3 Р Е Ш Е Н И Е № 234 София,04.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2782 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. И. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение ,постановено на 27.05.2011г. по гр.д.№1198/2009г. по описа на Ломския районен съд, потвърдено от Окръжен съд-Монтана с решение от 14.03.2012г., постановено по гр.д.№22/2012г., с което е допуснато извършването на делба на земеделски земи между съделителите Х. Д. Т.,М. П. Т., Ц. Е. С.,В. С. И.,С. В. Г.,И. К. Г.,В. К. Г., П. Д. В., Н. И. Д.,Т. Р. Т., Т. Р. М. и Р. Б. Т. в качеството им на наследници на общия наследодател И. Й. Н.. В молбата за отмяна се поддържа,че след приключване на производството по делото молителката се е снабдила и запознала със Закона за лицата от 1907г.,който,според нея, свързва правопораждащото действие на сключения църковен брак с последващо издаване на акт за женитба. Поддържа,че в случая това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като М. Н. Н.,пряк наследодател на част от съделителите,има сключен с общия наследодател църковен брак, но акт за женитба въз основа на него не е бил издаван. Ответниците по молбата за отмяна И. К. Г. и Х. Д. Т. изразяват становище,че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Ответниците по молбата за отмяна Т. Р. М., М. П. Т.,Ц. Е. С.,В. С. И.,В. К. Г.,С. В. Г., П. Д. В.,Р. Б. Т. и Т. Р. Т. не изразяват становище. С определение №118/10.05.2013г. по настоящето дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. Новите обстоятелства биха могли да обусловят наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК обаче само ако са свързани с осъществяването на факти от обективната действителност,имащи значение за конкретния правен спор,с възникването,съществуването или прекратяването на спорното правоотношение,в случая с правото на наследяване,и то само ако са съществували към момента на приключване на съдебното дирене,но по обективни причини страната не е могла да ги установи. Процесуалният закон обаче не предвижда възможност влезли в сила съдебни решения да бъдат отменяни при последващо позоваване на нормативен акт от участвала в производството по делото страна.Нормативният акт, дори да е станал известен на страната впоследствие,не представлява такъв факт от обективната действителност,нито последващото му узнаване може да се приеме за ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК-и страната и съдът следва да познават нормативните актове,приложими в конкретния случай. Ако съдът не е съобразил съществуването на определен нормативен акт и не е приложил правилно закона,това сочи на неправилност на влязлото в сила съдебно решение /независимо дали страната се е позовала на този нормативен акт в хода на производството/ , което обаче не може да послужи като основание за неговата отмяна по реда на чл.303 ГПК. В случая молителката се позовава на последващо узнаване на разпоредбите на Закона за лицата от 1907г.,което обаче не представлява предвидено в закона основание за отмяна,тъй като приемането на този нормативен акт е последица от законодателна дейност,а не от действия на правни субекти,имащи пряко отношение към спора за наличие на наследствено правоприемство между общия наследодател И. Й. Н. и М. Н. Н..Поради това настоящият състав приема, че подадената от Н. И. Д. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Останалите наведени в молбата доводи касаят правилността на решението,чиято отмяна се иска и не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. И. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Ломския районен съд, постановено на 205.2011г. по гр.д.№1198/2009г.,потвърдено от Окръжен съд-Монтана с решение от 14.03.2012г.,постановено по гр.д.№22/2012г. Председател: Членове: