Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2291/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр.София, 04 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2291/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. Д. П. за възобновяване на внохд № 424/2013 год. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по това дело решение № 198 от 16.VІІ.2013 год.,след което или делото да се върне на същия съд за ново разглеждане,или П. да бъде оправдан.В искането се твърди,че окръжният съд като въззивна инстанция не е приложил закона,който е следвало да се приложи и да оправдае подсъдимия,действал при условията на чл. 12,ал.4 НК. В съдебно заседание Б.Д.П. поддържа искането. Заключението на представителя на ВКПр е за оставяне на искането без уважение,тъй като окръжният съд правилно е интерпретирал фактите,съответно на което и решението му се явява законосъобразно. ВКС установи: С присъда № 239 от 23.ІV.2012 год. по нохд № 4636/2011 год. на Варненския районен съд подсъдимият Б. Д. П. е признат за виновен в това,че на 31.Х.2010 год. във В. умишлено е причинил на В. Е. Р. средна телесна повреда,представляваща неопасно за живота постоянно разстройство на здравето му,за което и на основание чл. 129 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК с пробация,включваща за срок от 1 година и 6 месеца задължителните пробационни мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК.П. е осъден и да заплати на В.Е..Р. 3000 лв. за причинените му неимуществени вреди. С присъда № 119 от 13.ХІІ.2013 год. по внохд № 713/2012 год. на Варненския окръжен съд,образувано по жалба от страната на подсъдимия,горната присъда е отменена,П. е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и е оправдан,а предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен. С решение № 127 от 1.ІV.2013 год. по нд № 175/2013 год. на ВКС,трето н.о.,образувано по жалба от страната на частния обвинител и граждански ищец Вл.Е..Р.,въззивната присъда е отменена и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане,при което е постановено решението,чиято отмяна сега се иска. Искането за възобновяване е допустимо-заведено е в изпращащия съд на 19.ХІ.2013 год.,4 месеца след постановяването на необжалваемото въззивно решение;подадено е от страна,имаща правото да иска възобновяване на делото;атакува се решение,непроверявано по касационен ред-и основателно. Отмененото от ВКС оправдаване на подсъдимия по внохд № 713/2012 год. е на приетото от окръжния съд,че П. е действал при т.нар. „мнима неизбежна отбрана”,намирайки се в състояние на „паника...силен страх,силна възбуда,изразени в моторна активност”,породени от погрешното възприемане на „пострадалия и неговите приятели като нападатели” /л. 4 и 5 от мотивите към присъдата по посоченото дело/.В това си състояние П. е превишил пределите на неизбежната отбрана и деянието му,съгл. чл. 12,ал.4 НК,не съставлява престъпление,който извод въззивният окръжен съд е основал най-вече на заключението на назначената от него експертиза,изготвена от психиатъра д-р К.К. и клиничния психолог Р.Г..Предходният състав на ВКС не се е съгласил с този извод и е отменил присъдата,но не защото такъв извод не може да бъде направен-последното би могло да се поддържа,ако не е подкрепен с нито един от използваните способи за доказване-а защото е основан на експертиза,която „почива единствено на данните,изходящи от подсъдимия...” при липса на „позоваване на...данни,изходящи от показанията на пострадалия и свидетелите,очевидци на деянието” и,във връзка с последното,”не изследва състоянието на подсъдимия в ситуацията,възпроизведена и от другите гласни доказателства” / л.4 от решението на ВКС по нд № 175/2013 год./. При новото разглеждане на делото въззивният съд,съобразявайки се с горецитираните несъгласия на касационната инстанция, е назначил повторна експертиза със задачата да даде заключение,”какво е било психичното състояние на подсъдимия...към момента на инкриминираното деяние” и „какви фактори са го провокирали в конкретната житейска ситуация”.При изготвянето й експертите д-р А.Д.,психиатър, и д-р К.К.,клиничен психолог,след като са анализирали всички показания от пострадалия В.Р. и от приятелите му К.Ч.,Б.Д.,Н.М. и Т.Б.,показанията на Т.С.,съсед на подсъдимия и тези на съпругата на последния И. П.-и обяснения на подсъдимия П.,и са провели с него две интервюта,са отговорили точно и без отклонения на поставената им задача.Съгласно заключението на двамата специалисти състоянието на подсъдимия е определено като физиологичен афект,породен от: тревожното очакване на ново нападение след неотдавнашни кражби от няколко апартамента в сградата,където живее,както и кражба на ел. уред от балкона на неговото жилище;реагиране на шума по вратата на дома му,който шум е причинил дори събуждането на 3-месечното му бебе,както и на вида на няколкото закачулени човека със страх и изправяне пред избора да бяга или да напада;бързо ескалираща смесица от преживявания на страх,заплаха и ужас,съпроводени с интензивни вегетативни симптоми като сърцебиене,изпотяване. Обогатила максимално наличната по делото информация за фактическото изясняване на случая и правното му квалифициране,горната експертиза е коментирана напълно повърхностно.