Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 29 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1009 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по саморъчна „молба” на осъдения П. С. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 19/2015 по описа на Районен съд - Нова Загора и отмяна на влязлата в сила присъда. В „молбата”, която настоящият състав приема за искане по смисъла на чл.423 ал.1 от НПК, е посочено, че А. е осъден в негово отсъствие, като е узнал за постановената присъда в Англия, при задържането му в изпълнение на ЕЗА, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода. Претендира се искането да бъде уважено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.Б. Б. поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането по чл.423 ал.1 от НПК е предявено на 13.09.2016 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването на влязлата в сила присъда – на 22.04.2016 г., когато А. е задържан във Великобритания, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 27/14.05.2015 г. по нохд № 19/2015 г. по описа на Районен съд – Нова Загора П. С. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата А. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 50 лв.. Първоинстанционният съдебен акт не е обжалван, не е протестиран и е влязъл в сила на 30.05.2015 г. Видно от приложеното по делото досъдебно производство П. А. е привлечен - лично и в присъствието на назначения му служебен защитник адв.Д. И., в качеството му на обвиняем на 17.12.2014 г. /л. 25 от досъдебното производство/ за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. След последвалия разпит в качеството му на обвиняем, с протокол от същата дата му е предявено разследването по делото, отново в присъствието на защитника му. По внесения от прокуратурата обвинителен акт със същото обвинение е образувано нохд № 19/2015 г. по описа на РС – Нова Загора. За първото по делото заседание А. е призован на посочения от него адрес в [населено място], чрез неговата майка С. А., но не се е явил. Това е мотивирало съдебният състав да измени взетата спрямо А. мярка за неотклонение от „Подписка” в „Задържане под стража” и с телеграма № 12750/26.03.2015 на Дирекция „Национална служба полиция” той е обявен за общо държавно издирване. Въпреки проведените мероприятия местонахождението му в страната не е установено, за да бъде призован. По делото е установено, че след като А. е пребивал на територията на [населено място] при своя позната, на 15.03.2015 г. той е напуснал пределите на Република България с автобус през ГКПП „К.”, като роднините му не разполагат с информация за точното му местонахождение. В присъствието на служебния му защитник адв. Д. И. съдебното производството е разгледано по реда на чл.269 ал.3 от НПК - в отсъствието на подсъдимия, доколкото той не е намерен на посочения от него адрес и местоживеенето му в страната, а и извън нея не е било известно, като след щателно издирване не е било установено и делото е приключило с постановената присъда. В изпълнение на влязлата в сила присъда е издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от 23.11.2015 г. от прокурор от РП – Нова Загора. На 22.04.2016 г. А. е задържан във Великобритания и е екстрадиран, като на 21.07.2016 г. е предаден на българските власти. Видно от приложената ЕЗА не е налице отбелязване, че по отношение на осъдения са предоставени гаранции за възобновяване на делото по смисъла на чл.423 ал.5 от НПК, поради което не следва да се преценява дали А. е знаел за воденото съдебно производство срещу него. Горните фактически констатации дават основание на настоящия състав да приеме, че П. А. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чиято досъдебна фаза е взел лично участие. За първото съдебно заседание той е призован чрез неговата майка, като са спазени изискванията на чл.180 ал.2 от НПК, но той не се е явил, т.е. провеждането на съдебното производство в негово отсъствие се дължи на неговото собствено поведение – заминал е за [населено място], след което е напуснал пределите на Република България, без да остави адрес за призоваване, още повече, че с оглед на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка" той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил при съдебното разглеждане на делото. Предвид липсата на уведомяване за настъпилата промяна в местоживеенето му, съдът приема, че А. очевидно е целял да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В този смисъл настоящият състав счита, че неучастието му в съдебната фаза на образуваното наказателно производство е негов личен процесуален избор, от който той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна присъда по реда на възобновяването. Ето защо, тъй като не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК искането за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Останалите наведени в искането оплаквания, както и отправените претенции на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и за несъразмерност на наложеното наказание, съобразно предмета на извършеното престъпление – 12 литра ракия на стойност 114 лв., са неотносими за настоящото производство. С оглед така направеното от страна на защитника възражение – искане за приложение на разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, следва само да се отбележи, че съобразно нормата на чл.424 ал.1 от НПК ВКС не е компетентен да разгледа искането, а такъв се явява Апелативен съд – Бургас, но предвидения за това в чл.421 ал.3 изр.1 от НПК шест месечен срок от влизане в сила на присъда безспорно е пропуснат. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 19/2015 по описа на Районен съд - Нова Загора и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: