Р Е Ш Е Н И Е № 498 София, 10 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1828/2012 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Е. В. И. за възобновяване на внохд № 1313/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора и отменяване на постановеното решение № 111 от 20.07.2012г. ,с което е потвърдена присъда № 174/29.09.2011г. по нохд № 773/2011г. по описа на районен съд гр.Стара Загора. ` Поддържа се,че при постановяване на присъдата и решението са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и т.2 НПК.Прави се искане да се отменят съдебните актове и възобнови наказателното производство по нохд № 773/2011г.,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон и осъденият да бъде оправдан по обвинението за което е признат за виновен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.Няма допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. ` Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Районен съд гр.Стара Загора е признал подсъдимия Е. В. И. за ВИНОВЕН в това,че на 30.08.2010 г. в гр.Стара Загора подбуждал С. С. И. и А. А. А. към престъпление по чл.290,ал.1 НК,а именно-пред надлежен орган на властта/прокурор при Районна прокуратура Сара Загора и разследващ полицай при ОД на МВР гр.Стара Загора/,като свидетели по досъд.производство № 41/2010г. по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора./преписка № 623/2010г. по описа на районна прокуратура гр.Ст.З./ устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина,като дадат показания,че са работили в 12 ОУ „Г. Г.” гр.Стара Загора ,за което им е било изплатено възнаграждение,без в действителност това да отговаря на истината,поради което и на основание чл.293,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице в срока по чл.421,ал.3 НПК,а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати визираните в искането съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 НПК нарушения ,които да обосноват основателност на искането за отменяване на съдебните актове и оправдаване на осъденото лице. При спазване правилата на чл.13,чл.14,чл.107 НПК ,редовните съдебни инстанции са провели пълно,всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.Обсъдени поотделно и в съвкупност събраните доказателства са обусловили правилния извод,за извършено от И. неправомерно деяние,съдържащо признаците на престъпление по чл.293 НПК. Приетите от съдебните инстанции фактически обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане от касационния състав категорично сочат на извършени от И. действия,които от обективна и субективна страна съставляват подбуждане на свидетелите С. И. и А. А. към престъплвение по чл.290,ал.1 НК.Тези действия са описани подробно в изготвения срещу И. обвинителен акт,почиващ на гласните и писмени доказателства установени в хода на досъдебното производство,проверени и анализирани при извършените от съда процесуални действия.Установено е,че осъдените Е. И. и В. М. живеели на семейни начала.М. работила като директор на 12 ОУ”Г.Г.” гр.Стара Загора,а И. бил назначен в същото училище,като учител по физическо възпитание.Двамата имали участие в обща фирма”Н.” 66 ООД,която впоследствие била прехвърлена на неграмотни лица от ромски произход-свидетелите Н. С. и А. А. А..С постановление от 24.02.2010г. РП Стара Загора. е образувала досъдебно производство № 41/10г. по описа на ОД-МВР Стара Загора срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.201 НК.На 15.07.2010г. с постановление на ОД-МВР -Стара Загора ,Е. И. ,В. М. и В. Т. били привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.202 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.26,ал.1 НК.При разпит пред съдия от РС-Стара Загора проведен на 23.03.2010г. и на 20.04.2010г. в качеството на свидетели С. И. и А. А. разказали,че никога не са работили в училището при извършвания ремонт, но се съгласили след разговор с подс.И. да се разпишат върху граждански договори,които удостоверявали,че те са извършвали ремонтни дейности в училището,без действително да са го правили.По същото време св.И. работел на пункт за отпадъци,стопанисван от подс.И..В последствие с помощта на тези документи,подписвани и от други лица,привлечените като обвиняеми присвоили сумата 8 900 лева.Във връзка с воденото разследване,подс.И. се срещнал с двамата свидетели и казал,че трябва да напишат нови показания.Дал на двамата карирани листа и им продиктувал показания адресирани до РП- Стара Загора на вниманието на прокурора Н..В тях под диктовката на подсъдимия/показ.на св.А. били написани от св.С. С. и подписани от А./ те заявили,че са работили в 12 ОУ Ст.З. ,за което им било изплатено възнаграждение. И. ги откарал до прокуратурата,като им обяснил къде да отидат и депозират показанията си.Установено е,че двамата свидетели отишли в РПУ”Стара Загора,където при повторен разпит разказали че са били заставени от И. да дадат нови показания,съдържанието на които не отговаряло на истината. При така установените факти,съдебните инстанции са приели,че действията на Е..И.,както и тези на В.М. са съставомерни по повдигнатото обвинение. В искането се поддържа,че съдилищата са допуснали нарушение на материалния закон,тъй като без да има влязла в сила присъда досежно обстоятелството,дали свидетелите са работили в 12 ОУ Стара Загора и било ли им изплатено възнаграждение за това,тези обстоятелства са приети за верни.По същество се оспорва съставомерността на деянието,тъй като съдът не е посочил как се склонява едно лице да лъжесвидетелства,като това лице реално не е било призовано за това действие,а само помолено да напише молба до прокуратурата. Доводът е неоснователен. За съставомерността на деянието по чл.293,ал.1 НК е достатъчно деецът да е склонил някого към лъжесвидетелстване,без склоненият да е дал показания.В случай на реализиране на подбудителството и депозиране на лъжливи показания пред надлежния орган,подбудителят ще носи наказателна отговорност по чл.290,ал.1 НК за съучастие като подбудител в лъжесвидетелстването.От данните по делото е видно,че е налице висящо съдебно производство срещу осъдения И. и другите лица за престъпление по чл.201 НК.Дали свидетелите И. и А. са потвървдили показанията си или не пред съда е без значение,тъй като действията на склоняване към лъжесвидетелстване са доказани не само от тях ,но и от другите събрани по делото гласни доказателства.На л.6 и л.7 от дос.пр. са приложени писмените показания на свидетелите от 30.08.2010г.,а на л.24 и л.32 са приложени протоколите за разпит на свидетелите от същата дата.В тези показания,както и пред съда същите са потвърдили действията на Е..М.,склоняващи ги към лъжесвидетелстване. В този смисъл,като е потвърдил осъдителната присъда по повдигнатата правна квалификация,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.303,ал.2 НПК.Деянието е осъществено от обективна и субективна страна,а законът е правилно приложен. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,относими към главния факт на доказаване в процеса.При разглеждане на делото и постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушения на правилата на съдопроизводството. Възражението,че обвинителният акт не отговарял на закона също е неоснователно.Внесеният в първоинстанционния съд обвинителен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 НПК.В него се съдържат всички реквизити на обстоятелствената и заключителната част, необходими за образуване на съдебното производство и предназначени да определят предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвинямия в него,времето,мястото и начина на извършване на престъплението. За да се уважи искане за възобновяване на наказателно дело,следва да се констатира при извършената проверка,че редовните съдебни инстанции са допуснали съществени по смисъла на чл.422,ал.1 вр.с чл.348 НПК нарушения,в резултат на които са били нарушени или ограничени процесуалните права на осъденото лице.В случая не са допуснати такива нарушения,поради което искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от изложените мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. В. И. за възобновяване на наказателното производстнво по нохд № 773/2011г. по описа на Районен съд гр Стара Загора и внохд № 1313/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора,отменяване на постановените присъда № 174 от 29.09.2011г. и решение № 111 от 20.07.2012г. и оправдаване на осъдения по обвинението по чл.293,ал.1 НК РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: