Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 5   София, 25.01.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година,в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска                                                              ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                               Здравка Първанова при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2728 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ц. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 23.04.2008г. по гр.д. №119/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по допускане на делба на недвижим имот,представляващ полска култура,цялата с площ 3.790 дка,ІV категория,находяща се в землището на с. П.,Община”Р”, Пловдивска област,м.”Д”,съставляваща имот №020009,парцел **** от масив 20 по плана за земеразделяне. С определение №414/01.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за предпоставките,при наличието на които сънаследник би могъл да придобие по давност дяловете на останалите сънаследници от съсобствен недвижим имот и за начина,по който останалите сънаследници следва да предявят правата си при установена самостоятелна фактическа власт от един от сънаследниците,за да се приеме,че започналата са тече в негова полза придобивна давност е прекъсната. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че възражението му за придобиване по давност на частта на сестра си В. Д. К. е неоснователно,след като е установено,че е упражнявал самостоятелно давностно владение върху имота. Ответникът по касационна жалба С. С. М. изразява становище,че изводите на съда за наличие на съсобственост и за неоснователност на заявеното от съделителя И. Д. Ц. възражение за придобивна давност са правилни,тъй като не е установено намерението на И. Ц. да владее целия имот за себе си нито това намерение да е било манифестирано спрямо сънаследника,в който смисъл постановеното от въззивния съд решение е съобразено със съдебната практика. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по допускане. За да достигне до извода,че към настоящия момент процесният имот е съсобствен между съделителите И. Д. Ц. и С. С. М. при равни квоти и така да допусне делбата,въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1995г. на наследниците на Д. И. Ц. ,а именно преживяла съпруга А,син И. Д. Ц. и дъщеря В. Д. К. ,т.е. съсобствеността произтича от наследяване. От 18.12.1996г.,на която дата е съставен н.а. №126,том 28, н.д. №18509/96г.,с който тримата наследници на Д. И. Ц. са признати са собственици на имота въз основа на влязло в сила решение на ПК-с. Първенец №73380/06.03.1995г.,И. Ц. е обработвал имота като свой със знанието и без противопоставянето на своята майка А,с намерението да го придобие. Със сестра си имал договореност той да получи мястото,а сестра му да получи сумата от продажбата на наследствената им къща,т.е. с оглед на тази уговорка И. Ц. е установил самостоятелна фактическа власт и върху частта на сестра си,но през 2005г. Василка К. предявила претенции към този имот-разговаряла с брат си за имота и правила постъпки за промяна на неговия статут,с което давността прекъсва и до предявяването на иска за делба през 2007г. нов давностен срок не е изтекъл. Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят хипотезите,при които може да се приеме,че се прекъсва придобивната давност,която е започнала да тече в полза на един сънаследник,който е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт,отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение да владее целия имот само и изключително за себе си,т.е. кога може да се приеме,че осъществяваното владение е необезпокоявано и непрекъснато,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №304/04.05.1995г.,постановено по гр.д. №75/1995г. по описа на І ГО на ВС е прието,че претенциите на сънаследник към наследника,който е установил владение върху наследствения имот не опорочават това владение. За това, че около владението съществуват кавги,без да са упражнени насилствени действия,то не става неспокойно,а продължава да бъде необезпокоявано и щом като е било непрекъснато и владелецът не е бил отстранен от владението на имота,кавгите и претенциите не могат да го смутят. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от ВС,І ГО решение по поставените въпроси,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №304/04.05.1995г. по гр.д. №75/1995г. на І ГО на ВС като съображенията за това са следните: След като един от сънаследниците е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт,отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си,той може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок,ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота,предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице,вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния владелец,т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред,но не и във фактически действия,насочени към личността на упражняващото фактическата власт лице. Започналата да тече в него полза придобивна давност следователно може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, посредством който останалите сънаследници заявяват правата си върху имота или чрез признаване на техните права. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено,респ. прекъснато. Словесните пререкания между сънаследниците,предявяването на претенции в разговори помежду им,които обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота,не прекъсват започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението му. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Правото на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК-с. Първенец №73380/06.03.1995г. в полза на наследниците на Д. И. Ц. ,а именно в полза на преживялата съпруга А, син И. Д. Ц. и дъщеря В. Д. К. От този момент всеки един от тях,ако противопостави на останалите намерение да владее имота само за себе си,респ. ако помежду им бъде постигнато съгласие в този смисъл,може да придобие по давност правото на собственост върху притежаваните от останалите идеални части от имота. Меродавен за извършването на преценка дали и към кой момент в полза на един от сънаследниците е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС давностен срок следователно е моментът на установяване на самостоятелна фактическа власт върху целия имот. Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд досежно момента,в който И. Ц. е установил самостоятелна фактическа власт върху имота по отношение правата на В. К. Въззивният съд е изложил съображения,че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля В,според които още през 1995г. когато видяла имота,Василка К. и И. Ц. имали уговорка този имот да остане за И. Ц. , а сумата от продажбата на наследствената къща да бъде получена от В. К. Необоснован е следователно изводът,че от този момент И. Ц. е упражнявал самостоятелна фактическа власт само спрямо дела на своята майка А. Съгласие И. Ц. да упражнява фактическата власт върху целия имот само за себе си е постигнато между всички наследници на Д. Ц. и от този момент в полза на И. Ц. е започнала да тече придобивна давност както по отношение дела на неговата майка,така и по отношение дела на сестра му В. Ц. До смъртта на А. Ц. /30.08.2000г./ обаче придобивна давност по отношение на притежаваната от нея 1/3 ид.част от имота в полза на И. Ц. не е изтекла,поради което следва да се приеме,че правото на собственост върху притежавания от А. Ц. дял от имота е преминало в патримониума на нейните наследници по закон-син И. Ц. и дъщеря В. К. при равни квоти съгласно чл.5,ал.1 ЗН. По отношение на придобитата по наследство след смъртта на А. Ц. 1/6 ид.част между В не е постигано съгласие фактическата власт да бъде упражнявана от И. Ц. с намерение да придобие собствеността по давност преди 2000г. По отношение на тази идеална част намерение за своене е противопоставено на В. К. след 2000г. и следователно до датата на предявяване на иска /03.09.2007г./ предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС давностен срок не е изтекъл. Като собственик на тази 1/6 ид.част от имота В се е разпоредила с правото си в полза на съделителя С,който към настоящия момент се легитимира като собственик на тази част от имота. Правото на собственост върху придобитата от В. К. идеална част от имота в качеството й на наследник на Д. Ц. /2/6 ид.части/ обаче е преминало в патримониума на съделителя И,който е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху тази идеална част от имота явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1995г. до предявяването на иска за делба. Не е налице прекъсване на давността посредством предприетите от страна на В. К. спрямо И. Ц. действия по оспорване на установената от него самостоятелна фактическа власт върху имота – както беше отбелязано по-горе словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с действия,имащи за последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота,не прекъсват започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението му. С тази идеална част В. К. не е могла да се разпореди валидно в полза на С. М. ,тъй като не е притежавала правото на собственост към момента на сключване на договора за продажба. Правото на собственост върху тези 2/6 ид.части от имота принадлежи на И. Ц. ,който се легитимира общо като собственик на 5/6 ид.части от процесния недвижим имот. Дяловете на съделителите от съсобствения имот неправилно са определени от въззивния съд в обжалваното решение,поради което по реда на чл.293, ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено в частта,с която са определени квотите на съделителите от допуснатия до делба имот и вместо това за И. Ц. бъде определен дял от 5/6 ид.части и за С. М. дял от 1/6 ид.част. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 23.04.2008г. по гр.д. № 119/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по определяне делбените права на съделителите И. Д. Ц. и С. С. М. от допуснатия до делба недвижим имот,представляващ полска култура,цялата с площ 3.790 дка,ІV категория,находяща се в землището на с. П.,Община Р. ,Пловдивска област,м.”Д”,съставляваща имот №020009,парцел **** от масив 20 по плана за земеразделяне и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ за И. Д. Ц. дял от 5/6 идеални части от допуснатия до делба имот и за С. С. М. дял от 1/6 идеална част от допуснатия до делба имот. Председател:   Членове: