Р Е Ш Е Н И Е №. 365 гр. София, 05 октомври 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ :САША РАДАНОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1248/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. К. срещу решение №29 от 21.05.2012г. на Военно-апелативния съд на Р България, постановено по внохд №29/2012г., с което е потвърдена присъда №32 от 27.03.2012г., по нохд №32/2012г. на Софийския военен съд. Депозираната касационна жалба релевира неправилно приложение на материалния закон, довело до явна несправедливост на наказателната санкция Декларира се нарушение при визиране на правните очертания на инкриминираното деяние по чл.212б, ал.1, т.1, вр.чл.212, ал.1 от НК. Аргументира се маловажност на процесната документна измама, покриваща престъпния състав на чл.212б, ал.1, т.4, вр. чл.212, ал.6 от НК, с произтичащите от това санкционни последици- освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. В съдебно заседание на 20.09.2012 година М. К., редовно уведомена, не се явява пред ВКС. Същата се представлява от упълномощен адвокат, който пледира за наличие на материалноправните предпоставки на особената норма на чл.212б, ал.1, т.4 от НК, в хипотезата на маловажен случай и мотивира необходимост от ревизия на атакувания съдебен акт, чрез приложение на института на чл.78а от НК по отношение на подсъдимата. Прокурорът от ВКП дава заключение атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №32 от 27.03.2012г., обявена по нохд №32/2012г. на Софийския военен съд, кадрови редник М. А. К. е призната за виновна в това, че за периода от 10.06.2009 година до 05.05.2011 година, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи и на документи с невярно съдържание, получила без правно основание чуждо движимо имущество- парични средства, собственост на военно формирование 34340-София, в размер на 2000 /две хиляди/ лева, с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд възстановила инкриминираната сума, поради което и на основание на чл.212б, ал.1, т.1, вр.чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”Б”, пр.1, вр.чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.т.1 и 2 от НК, я осъдил на ПРОБАЦИЯ, с определени пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, по внохд №29/2012г., финализирала с решение №29/21.05.2012г., с което е потвърден. Жалбата на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на осъществения инстанционен контрол настоящият съдебен състав не констатира релевираното от М. К. и защитника й нарушение на материалния закон, при очертаване на правната квалификация. Правилно, в съответствие с приетата за доказана фактология, първостепенният и въззивен съд са формирали убеждение, че неправомерното поведение на подсъдимата се субсумира от обективна и субективна страна от нормите на чл.212б, ал.1, т.1, вр.чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. През инкриминирания от държавното обвинение период, М. К. подавала в жилищната комисия на поделение 34340, гр.София молба-декларация и заявления-декларации за картотекиране като нуждаеща се от жилище, декларации за гражданско, служебно, семейно и имотно състояние, и заявления-декларации за изплащане на компенсационни суми, отразяващи невярното обстоятелство, че не притежава собствен недвижим имот в столицата и ползва жилище при условията на свободно договаряне, както и договори за наем /1бр. оригинал и 21 бр.копия/ на недвижим имот, подписите в които не били положени от посочената за наемодател Л. Г.. Представената писмена документация обосновала определяне на жилищна нужда, картотекиране на подсъдимата и получаването на парични средства в размер на 2000 /две хиляди / лева от Министерство на отбраната, по предвидения ред и в съответствие с предписанията на действащия до 24.07.2009 година подзаконов акт - Наредба за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне /приета с ПМС №16 от 05.02.2008г., обн.ДВ, бр.16/15.02.2008г. и отменена с ДВ, бр.57/24.07.09г./, и на актуалната в последващия инкриминиран период нормативна уредба- Наредба №Н-10 от 18.06.2009г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и имоти, отдавани под наем /обнародвана в ДВ, бр.49/30.06.2009г., отменена с ДВ., бр.62/10.08.2010г./; Наредба №Н-17 от 16.07.2009г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, които живеят при условията на свободно договаряне /обнародвана в ДВ., бр.59/28.07.2009г., отменена с ДВ, бр.62/10.08.2010г./; и Наредба №Н-22 от 16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне /обнародвана в ДВ, бр.62/10.08.2010г., изменена с ДВ, бр.3/11.01.2011г., бр.20/11.03.2011г., бр.76/30.09.2011г. и бр.80/14.10.2011г./ С демонстриран професионализъм съдебните инстанции са интерпретирали действията на К., консумиращи престъпния състав на документната измама по чл.212б, ал.1, т.1, вр.чл.212, ал.1 от НК. Престъплението документна измама във визираната разпоредба на чл.212, ал.1 от НК изисква чрез използване на неистински или преправени документи, или на такива с невярно съдържание, деецът да мотивира други лица да извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на което той да се облагодетелствува, получавайки без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество, което не му се следва, с намерение да го присвои. При съблюдаване на съдържанието на нормата на чл.93, т.6 от НК и на Постановление №3/82 година на Пленума на ВС на Р България, и съобразно доказателствения материал по делото първостепенният и въззивен съд са обсъдили характеристиките на процесните молба-декларация и заявления-декларации за картотекиране на подсъдимата като нуждаеща се от жилище, декларации за гражданско, служебно, семейно и имотно състояние, заявления-декларации за изплащане на компенсационни суми и договори за наем, послужили при осъществяване на посегателството, и предложили аргументи за несъответността на отразените в материалния носител волеизявления на обективната действителност и за тяхната неистинност. Компетентна е и юридическата преценка в атакуваните присъда и решение по отношение на констатираната необходимост от депозиране на инкриминираните документи- задължително условие, предпоставящо включване в изготвените от ТД на ИА „Социални дейности на Министерство на отбраната, гр.