е, че такъв иск е допустим, с оглед направените от ищеца уточнения по т. д. № 890/2022 г., че пред съда е предявен спор за друга част от вземането, която не е идентична с тази по първото дело. Посочил е, че уважаването на частичния отрицателен установителен иск ще доведе до разпростиране действието на решението и върху непредявената част от иска, поради което решаването на спора по първото дело ще притежава изискуемата от закона преюдициалност спрямо второто. С оглед мотивите на обжалвания съдебен акт, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 4 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване по първия формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, а именно - Налице ли е основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в случай, че исковата молба по обуславящото дело не е приета за редовна от съда, пред който е предявена. Същият е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда за неговия изход, като едновременно с това се намира в противоречие с разясненията, дадени с определение № 93 от 24.02.2020 г. по ч. т. д. № 230/2020 г. на ВКС, І т. о. относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в аналогична хипотеза. В цитираното определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, са изложени съображения, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Посочено е, че използваната от законодателя терминология - „се разглежда“, а не просто „е образувано дело“, предпоставя обуславящо производство, за развитието и приключването на което не са налице, към момента на осъществяваната преценка за преюдициалност, съмнения. За преценката относно връзката на преюдициалност е от значение както яснотата относно предмета на обуславящото дело /основание и петутим/, така и липсата на обективно съществуващи пречки за неговото развитие - липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Подлежащите на отстраняване пречки за разглеждане на делото предпоставят оставяне на исковата молба без движение, но до формирането на положителна преценка на разглеждащия обуславящото дело съд относно тяхното преодоляване е налице основателно съмнение в бъдещото развитие на производството. Независимо от формалното му образуване като дело, във фазата на преценка на редовността на исковата молба, неприключила с даден ход на производството, не е налице висящо обуславящо дело с изискваната от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК характеристика. Съдът по обусловеното дело няма правомощието да преценява редовността на исковата молба, нито допустимостта на обуславящия иск, съобразно всички положителни и отрицателни процесуални предпоставки за това, доколкото би се явил обвързан и от влязло в сила решение по недопустим обуславящ иск. Страната, противопоставяща възражения срещу допустимостта на обуславящия иск, като основание за отказ за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да ги предяви в обуславящото производство и по този ред да осъществи защитата си. Съдът, разглеждащ обусловеното дело, обаче има задължението да следи дали обусловящото дело е във фаза по преценка на редовността на исковата молба и допустимостта на иска, както и основание да откаже спиране на обусловеното дело до приключването на тази фаза. Отказът за спиране не препятства подновяването на искането, след преодоляване на пречките за развитие на обуславящото производство. Настоящият съдебен състав споделя така формираната практика на ВКС, според която отговорът на релевантния правен въпрос е, че липсва основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в случай, че исковата молба по обуславящото дело не е приета за редовна от съда, пред който е предявена. Предвид гореизложеното обжалваното определение се преценява като неправилно – постановено в нарушение на процесуалния закон, доколкото към момента на извършване на преценката на въззивния съд относно законосъобразността на определението на СГС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК липсват доказателства за това, че съдът е констатирал по предвидения в закона ред редовността и допустимостта на исковата молба по т. д. № 614/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 22 състав, за да предприеме действия по нейното разглеждане. Горното налага въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Отделно от това стои принципният въпрос за допустимостта на предявения частичен отрицателен установителен иск (и по двете искови производства), с оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК и ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и въпросът, дали по т. д. № 890/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ-18 състав обективно е предявен частичен иск за друга част от спорното право. Същите следва да се разрешат от съда, пред който делата са висящи, доколкото касационната инстанция може да се произнесе обвързващо по тях само при упражняване на инстанционен контрол върху прекратително определение или постановено решение по съществото на спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1576 от 16.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1453/2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав. ОТМЕНЯ определение № 1576 от 16.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1453/2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав и потвърденото с него определение № 1074 от 30.03.2023 г. по т. д. № 890/2022 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, ХVІІІ състав за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по т. д. № 614/2022 г. по описа на СГС, VІ-22 състав. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: