Ключови фрази
Обратен иск на поръчителя срещу длъжника * договор за поръчителство * суброгация * поръчителство * уведомяване на длъжника * солидарна отговорност

РЕШЕНИЕ
№ 229

София, 10. септември 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 452 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 29.11.2010 г. по гр.д. № 6006/2010, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2159/2008, като са отхвърлени предявените искове по чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за правното значение на уведомяването на длъжника по чл. 143 ЗЗД за суброгацията на поръчителя.
По поставения правен въпрос едни съдилища приемат, че неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя погасява регресните му права от плащането на задължението, а други съдилища – че неуведомяването на длъжника за предявената претенция срещу поръчителя има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина.
Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина „иск” в материалноправното му значение на „вземане”), поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения.
Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследницата на длъжника не дължи нищо на поръчителя, който е изпълнил задължението доброволно, без да му е предявен иск и без да уведоми наследницата на длъжника.
Правилно въззивният съд е приел, че на 03. и 10.08.2007 г. ищецът като поръчител е изплатил доброволно на кредитора Б. „Д.” Е. сумата 8.647,68 лева в погашение на задължението на наследодателя на ответницата към банката. Също правилно съдът е приел, че ищецът е платил на свой риск, без да уведоми наследницата на починалия длъжник. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че ответницата не дължи претендираната сума. По делото не се твърди нито са представени доказателства длъжникът или наследницата му да са платили на кредитора нещо повече от това, което той е признал, като е предявил непогасения остатък от вземането си, наследницата да е продължила да плаща след погасяването на дълга от поръчителя или да съществуват каквито и да било други възражения срещу съществуването на изплатената от поръчителя част от дълга.
В производството пред въззивната инстанция ответницата е направила възражение, че кредитът е получен, за да бъде предоставен и е предоставен от кредитополучателя на поръчителя или на трето лице – близък на поръчителя, но доказателства в тази насока не са събрани. Събирането им не е поискано и с отговора на касационната жалба.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът като поръчител е изплатил доброволно на кредитора Б. „Д.” Е. сумата 8.647,68 лева в погашение на действително съществуващо задължение на наследодателя на ответницата към банката, поради което тя следва да бъде осъдена да му върне сумата 8.647,68 лева със законната лихва от 25.01.2008 г., както се претендира и сумата 2.058,20 лева разноски за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 29.11.2010 г. по гр.д. № 6006/2010.
ОСЪЖДА С. Н. К. от София да заплати на Т. Д. А. от П. сумата 8.647,68 лева на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 25.01.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата 2.058,20 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.