София”, съответно от създадената впоследствие Дирекция „Инфраструктура на отбраната” и утвърдени от Министъра на ведомството, списъци на правоимащи картотекирани военнослужещи. Подадените молба-декларация и заявления-декларации за картотекиране като нуждаеща се от жилище, декларации за гражданско, служебно, семейно и имотно състояние, заявления-декларации за изплащане на компенсационни суми и договори за наем, въз основа на които са съставени протоколите от жилищната комисия в поделение 34340-София и взети решенията от оторизираните органи за картотекиране на нуждаещите се от жилища военнослужещи, съставляват компонент от сложен правопораждащ юридически факт /фактически състав/, сочещ на привидно правно основание за имуществено разпореждане с финансовите средства на Министерство на отбраната. Този разпоредителен акт е довел до материално облагодетелствуване на редник М. К. с предоставените й компенсационни суми от 2000 /две хиляди/ лева. Налице са и съзнателни представи у подсъдимото лице за обществената опасност на извършеното, които в съвкупност с проявената упоритост в желанието за постигане на преследвания вредоносен резултат, обуславят изискуемия се нормата на чл.212 от НК пряк умисъл като форма на вина. Правилно е приложен и институтът на чл.26 НК, с оглед множеството престъпни деяния, осъществени през непродължителни периоди от време, при идентична фактическа обстановка и при еднородност на формата на вина, като възстановяването на инкриминираната сума до приключване на съдебното следствие пред Софийски военен съд, е мотивирало и правоприлагането на привилигирования състав на чл.212б, ал.1, т.1 от НК. Обосновани и юридически издържани са и формираните от очертаните фактически положения изводи на съдебните инстанции за немаловажност на описаната от представителя на обвинителната власт престъпна дейност и за отсъствуващи предпоставки, налагащи претендираното от подсъдимата К. и защитника приложение на чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6 от НК, с произтичащите санкционни последици - освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание чл.78а от НК. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл.93, т.9 от НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вреди; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя. Престъпленията против собствеността, в обсега на които е иннриминираното посегателство по чл.212б, ал.1, т.1, вр. чл.212, ал.1 от НК, с оглед техния интензитет, обективиран в регистрираната от статистиката честота; предвид характеристиките на лимитираните форми на изпълнителни деяния; начина им на осъществяване и причинения общественоопасен резултат, засягащ множество хора; сочат на сериозна социална нетърпимост. В коментирания аспект, конкретиката на приетите и доказателствено обезпечени факти предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване на комплекса от фактори, значими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В разглеждания казус поведенческите прояви на М. К., анализирани в контекста на усложнения механизъм на измамата по чл.212 от НК; на продължителността на инкриминирания период от две години; на многобройните деяния, включени в обхвата на продължаваната престъпна дейност и използваните при реализирането й 46 на брой документи; на настъпилите за Министерство на отбраната вредни последици, чиито стойностни параметри, при съотнасяне с размера на минималната работна заплата за страната през посоченото време от 240 лева, не индицират на незначителност; и на подробно коментираните от решаващия съд обстоятелства, очертаващи представени в поделението удостоверения за настоящ адрес от 15.05.2009г. и заявление - декларация от 10.11.2010г. с невярно съдържание, за които няма повдигнато обвинение; аргументират типичната за този вид прояви обществена опасност на инкриминираното посегателство и правилно визиране на неговите правни очертания. Подобно заключение обосновава и интерпретацията на данните за личността на дееца в корелация с особените качества на субекта на престъпление /кадрови редник на военна служба в Българската армия/ и с проектираните в инкриминираните неправомерни действия грубо незачитане на установения правов ред, изградени асоциални навици и престъпна упоритост. В кореспондираща взаимовръзка с изложеното, акцентираните от защитата чисто съдебно минало и добри характеристики на М. К., и направените от подсъдимата в хода на наказателното разследване самопризнания, не разколебават очертаната позиция. Мотивиран от предложените съображения ВКС намира, че в пределите на възложената от процесуалния кодекс компетентност в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт от 21.05.2012г., обявен по внохд №29/2012г. на Военно-апелативния съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №29 от 21.05.2012 година, постановено по внохд №29/2012г. , по описа на Военно-апелативния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.