Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 14.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 10/2013 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№.2565 от 26.07.2012г., подадена от В. Б. З., М. Б. К., Е. Б. А., Ц. И. А., В. Й. Б. за отмяна на решение № 213/15.05.2012г. по гр.д.№ 569/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 49-А от 22.04.2009г. по гр.д.№ 572/2008г. на Ихтимански РС частично и вместо това е признато за установено на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по иск предявен от Е. Н. А., З. И. К., О. И. А. и Е. И. Н. по отношение на молителите, че към момента на включване в ТКЗС през 1958г. наследодателят на ищците С. /С./ И. А. е бил собственик на ½ ид.ч. от нива с площ 3 дка в м.”Г.” в землището на [населено място] баня при съседи: път, Б. А. и С. А., представляващ по настоящем западната половина от възстановения на ответниците земеделски имот: нива от 5,650 кв.м. в м. „Кв.120-Г.”, съставляваща имот № 052001 по картата на землището на [населено място] баня при описани граници. Молителите навеждат основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, но излагат доводи единствено за неправилност на решението поради необоснованост на извода за наличие на идентичност между имота, на който ищците твърдят че е останал съсобствен между наследодателите им и възстановения на ответниците имот, че този извод е основан на не влязло в сила решение за делба и защото неправилно е посочено, че решението не подлежи на касационно обжалване без съдът да е изискал представяне на пазарна оценка.. Ответниците по молбата Е. Н. А., З. И. К., О. И. А. и Е. И. Н. я оспорват поради неоснователност на изложените доводи. Ищците Г. С. М., Л. Г. С., Н. Г. В., С. Г. Д., И. С. М. и Я. С. М. са заявили оттегляне на иска против молителите по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и в тази чест решението на РС е обезсилено с въззивното решение, а производството е прекратено. Тези ищци не са страни в настоящото производство. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 15.05.2012г. - в рамките на тримесечния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По предявеният иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е установено следното: Страните са наследници на общите наследодатели И. А., починал 1043г. и съпругата му Е. И. А., починала на 30.10.1952г. На името на съпруга е имало записана в емлячния регистър ниви от 3,7 дка, а на съпругата в регистър, чиято година на приключване не е известна – нива от 6,7 дка. След смъртта на Е. А. между двамата братя Б. И. А., чийто наследници са ответниците и С. Ив. А., част от наследниците на който са ищците, е водено делбено дело № 392/1954г. на Ихтимански РС. С решение от 18.11.1954г. е допуснат до делба при равни права имот от 3 дка в м. Г., който е изнесен на публична продан с решението по извършване на делбата от 09.02.1955г. Отбелязано е издаването на изпълнителен лист, но няма данни за извършване на публичната продан. С. А. е продал с договор от 1945г. овощна градина от 3 дка в м.”Г.” /бивша нива: при описани граници, който според единичната СТЕ не е идентичен с процесния. Имотът, предмет на делбата е идентичен с процесния според единичната СТЕ и заема неговата западна част. Тройната СТЕ е формирала извод за липса на идентичност, но тя е изходила само от площта. Съдът е кредитирал заключението на единичната СТЕ защото анализира доказателствата по делото и е по пълно и обосновано. Съобразно с тези доказателства, окръжния съд е приел, че съсобствеността не е била прекратена между двамата братя и затова част от възстановения на ответниците имот с площ 3 дка от целия имот от 5,650 дка, заемаща западната част е останала съсобствена между двамата братя до колективизацията. В молбата за отмяна се твърди, че решението е постановено при груби нарушения на процесуалните правила, защото съдът не се е съобразил със заключението на тройната СТЕ, а е възприел изводите на единичната СТЕ, че е необоснован извода при наличие на решение за извършване на делбата да се приеме, че имота не е делен и е останал съсобствен. Основанието, на което се позовават молителите – чл. 303, ал.1 т.5 ГПК предвижда отмяна на влязлото в сила решение, при допуснати точно и изчерпателно изброени процесуални нарушения - ако страната е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да е яви лично, или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Нито едно от тези законово установени нарушения не се твърдят в молбата за отмяна. Наведените оплаквания в молбата не съответстват на нито една от хипотезите, предвидени в чл. 303, ал.1 т.5 ГПК. Те съставляват оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, но такъв довод може да бъде предмет само на обжалване. Производството за отмяна на влязлото в сила решение е извънреден способ за проверка на влезлите в сила решение, но само на изрично изчерпателно изброените основания в нормата на чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Необоснованост на решението поради това, че съдът е възприел заключение на единичната, вместо на тройната СТЕ не е между тези основания, поради което молбата се явява неоснователна. Не съставлява основание за отмяна на нито едно от законовите основания по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК и приетото от съда, че имота е останал съсобствен поради това, че е изнесен на публична продан и не е бил продаден до колективизацията. Щом е постановено решение за изнасяне на имота на публична продан, то решението за допускане на делбата при равни права е влязло в сила, а щом е издаден изпълнителен лист, то и решението за извършване на делбата е влязло в сила. Тези решения задължават съда да се съобрази със силата на пресъдено нещо между страните и правоприемниците им. Тъй като не е установено извършването на публична продан, имота е останал съсобствен. Ако имота е бил продаден на публична продан, то и двете страни са изгубили правата си върху него, а ако някоя от тях го е придобила след това, е следвало да докаже придобивното си основание, защото е нейна доказателствената тежест. Не кореспондира с основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК и оплакването, че съдът е следвало да изследва пазарната цена, а не да пише, че решението не подлежи на касационно обжалване. Цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към същия момент правила в ГПК – чл.55 от ГПК /отм/, респективно чл. 69 от действащия ГПК. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. В случая иска е предявен при действието на отменения ГПК, а данъчната оценка на процесния имот е 186 лв., поради което на основание чл. 280, ал.2 ГПК и в първоначалната и в актуалната сега редакция решението не подлежи на касационно обжалване. На последно место молителите считат, че в решението, чиято отмяна се иска е допусната явна фактическа грешка, защото съдът е посочил, че процесния имот от 3 дка заема западната половина от нива от 5,610 дка. Имотът, предмет на иска попада в западната част от възстановения на ответниците имот, т.е. не е половината от него а повече от половината по площ, но това оплакване би могло да се отнесе към производство за поправка на очевидна фактическа грешка То не е основание за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения, молбата се явява неоснователна, поради което Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.2565 от 26.07.2012г. подадена от В. Б. З., М. Б. К., Е. Б. А., Ц. И. А., В. Й. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 213/15.05.2012г. по гр.д.№ 569/2009г. на Софийски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