Така употребеното в нея словосъчетание „физиологичен афект” се използва единствено за да се отхвърли наличието на такъв,тъй като „поведението на пострадалия,звъннал на вратата...в 21.30ч.,не може да бъде възприето като насилие...или друго противозаконно действие...”.Изолирано,извън контекста на цялостното експертно обсъждане,е коментирано и описаното от вещите лица състояние на страх / още заплаха и ужас/,в което подсъдимият се е намирал.Това състояние на П. не можело да обоснове приложението на чл. 12,ал.4 НК,защото нямало от страна на пострадалия и приятелите му нападение,отбраната срещу което да бъде превишена.И,накрая,подсъдимият не бил действал и при т.н. „мнима неизбежна отбрана”,т.е. с погрешната представа, че отблъсква нападение, защото, първо,”Ч....и...Р....обяснили,че празнуват Хелуин” и,второ,”нито един от тях не е предприел какъвто и да е акт на агресия” нито срещу подсъдимия,нито срещу дома му,в каквато насока били показанията на Т.С. и обстоятелството,че ставало въпрос за „католически празник,набрал популярност и в България”. Цитираните фактически констатации,с които са обосновани и цитираните правни изводи,са направени при допуснато съществено процесуално нарушение,каквото представлява както обсъждането на липсващи по делото доказателства,така и частичното обсъждане или необсъждането на събрани такива.Пример за първото нарушение са показанията на свидетелите С. и П..Според съда свидетелят С. описвал „поведение на възпитани момчета,които празнуват Хелуин” /на л.96,гърба от възз.д/ и които дори „приели с извинения неговия отказ да сподели този ритуал с тях” /на л. 97/.В показанията на този свидетел,обаче,дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 23.ІV.2013 год. съдебно заседание и отразени на л. 47,гърба и на л. 48 от първ.д.,изобщо не се съдържат такива данни-нито за „поведение на възпитани момчета”,нито за „извинения”,поднесени от пострадалия и приятелите му,на които С. заявил,че за него „такъв празник няма” и „направо” им казал „да се махнат от коридора”.Твърдяното от подсъдимия пък,че „всички...са били с качулки и лицата им не се виждали,че са ритали и блъскали по вратата” е отхвърлено с довода,че не се потвърждавало „дори от показанията на съпругата му” /л. 96,гърба от възз.д./,когато казаното от И. П. е точно обратно на приетото:”Към 21.30 часа...се събудих от звънене като на пожар...и се чуваха удари по вратата...Видяха се четири лица,които бяха с качулки на главите,не се виждаха лицата им...”.Всъщност нито С. или П.,нито подсъдимият говорят за някаква специална маскировка-подсъдимият е възприел намиращите се пред входната врата на жилището му като хора „с тъмни дрехи с качулки или нещо друго...на главите-кърпи...”.Същественото е,че качулките на главите на пострадалия В.Р. и на свидетеля К.Ч. и кърпите,скриващи част от лицето,които са си били поставили Б.Д. и Н.М.,не са позволявали да се видят физиономиите на стоящите пред вратата,което е потвърдил и Т.С. по отношение на единия от двамата, позвънили на вратата му.Приетото от въззивния съд,че на пострадалия и приятелите му „лицата...били открити” противоречи на казаното от С. и П.,което е в съответствие с казаното от подсъдимия,и липсва както констатация за това несъответствие,така и на съображения,защо на тези свидетели е отказано доверие.Обсъждането пък на заключението по назначената комплексна психиатрична и психологична експертиза е толкова бегло,че може да се приравни на липса на обсъждане въобще,въпреки съдържащата се в него необходима и достатъчна по обем информация,която да го налага. Коментираните неправилности не допускат друг изход от делото,освен то да бъде възобновено,постановеното решение-отменено и делото да се върне на въззивния окръжен съд за ново разглеждане,при което -да се разпитат отново свидетелите В.Р.,К.Ч.,Б.Д. и Н.М.,и при необходимост да се прочетат показанията им от досъдебното разследване предвид очевидната градация към омаловажаване на поведението им,която градация,впрочем,но без да я коментират,и експертите са установили /л.59 от възз.д./; -да се разпитат отново свидетелите Т.С. и И. П.; -в случай на противоречия между показанията на свидетелите те да се констатират и да се изложат съображения,кои от тях се считат за необективни и защо; -в зависимост от фактическата обстановка,която ще приеме за установена,съдът да обоснове а/налице ли е или не непосредствено противоправно нападение над имота на подсъдимия,застрашаващо него и членовете на семейството му; б/ако такова нападение има,превишени ли са били или не пределите на неизбежната отбрана; в/ако пределите са били превишени,какво отношение към превишаването има описаното в експертизата от д-р Д. и д-р К. психично състояние на подсъдимия,характеризирано като „страх,заплаха и ужас”; г/описаното състояние на подсъдимия могло ли е да доведе и довело ли е до погрешна оценка на присъствието и поведението на намиращите се пред вратата на жилището му хора като нападателно,т.е. налице ли е конструкцията на „мнима неизбежна отбрана”. Предвид изложеното и на основание чл. 425,ал.1,т.1 във вр. с чл. 354,ал.3,т. 2 НПК, ВКС Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 424/2013 год. на Варненския окръжен съд,ОТМЕНЯ постановеното по това дело РЕШЕНИЕ № 198 от 16.VІІ.2013 год. И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: