4 9 Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 07.04.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2744 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], срещу решение №1203/12.06.2014г. по т.д.№1278/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено решение №1985/13.12.2013г. по т.д. №1158/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -7 състав, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на ЗК [фирма], [населено място], на основание чл.213 от КЗ сумата от 43997,45 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 04.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗК [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.213 от КЗ за същата сума. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано наличието на валидно сключен застрахователен договор между него и Национална разузнавателна служба, съответно приел е за недоказано и правото на касатора да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило вредата. Твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на неоспореното от ответника застрахователно удостоверение, издадено в съответствие с чл.184 ал.1 от КЗ. Твърди,че това удостоверение съдържа изискуемите реквизити на застрахователния договор и удостоверява сключването и валидността на застрахователното правоотношение по договор за имуществено застраховане между касатора и увредения собственик, в случая Национална разузнавателна служба. Също счита,че въззивният съд неправилно е преценил и доказателствената сила на удостоверение №1135/03.12.2013г. на Национална разузнавателна служба, която не е страна по делото и няма правен интерес да издава документи, удостоверяващи изгодни за нея факти. Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че изискването на закона за писмена форма на застрахователната полица не подлежи на саниране чрез събиране на други доказателства за удостоверяване наличието на застрахователно правоотношение. С определение №502/25.06.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос: „За доказателствените средства, с които е възможно да бъде установено валидното сключване на договора за имуществена застраховка, когато се твърди,че данни от договора представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по иск за сумата 43997,45 лева, представляваща изплатено от ищеца ЗК [фирма] застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка "Каско на МПС", претендирана като дължима по силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /2006г./ от ответника [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредите. За да постанови въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.213 от КЗ /2006г./, въззивният съд е приел за недоказано валидното сключване на застрахователен договор между ЗК [фирма] и собственика на увредения при ПТП автомобил, в изпълнение на който ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение и да е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Съгласно императивната разпоредба на чл.184 ал.1 от КЗ /2006г./, застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. В ал.3 на чл.184 от КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Като неразделна част от този договор законът /чл. 184 ал.2 от КЗ/ е предвидил също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Посочените разпоредби налагат категоричния извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване. Доказването на спазването на писмената форма за действителност на застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно правоотношение се извършва чрез представяне на самата застрахователна полица, съответно писмения акт, с който е сключен договорът. Кодексът на застраховането от 2006г. изрично предвижда и други документи, които служат за доказване на договор за застраховка без да е необходимо представянето на самата застрахователна полица, обективираща договора. Съгласно чл.184 ал.1 изр.3 от КЗ /2006г./ застрахователят по искане на застрахования издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, а когато това е предвидено в закон задължително издава тези документи. Съгласно чл.295 ал.7 от КЗ /2006г./документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието и други точно изброени данни. Наред с разпоредбите на КЗ /2006г./, за да установи валидното сключване на застрахователните договори съдът съобразява общите процесуални норми, приложими при доказване на договори, за които е предвидена форма за валидност. Следва да се вземе предвид и правилото на чл.293 ал.3 от ТЗ, според което страната не може да се позовава на нищожност на търговската сделка поради липсата на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, както и разпоредбата на чл.165 от ГПК, която предвижда,че в случаите когато законът изисква писмен документ, се допускат свидетелски показания, ако бъде доказано, че документът е изгубен или унищожен не по вина на страната. Изложеното дотук намира приложение и към тези застрахователни договори, чието съдържание съставлява класифицирана информация по смисъла на чл.1 ал.3 от Закона за защита на класифицираната информация, включително и договорите за имуществено застраховане. Самият факт, че договорът за имуществено застраховане съдържа такава информация не е пречка същият да бъде представен като доказателство в производството по предявен от застрахователя иск по чл.213 от КЗ /2006г./ доколкото съгласно чл.39 ал.1 и ал.3т.3 от ЗЗКИ съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае" - само за конкретното дело. Приемането на застрахователната полица, съдържаща класифицирана информация, като доказателство по делото в този случай ще обуслови прилагането на специалните изисквания на Глава шеста от Закона за защита на класифицираната информация, на Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация и на Правилника за администрация на съдилищата. Включването към делото на материали и/или документи, съдържащи класифицирана информация, маркирани с гриф за сигурност, съставлява основание за класифициране на делото. На основание чл. 30 ал.3 от ЗЗКИ то се маркира с гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ, съдържащ се в него, съхранява се в Регистратура за класифицирана информация, като за регистрирането и отчета на материалите, съдържащи класифицирана информация, в регистратурите се водят специални регистри и отчетни документи съгласно ЗЗКИ и подзаконовите актове по прилагането му. Поради изложеното се налага извода, че доказването на валидното сключване на договора за имуществена застраховка, когато се твърди,че данни от договора представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, се осъществява по общия процесуален ред, приложим към останалите застрахователни договори. Особености съществуват по отношение на достъпа до доказателствата и материалите, съдържащи класифицирана информация, както и редът за съхранението им, които се осъществяват в съответствие с изискванията на ЗЗКИ, ППЗЗКИ и други подзаконови актове в областта на защитата на класифицираната информация. По същество на касационната жалба: По изложените съображения и с оглед отговора на поставения от касатора правен въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за неоснователна подадената срещу решението на Софийски апелативен съд касационна жалба. В разпоредбата на чл. 213 ал.1 пр.1 от КЗ /обн.103/23.12.2005г., в сила от 01.01.2006г., приложима към процесното спорно правоотношение с оглед момента на възникването му/ е предвидено, че с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - в правата на застрахования срещу причинителя или срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят по имуществената застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви вземанията си по чл. 213 ал.1 пр.1 и пр.2 от КЗ/2006г./ направо към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредите, съгл. изричната норма на чл. 213 ал.1 пр.3 от КЗ /2006г./. Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" са изрично определени от закона - чл. 213 ал.1 пр.1 и пр. 2 от КЗ /2006г./, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Поради това основателността на иска по чл.213 ал.1 от КЗ/2006г./ е обусловена от доказването на валидното сключване на договор за имуществена застраховка между него и увреденото лице. В случая по делото е установено, че на 21.09.2007г. на околовръстен път 11- 86 на [населено място], на разклона за [населено място], е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Е. Заксосян, управляван от А. Заксосян и лек автомобил „Хюндай ТГ“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Национална разузнавателна служба, като причина за произшествието е извършено от водача на „Опел Вектра“ нарушение на правилата за движение. Установява се също, че след настъпването на застрахователното събитие при касатора е била образувана преписка по щета №000112016585/07, по която на Национална разузнавателна служба е определено и изплатено обезщетение в размер на 43 997,45 лева. Не е доказано обаче сключването на договор за застраховка „Каско на МПС“ на лекия автомобил „Хюндай ТГ“ с рег. [рег.номер на МПС] между касатора и Национална разузнавателна служба, чийто правоприемник понастоящем е Държавна агенция „Разузнаване“. Касаторът не е представил застрахователната полица, с посочен в исковата молба номер №00000000/07-1885, като е поддържал, че данните в полицата съставляват класифицирана информация. Вместо това с допълнителната искова молба е поискал да бъде назначено вещо лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, което след запознаване с материалите по делото и проверка на документацията в ЗК [фирма] да отговори на въпросите дали лекият автомобил „Хюндай ТГ“ с рег. [рег.номер на МПС] е бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ по полица №00000000/07-1885, кои са страните по договора, какъв е срокът на същия, какви са покритите застрахователни рискове и каква е застрахователната премия. Също така в подкрепа на твърдението за наличието на застрахователен договор касаторът – ищец в производството е представил две удостоверения - едното издадено от него, а другото от застрахованото лице Национална разузнавателна служба, и двете в смисъл, че лекият автомобил „Хюндай ТГ“ с рег. [рег.номер на МПС] е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на сухопътни превозни средства“ по полица №00000000/07-1885, сключена със З. [фирма], за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на [фирма], че застрахователната полица е служебна тайна по смисъла на Закона за защита класифицираната информация, като е посочил, че ищецът носи тежестта за доказване на това обсотятелство. Действително всяка страна следва да докаже тези факти, които твърди и от които черпи благоприятни правни последици. В случая обаче данните за вида и качествата на техниката, уредите и материалите, ползвани от службите за сигурност, съставлява класифицирана информация по силата на раздел ІІ т.7 от Приложение №1 към чл.25 на Закона за защита на класифицираната информация „Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна“, а Национална разузнавателна служба с правоприемник Държавна агенция „Разузнаване“, попада в категорията „Служби за сигурност“ съгласно пар.1 т.1 от ДР на ЗЗКИ. Следва да бъде споделен обаче изводът на въззивния съд, че представените по делото доказателства не удостоверяват сключването на договор за имуществено застраховане на процесния автомобил в установената от закона форма за действителност. Спазването на предвидената форма за действителност не може да бъде установено с други частни свидетелстващи документи, съставени впоследствие от страните по застрахователния договор. Както правилно е приел въззивният съд представените от [фирма] и Националната разузнавателна служба удостоверения са частни свидетелстващи документи, които установяват благоприятни факти за техните издатели, като тяхната доказателствена сила е в рамките, установени в разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съгласно чл.184 ал.1 от КЗ /2006г./ по искане на застрахования или когато това е предвидено в закон, за удостоверяването на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Този документ обаче служи за установяване на наличието на застрахователния договор в полза на застрахования, когато същият следва да удостовери това обстоятелство пред трети лица, именно затова удостоверението, респ. сертификатът, се издава и предава на застрахования. Застрахователят обаче не може да се легитимира пред трети лица като титуляр на права, произтичащи от застрахователен договор с издаденото от самия него удостоверение. Неоснователни са доводите на касатора, че липсата на решение за достъп до класифицирана информация по отношение на ответника, е пречка той да се запознае със съдържанието на полицата. За касатора не са съществували пречки да представи застрахователната полица, като приемането на същата като доказателство би съставлявало основание за класифициране на делото. Съгласно чл.39 ал.1 и ал.3т.3 от ЗЗКИ съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае" - само за конкретното дело. Също така не е съществувала пречка полицата да бъде представена на съдебния състав в съдебно заседание при закрити врати и необходимото съдържание от нея да бъде възпроизведено в протокола от съдебното заседание. Неоснователни са също доводите в касационната жалба, че предвид особения ред за съхранение и работа с документи, съдържащи класифицирана информация, страната може, вместо да представя документа по делото, да поиска назначаване на вещо лице, специалист в областта на класифицираната информация, който след проверка на документа, да отговори на въпроси, свързани със съдържанието на документа, а въззивният съд не е съобразил това доказателствено искане. Редът за събиране на писмени доказателства е установен в ГПК, като приемането на документите като доказателства по делото е обусловено от тяхното физическо предоставяне в държане на съда. При осъществяването на процесуалната дейност по събирането на доказателства се спазва принципът за непосредственост. Това позволява на съда да възприеме непосредствено информацията, съдържаща се в доказателственото средство, за да се гарантира правилното формиране на убеждението му относно подлежащите на установяване факти. Същевременно принципът на непосредственост дава възможност на страните да реализират правото си на участие при събиране на доказателства, като в частност при писмените доказателства те следва да имат преки впечатления от документа в неговата цялост, за да могат да евентуално да оспорят неговата автентичност или да се позоват на наличие на добавки в неговото съдържание. С оглед на това предвиденият в ГПК ред за събиране на писмени доказателства не може да бъде заместен от назначаване на експертиза, което е допустимо само когато са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Неоснователни са и твърденията на касатора,че в хипотезата на суброгация по чл.213 ал.1 от КЗ /2006г./ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ може да противопостави само такива възражения по основанието и размера на иска, които би могъл да противопостави на самия застрахован по имуществената застраховка, но не и такива свързани с вътрешните отношения между застрахования и застрахователя по повод сключения застрахователен договор. Относно възраженията, с които ответникът по предявен суброгационен иск на застрахователя може да се защитава, е формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС на РБ, обективирана в решение №64/15.06.2010 г. по т. д. №667/2009г. на ВКС, I т. о., която настоящият състав изцяло споделя. В него се приема, че в производството по чл. 402 от ТЗ /отм./ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 402 от ТЗ /отм./. Поради това, че касаторът не е доказал сключването на застраховка "Каско на МПС" между него и увреденото лице Национална разузнавателна служба, понастоящем Държавна агенция „Разузнаване“, по отношение на процесния лек автомобил, предявеният от него иск по чл.213 ал.1 от КЗ /2006г./ се явява неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1203/12.06.2014г. по т.д.№1278/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.