4 гр. д. № 5356/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 536 София, 03.12.2015 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5356/2015 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. М. М., Й. И. Р. и Г. К. Р. срещу определение № 3052 от 27.08.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2320/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.06.2015 г. по гр. д. № 17670/2013 г., с което Варненски РС прекратил производството по предявения от жалбоподателите срещу Г. И. иск за установяване, че ответницата не е собственик на реална част с площ от 260 кв. м. от УПИ ХІ, в кв. 7 по плана на Вилна зона на [населено място], като недопустим поради липса на правен интерес. Ответникът по жалбата Г. М. И. в отговора, подаден в срока по чл. 276¸ ал. 1 ГПК, поддържа, че в жалбата не е формулиран въпрос, по който да се допусне касационна проверка, а по същество я намира за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следната фактическа обстановка: Касаторите са предявили срещу Г. М. И. отрицателен установителен иск за да установят, че тя не е собственик на 260 кв. м., които са част от УПИ ХІ по плана на „Вилна зона” на [населено място]. Приел е, че ищците извеждат правния си интерес от предявения иск от това, че те са придобили на основание наследствено правоприемство и реституция правото на собственост върху УПИ ХІ, в кв. 7 по плана на вилната зона на [населено място]. В исковата молба поддържат, че наследодателят им Г. М. през 1970 г. е придобил правото на собственост върху този имот на основани е договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС „Отряд В. Л.” [населено място], за което е съставен н. а. № 51, т. ІІ, н. д. № 4185/1979 г. През 1973 г. имотът е бил отчужден на основание чл. 101 ЗС и § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗСГ с Разпореждане № 93/1973 г. на МС за нуждите на обществения отдих и туризъм. С Р. № 15 от 24.07.1991 г. е отменено отчуждаването. С решение от 18.10.1993 г. по гр. д. № 46-А/1993 г. на Варненски окръжен съд е отменен отказът на кмета на [община] да възстанови собствеността върху имота и е постановено възстановяването на същия след внасяне на полученото обезщетение. От представените скици за имота и приета техническа експертиза е установено, че в образуването на УПИ ХІ, в кв. 7 по плана на Вилна зона на [населено място] участват 260 кв. м. от имот пл. № 29, по кадастралния план от 1968 г. Ищците са представили и решение по гр. д. № 30.31.2002 г., с което е признато за установено по отношение на М. С. Ж. (наследодател на касаторката), че ищците Г. М. и Г. Р. са собственици на УПИ ХІ, в кв. 7 по плана на „Вилна зона” на [населено място]. В мотивите на същото е прието, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание наследяване и реституция – след отмяна на отчуждаването и възстановяване на полученото обезщетение с ПКО № 1 от 03.02.1994 г. Между страните не е имало спор, че е направено това плащане, което следва от релевираното възражение, че не е направено по сметка на общината, в която се намира имота. Със същото решение е отменено и дарението направено в полза на М. Ж. на 603 кв. м. , представляващи УПИ ХІ в кв. 7 по плана на [населено място]. Ответницата Г. И. е противопоставила възражение, че е собственик на спорния имот. Той е част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя й К. П. Р. имот, съставлявал нива с площ от 5410 кв. м., заснета в кадастралния план като имот пл. № 29. Този имот е включен във вилната зона на [населено място], като за него са отредени парцели. Спорната част участва в образувания парцел ХІІІ, в кв. 7, с площ от 517 кв. м., който парцел е поставен в нейн дял с извършената през 2006 г. доброволна делба на възстановените имоти. Делбата е извършена при действието на изменения същата година регулационен план за местността, като спорната част е участ от парцел ХІІІ. След поставянето на този имот в дял на ответницата, тя се е снабдила със строителни книжа и го е застроила с вила. Заповедта за одобряване на изменението на плана за вилната зона № 1143 от 03.07.2006 г. е отменена с решение на административен съд Варна по адм. д. № 89/2010 г. След отмяната му спорния имот е част от УПИ ХІ по предходния план, чието действие е възстановено. С това ищците обуславят интереса си от предявения иск. Съдът е намерил, че не е налице правен интерес от иска, тъй като ищците не са представили доказателство, че наследодателят им е възстановил полученото обезщетение за отчуждения имот, което е и доказателство за пораждане действие на постановената отмяна на отчуждаването с влязло в сила съдебно решение. Като се е позовал и на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС е направил извод, че правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или упражняването му осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора, както и че ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, като докаже твърдяните факти. Тъй като ищците не са представили доказателства за настъпване на реституция на правото на собственост върху имота след отмяна на отчуждаването, то не установяват и наличието на правен интерес от предявения иск. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на предявения иск, който е разрешен в противоречие с възприетото в ТР по т. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. Налице е поддържаното основание за допускане на касационна проверка. Незаконосъобразен и в противоречие с разрешението, дадено в цитираното тълкувателно решение, е изводът на съда, че ищец трябва да е доказал с предявяването на иска, че е носител на право на собственост върху имота на правно основание, различно от това, на което се позовава ответникът, по предявен отрицателен установителен иск за собственост. За допустимостта на отрицателния установителен иска за собственост е достатъчно ищецът да твърди и да докаже, че притежава самостоятелно право, което се оспорва или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Предмет на спора не става заявеното от ищеца право, а едно чуждото право, отричане на което се иска. Процесуалната легитимация произтича от твърденията на ищеца, а ако претендираното право не съществува, предявеният иск се отхвърля като неоснователен. От заявените по делото факти се установява наличие на правен интерес от иска. Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на имота, на основание наследяване и отмяна на отчуждаването върху имот, придобит от наследодателя им на основание договор за покупко-продажба сключен с ТКЗС. Част от този имот, предмет на иска, е част от имот, внесен от наследодателя на ответницата в ТКЗС и възстановен на наследниците му, между които е и ответницата на основание земеделска реституция. Дали ищците са носители на вещни права върху имота, които могат да противопоставят на ответницата, която черпи права по реституция и при действието на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, както и въпросът за това дали са възстановили полученото обезщетение, за да породи правно действие постановената отмяна на отчуждаване на техния имот и възстановяването му е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Колизията на права обуславя интереса от иска и тя ще бъде преодоляна с решаването на спора по същество. Направеният извод за недопустимост на иска е незаконосъобразен и в противоречие на задължителната практика на ВКС. Това е основание за допускане на касационна проверка и отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него, постановено от Варненски районен съд, след което делото ще бъде върнато на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3052 от 27.08.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2320/2015 г. на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 3052 от 27.08.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2320/2015 г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него определение от 25.06.2015 г. по гр. д. № 17670/2013 г. на Варненски РС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане на предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: