1 Р Е Ш Е Н И Е № 542 гр.София, 09 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Пламен Томов Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1677/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдената В. Т. Ж., чрез защитника й адвокат К. К. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 16 от 24 април 2013 година на Карнобатския районен съд, постановена по нохд № 385/2012 година и потвърдена с решение № 176 от 08 юли 2013 година на Бургаския окръжен съд, по внохд № 527/2013 година по описа на този съд. В искането на защитата са заявени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, вкл. и поради провеждането на съдебното производство пред този съд по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК – в отсъствие на осъдената Ж.. Възразява се също и приобщаването на обясненията на осъдената по реда на чл. 279 от НПК и показанията на свидетелите С. и Х. по реда на чл. 281 от НПК, както и последващото им заличаване от списъка на лицата за призоваване. Навеждат се доводи и за явна несправедливост на наложеното на осъдената наказание. Претендира се възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, а алтернативно – прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК за наложеното на осъдената Ж. наказание и намаляването му до размер на шест месеца лишаване от свобода. В производството пред ВКС осъдената В. Ж. не участва лично, редовно призована. Представлява се от защитника си адвокат К., който поддържа искането за възобновяване на делото при посочените в него основания за това и доводи, които намира, че ги подкрепят. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдената В. Т. Ж. за това, че на неустановена дата, през периода м. април 2011 година – 13. 08. 2011 година, в [населено място], [община], след предварителен сговор с осъдения в същото производство Х. Б. Й. и с непълнолетните А. И. и С. Х. (предадени на МКБППМН), при условията на продължавано престъпление и при повторност, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнела чужди движими вещ, на обща стойност 1033. 47 лева, от владението на Д. Н. М. и на С. Н. С., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на осъдената Ж. с влязла в сила присъда по нохд № 142/2008 година на Карнобатския районен съд. Съдът е присъдил и направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на осъдената Ж. (и осъдения Й.). Въззивната проверка на присъдата е извършена по повод обжалването й от осъдената Ж. (и осъдения Й.), като с решението си въззивният съд я е потвърдил изцяло. Не е проверявана по касационен ред като неподлежаща на такъв инстанционен контрол. Искането на осъдената Ж. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо – направено е от лице, което има право на това по чл. 420, ал. 2 от НПК и по чл. 423, ал. 1 от НПК в качеството на задочно осъден, постъпило е в шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и по чл. 423, ал. 1 от НПК, като е депозирано в първоинстанционния съд на 25. 07. 2013 година. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Претендираното с него възобновяване на делото се основава на проведеното първоинстанционно разглеждане на делото в отсъствие на осъдената Ж. и ползва правното основание на чл. 423, ал. 1 от НПК, а също и на заявени от защитата нарушения в доказателствената дейност на първоинстанционния съд и явна несправедливост на наложеното на Ж. наказание, което ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. І. Наказателното преследване срещу осъдената Ж. е проведено в нейно присъствие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в нейно отсъствие - пред първоинстанционния съд. В производството пред въззивния съд молителката е участвала лично. Осъдената Ж. е привлечена в качеството на обвиняема с постановление от 05. 06. 2012 година (л. 92 от ДП), като й е взета мярка за неотклонение „подписка”, при пълно описание на нейното съдържание и последиците от неизпълнението й. Посочила е като постоянен адрес [населено място], [община]. Изрично е заявила нежеланието си да й бъдат предявявани материалите от разследването (протокол за разпит на л. 94 от ДП). Надлежното извършване на тези процесуално-следствени действия е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от Ж. и при участието в тях на защитника й адвокат Т. Б. от БАК. Обвинителният акт е внесен в съда на 01. 10. 2012 година. Постановено е разпореждането по чл. 254 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24. 10. с. г. и е разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на Ж. (и Й.). Това разпореждане на съда обаче не е могло да бъде изпълнено, тъй като Ж. не е намерена на посочения от нея на досъдебното производство адрес в [населено място] (призовка и писмо от Кметството на л. 33 и 34 от нох дело) и по информация от баща й е живяла в [населено място], област В., а понастоящем се намира в чужбина. Впоследствие, по делото са проведени шест съдебни заседания, единствено поради ненамирането на осъдената Ж. и издирването й чрез справки за актуален адрес в НБД „Население”, за евентуално изтърпяване на наказание в ГД „Изпълнение на наказанията”, за евентуално задържане в Националната следствена служба, отново чрез Кметството на [населено място], където е било нейното последното известно местопребиваване. В отговор на изисканата от съда информация са получени съответните справки, от съдържанието на които е установено, че постоянният и настоящ адрес на Ж. са известните вече по делото и тя не пребивава на тях, не се намира в арестите или затворите на страната и наличните данни за задгранични пътувания сочат на излизане и влизане в страната, последното от които на 03. 06. 2011 година, след което осъдената е обявена и за общодържавно издирване с телеграма от 07. 12. 2012 година (уведомление на л. 117 от нох дело). Така установените обстоятелства, надлежно обсъдени от съда, са послужили като основание за неприсъственото по отношение на осъдената Ж. съдебно разглеждане на делото в съдебно заседание на 24. 04. 2013 година, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК и при участие на служебния защитник адвокат Б.. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения, съдът е постановил присъдата си. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК). А настоящият случай е именно такъв. Осъдената Ж. е участвала лично в цялата досъдебна фаза на наказателното производство. При определяне на мярката й за неотклонение „подписка” е била уведомена за задълженията си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване, а също и за последиците от неспазване на тези изисквания (съобразно посоченото по-горе постановление). Въпреки това, осъдената се е отклонила от известните по делото адреси в [населено място] и [населено място] без съответно разрешение, не е уведомила за това и не е съобщила новото си местопребиваване. Така, тя сама се е поставила в условия, при които да не може да бъде осигурено личното й участие в съдебната фаза на процеса. Съдът е направил всичко необходимо за установяване на местонахождението й и след като тя не е била намерена, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези съображения, ВКС намира искането на защитата за възобновяване на наказателното дело поради неизпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и при условията на чл. 423, ал. 1 от НПК, за неоснователно. ІІ. По повод направените от защитата възражения за ненадлежна доказателствена основа на формираните от съда фактически изводи поради приобщаване на показанията на свидетелите С. и Х. по реда на чл. 281 от НПК и последващото заличаване на свидетелите от списъка на лицата за призоваване, ВКС констатира следното: В съдебното заседание от 24. 04. 2013 година (протокол на л. 166 от нох дело), в отговор на направено от представителя на обвинителната власт искане за това и след изрично изразено съгласие на всички останали участници в процеса (вкл. и на защитника на осъдената – адвокат Б.), съдът е прочел показанията на двамата неявили се в това заседание свидетели и по този начин е приобщил същите показания към доказателствената съвкупност по делото. Това процесуално действие е извършено по предписания в чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК ред и при наличие на предпоставките за извършването му. Постановеното от съда, след прочитането на показанията, „заличаване от списъка на лицата за призоваване” на двамата свидетели (определение на л. 170 от нох дело), по никакъв начин не повлиява същността на вече извършеното приобщаване на показанията им и не препятства възможността тези показания да бъдат ползвани като годен и надлежен доказателствен източник на правнорелевантни факти, в какъвто смисъл е изложил съображения въззивният съд (с. 4, абз. 1 от решението му). Макар да намира за неприемливи тези съображения, настоящият касационен състав констатира, че независимо от неправилната оценка, дадена от въззивния съд на прочитането на показанията на свидетелите С. и Х., доказателствената основа на формираните от съдилищата изводи за главния факт на процеса – осъществяване на инкриминираното деяние и участието на осъдената Ж. в него, е надлежна и достатъчна. ІІІ. Наложеното на осъдената Ж. наказание е индивидуализирано при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, като е определено близо до минимално предвиденото в закона за това престъпление. Съобразени са направените от нея самопризнания на ДП, социалният й статус, майчинството й, но от друга страна – предходните й криминални прояви, за които е осъждана двукратно, като едно от осъжданията не повлиява правната квалификация на настоящето деяние. Правилно е преценено, че данните по делото не дават основание за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Така определено, наказанието удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите по чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 5 от НПК и не предпоставя намесата на касационната инстанция. При изложените съображения, искането на осъдената Ж. за възобновяване на делото следва да бъде преценено като неоснователно и оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Т. Ж. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 16 от 24 април 2013 година на Карнобатския районен съд, постановена по нохд № 385/2012 година и потвърдена с решение № 176 от 08 юли 2013 година на Бургаския окръжен съд по внохд № 527/2013 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.