5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141 [населено място], 05.04.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ : ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2370 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 310/24.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 545/2021 г. на Апелативен съд В., с което е оставена без разглеждане въззивна частна жалба на Агенцията срещу решение № 27/29.07.2021 г. по т. д. № 123/2021 г. на Окръжен съд Силистра и е прекратено производството. Жалбоподателят Агенция по вписванията заявява оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на подадената частна жалба по същество. Излага съображения, че с промените на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ се регламентира възможност Агенция по вписванията, като страна в производството по вписване на обстоятелства в търговския регистъра и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, да защити своите права и интереси чрез обжалване решението на окръжния съд, с което се отменя неин отказ. Тези доводи черпи от регламентацията на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че решението на окръжния съд се съобщава както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията. В допълнение с новосъздадената алинея 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ се дава възможност на страните в производството да претендират разноски като по този начин се спестява провеждането на отделно производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Агенцията счита, че отказът да се разгледа жалбата от Апелативен съд В. е в нарушение на принципа за осигуряване равенство на страните в процеса, разяснен в множество решения на ВКС. Заявява, че вече е формирана сериозна по обем практика на апелативните съдилища в смисъл, че Агенцията по вписванията има право на жалба, съответно подадени от нея жалби са разгледани по същество. По изрично разпореждане на администриращия съд е дадена възможност на НЧ „Н. В. – 1940“ да изрази становище по подадената от Агенция по вписванията частна жалбата. В становището е застъпена тезата, че определението на Апелативен съд В. е законосъобразно постановено, поради което следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. От материалите по делото се установява, че Окръжен съд Силистра е бил сезиран с жалба от НЧ „Н. В.-1940“ срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията № 20210621114352 за вписване по партидата на читалището на променен състав на проверителна комисия, съставена от шест члена. С решение № 27/29.07.2021 г. по т. д. № 123/2021 г. окръжният съд е отменил обжалвания отказ и е указал вписване на заявените от НЧ „Н. В.-1940“ обстоятелства. Това решение Агенция по вписванията е обжалвала с доводи за неговата незаконосъобразност. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд В. е счел подадената от Агенция по вписванията частна жалба за недопустима и е отказал да я разгледа по същество. Изложил е мотиви, че регистърното производство по вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително, насочено към издаване на благоприятен за молителя акт. Извел е характерните белези на охранителното производство, регламентирано в ГПК, и оттам е направил извод за липса на качеството насрещна страна на Агенция по вписванията, въпреки измененията на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 105/2020 г. Посочил е, че правото на въззивно обжалване предпоставя наличие на правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на въззивната жалба. Такъв в случая не е налице, тъй като решението на окръжния съд не засяга права на Агенцията, доколкото тя не е страна в материално правоотношение. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд В. определение е правилно и следва да бъде потвърдено. За да се разреши въведеният с частната жалба процесуален спор, вън от характеристиката на производството по вписване в ТРРЮЛНЦ, следва да се прецени възможно ли е чрез тълкуване на закона да се изведе наличието на процесуалното право на жалба в полза на Агенция по вписванията при съществуващата правна уредба. Краткият отговор на този въпрос е – не е възможно. Съображенията за това са следните : С последните изменения на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 105/2020 г., в чл. 25, ал. 2 се предвиди при обжалване на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, последната да може да представи отговор, а постановеното от окръжния съд решение да се съобщава и на Агенцията – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 25, ал. 6 на същия закон се предвиди и, че в производството по обжалване на отказ съдът присъжда разноски. С оглед тази нормативна регламентация жалбоподателят извежда наличието на свое право на жалба срещу решение на окръжния съд, постановено по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, с което се отменя отказ за вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Като взима изходна точка от разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, че постановените от длъжностното лице по регистрация откази подлежат на обжалване пред съда по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на съда счита, че следва да бъде разгледано естеството на правото на частна жалба. То, подобно на правото на жалба срещу съдебно решение, е субективно публично процесуално и преобразуващо право, което цели постановяване на валиден, допустим и правилен съдебен акт с регулативна функция. Упражняването на това право е насочено към органите на държавна правораздавателна власт, овластени от Конституцията да осъществяват правосъдие по граждански дела. Публичният характер на правото се изразява в това, че носителите му се намират в отношения на власт и подчинение с органа на правораздавателна власт. Процесуалният му характер предпоставя, че с подаването на жалба между подателя и сезирания съд възниква процесуално правоотношение, което се погасява с влизане в сила на съдебния акт. Потестативната природа на правото се проявява при упражняването му чрез едностранно изявление, което се явява достатъчно условие за неизбежно настъпване на правната промяна – постановяване на съответния защитно-санкционен акт на съда. Подаването на жалба проявява специфичен суспенсивен и деволутивен ефект, изразяващ се в пречка обжалваният акт да влезе в сила и пренасяне на спора пред по-горестоящ съдебен орган. След като правото на жалба е от публичноправен порядък и преобразуващо, то нормите, които го уреждат, са повелителни. Такива норми не могат да бъдат тълкувани разширително, а следва да бъдат прилагани стриктно. Разширително тълкуване е налице, когато смисълът, изведен от логическото тълкуване, е по – широк от буквата на закона. Такова тълкуване се налага, когато има несъответствие между буквата и духа на закона. За да се счита, че е налице нормативно признато право на жалба, то е необходимо конкретна законова разпоредба да го предвижда, а не да бъде извличано по тъклувателен път. Отнесено към измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, коментирани по – горе, изложеното налага извод, че уредената в ал. 2 възможност Агенцията по вписвания да подаде отговор на подадената срещу отказ за вписване жалба, както и уреденото в ал. 4 задължение на съда да съобщава решението си и на Агенцията, не налага извод, че в нейна полза съществува право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя този отказ. Право на жалба в полза на Агенцията не е изрично регламентирано в закона. За сравнение следва да бъде посочено, че в чл. 436, ал. 3 ГПК е предвидено при обжалване действия на съдебен изпълнител той да изпраща на съда становище по повод обжалваните действия, но това не значи, че същият става страна в производството по чл. 435 ГПК и има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменят негови действия. Изложеното налага извод, че Агенция по вписванията не се явява процесуалноправно легитимирана да обжалва постановено от съда решение, с което се отменя отказ за вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Настоящият състав на съда счита, че подадената от Агенция по вписванията частна жалба срещу решение № 794/01.07.2021 г. е недопустима и правилно Апелативен съд В. я е оставил без разглеждане по същество като е прекратил производството. С този си акт не е нарушил принципа за осигуряване равенство на страните в процеса, доколкото на жалбоподателя Агенция по вписванията не е гарантирана от закона ролята на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл вече е натрупана и достатъчно практика на касационната инстанция. Частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, се явява неоснователна. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 310/24.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 545/2021 г. на Апелатвен съд В.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.