Ключови фрази
отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност


4

Р Е Ш Е Н И Е


№ 323

[населено място], 20.10.2011 г.


Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:


Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1135 описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, подадена от процесуалния представител- инспектор - юрист А. М. срещу въззивно решение № 45 от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 132/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 14.01.2010 г. по гр.д.№ 2014/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ срещу В. Н. Х. обективно съединени искове за отнемане в полза на държавата сумата 177 681 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на седем недвижими имота, лек автомобил марка Сузуки” и ремарке за лек автомобил модел “Ремарке къмпинг”, на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД и в условията на евентуалност искове за отнемане в полза на държавата сумите от продажбата на посоченото имущество. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът В. Н. Х. не изразява становище по жалбата.
Представителят на Прокуратура на Република България изразява становище, че постановеното решение е неправилно. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.4 ЗОПДИППД. Отнемането на същото следва да се извърши по действителната му стойност, към момента на придобиването, а такава е реалната пазарна стойност на същото, както и че получения кредит не следва да се третира като законен източник на доходи.
С определение № 854 от 30.06.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му. Обжалването е допуснато тъй като този въпрос е решен в противоречие в практиката на Върховния касационен съд. В постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 671 от 9.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че пазарната стойност, реално съобразена към момента на придобиване на съответното имущество, е тази, която определя дали спорното имущество е на значителна стойност. Преценката дали имуществото е на значителна стойност се извършва от съда независимо от стойността посочена от страните в документа за собственост. Преценката е в зависимост от обстоятелствата, установени по конкретното дело и при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти с правна сделка съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е тази посочена в нотариалния акт, а пазарната такава. Доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на К. не е обвързана от изявлението на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. Поради това, както комисията, така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа. За да се установи различна придобивна цена от посочената в документа не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт за сделката. Правилата за разкриване на симулацията и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за третите лица. Не се касае за оспорване на нотариално удостоверяване, а до липса на задължение за държавата /включително комисията и съда като държавни органи/ да зачетат за реална придобивната стойност на имота, посочена в акта. Реална е пазарната стойност на имуществото, освен когато по конкретното дело са установени конкретни фактически данни, даващи основание да се приеме друго. Даденият отговор на поставения правен въпрос се възприема от настоящия състав.
По жалбата на К. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
В обжалваното въззивно решение е прието, че не е оборена доказателствена сила на нотариалните актове за придобиване на недвижимите имоти. Затова, искът на комисията за отнемане на суми по пазарната стойност на имотите, към датата на извършване на разпоредителните сделки са неоснователни, независимо дали са налице останалите предпоставки за отнемане.
Законът включва в обхвата на отнемането не само имуществото, но и заместващите го облаги, в случаите когато то е прехвърлено. В хипотезата на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД на отнемане подлежи полученото срещу имуществото при прехвърляне на трето добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната стойност.
При дадения отговор на поставения правен въпрос, че съдът е длъжен да извърши преценка в зависимост от обстоятелствата, установени по конкретното дело и при прехвърляне на недвижими имоти с правна сделка може да приеме, че стойността не е тази посочена в нотариалния акт, а пазарната, както и че правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока не важат за комисията и съда, като държавни органи, изведените от съда съображения по приложението на материалния закон от процесуалната норма на чл.179, ал.1 ГПК, без да съобрази ограниченото приложно поле на обвързващата доказателствена сила на нотариалните актове са неправилни. Предявеният от комисията иск е по чл.28 ЗОПДИППД за отнемане на полученото от ответника при извършените от него възмездни разпоредителни сделки с имуществото по чл.4, ал.1 по действителната стойност на придобитото.
Решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска, по съображения, че комисията не е оспорила представените нотариални актове, нито е провела доказване, че страните по сделката са направили симулативно волеизявление пред нотариуса относно цената на имотите е неправилно. Същото ще следва да се отмени изцяло и на основание чл.293, ал.3 ГПК се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът ще следва да прецени основателността на иска за отнемане на имущество по чл.4, ал.2 ЗОПДИППД, като вземе предвид събраните по делото доказателства за действителната-пазарна цена на имуществото, с оглед данните по делото. Неправилно въззивният съд е приел, че комисията е предявила два самостоятелни иска. Искът е по чл.28 ЗОПДИППД, а основанието за отнемане на придобитото от имуществото, с което ответника се е разпоредил в полза на трето лице е разпоредбата на чл.4, ал.2 от закона, т.е. отнема се равностойност, а нейния размер се определя от съда.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 45 от 3.05.2010 г. по гр.д.№ 132/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: