Р Е Ш Е Н И Е № 516 гр. София, 07 януари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1525 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения Р. Г. Й., депозирано на 12.09.14 г, за възобновяване на НОХД № 1765/12 по описа на Пернишки районен съд, по което е постановена присъда № 645 от 5.06.13 г, влязла в сила на 21.06.2013 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 27.07.2012 г в [населено място], след предварителен сговор със С. Б. Р., чрез използване на техническо средство, е отнел чужда движима вещ: 35 м меден контактен проводник, на обща стойност 420 лв, от владението на А. Б. Ш., МОЛ при [фирма], [населено място], без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК, алтернативно, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, с което е нарушено правото му на лично участие в процеса. Сочи се, че задочното производство е проведено в отклонение от процесуалните изисквания, че присъдата е постановена заедно с мотивите, с което е допуснато процесуално нарушение. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебното производство. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата при задържането му на 14.03.2014 г /, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Осъденият Р. Г. Й. е привлечен към наказателна отговорност на 16.10.2012 г, за престъплението, предмет на присъдата. На 7.11.2012 г Пернишка районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Р. Г. Й. и С. Б. Р.. Молителят е призован лично за съдебното производство. Той е предупреден за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Осъденият Й. се е явил в съдебно заседание, проведено на 18.12.2012 г. Той се е явявал и в следващите съдебни заседания. Междувременно е постигнато споразумение между прокуратурата и съпроцесника му С. Б. Р.. Съдебният състав, одобрил споразумението, се е отвел от разглеждане на делото. Новият съдебен състав е насрочил производството за 8.05.2013 г, за която дата молителят е бил редовно призован / чрез майка си /. В съдебно заседание на 8.05.2013 г той не се е явил, без да посочи уважителни причини. Съдът е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража” и е постановил да бъде проведено общонационално издирване. По делото са постъпили данни, че молителят е в чужбина, с неизвестен адрес. Ход на делото е даден на 5.06.2013 г, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. На отсъстващия подсъдим е осигурен служебен защитник. В протокола от съдебното заседание изрично е записано, че съдът се оттегля на съвещание за произнасяне на присъдата заедно с мотивите. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Липсват предпоставките на чл. 423 НПК, тъй като осъденият е участвал на досъдебното производство и в съдебната фаза, но сам се е дезинтересирал от процеса и по този начин е демонстрирал отказ от правото си на лично участие / процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена и молителят не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини /. Ето защо, в посочената хипотеза, не е предвидена възможност за ново разглеждане на делото с участие на осъдения, а искането, основано на чл. 423 НПК, се явява неоснователно. Липсват и предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 422, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът правилно е преценил, че са налице основанията на задочното производство по чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Молителят е бил редовно призован, не е посочил уважителна причина за неявяването си и е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Правото на подсъдимия на лично участие в процеса е гарантирано, но това е субективно право, което се упражнява по преценка на носителя му. Когато подсъдимият сам е решил да се откаже от правото си, законът не му предоставя възможност за повторно разглеждане на делото. Не е допуснато и процесуално нарушение, произтичащо от произнасяне на присъдата заедно с мотивите. В чл. 308, ал. 1 НПК е предвидено, че мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но това не е задължително, а се прави по преценка на съда. В настоящия случай, съдът е решил, че ще произнесе присъдата заедно с мотивите, а процедирайки по този начин, е спазил процесуалния закон. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. Й. за възобновяване на НОХД № 1765/12 по описа на Пернишки районен съд, по което е постановена присъда № 645 от 5.06.13 г, влязла в сила на 21.06.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: