О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 гр. София, 15.03.2022год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 212 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка Р. И. П., против определение № 3255 от 09.12.2021г. по ч. гр. д. № 3680/2021г., с което Апелативен съд - София е оставил без разглеждане частната им жалба вх. № 29298 / 25.11.2021г., подадена против определение от 24.11.2021г. по т.д. № 1878/ 2021г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за частично обезсилване на издадена обезпечителна заповед, като частното въззивно дело е прекратено. Частните жалбоподатели сочат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено. Поддържа, че определението на СГС е преграждащо, доколкото производството по допускане и налагане на обезпечение е едно, като без да се издаде втора обезпечителна заповед, възбраната не може да бъде вписана, поради което това се приравнява на липса на обезпечение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е констатирал, че по предявения от ищците иск са допуснати обезпечителни мерки запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти, за които е издадена една обезпечителна заповед, която в оригинал е представена пред съдебен изпълнил за реализиране на първата обезпечителна мярка. За втората обезпечителна мярка – „възбрана върху недвижими имоти“ ищците са получили отказ от съдията по вписванията за налагането й, поради невъзможност за представяне на обезпечителна заповед в оригинал и липса на придружаващо съпроводително писмо от съда, постановил обезпечението. С оглед на това, ищците са поискали съдействие от съда за издаване на две обезпечителни заповеди с цел реализиране на двете отделни обезпечителни мерки. За да върне частната въззивна жалба като недопустима, апелативният съд е приел, че определението, с което се отказва частично обезсилване на обезпечителната заповед не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК- законът не предвижда изрично обжалването му, нито е сред актовете, преграждащи по-нататъшния ход на делото. Същевременно в обжалвания акт са изложени съображения, че първоинстанционният съд дължи съдействие на страните за реализиране на правата им по допуснатите от него обезпечителни мерки и няма пречка въз основа на определението по чл.389 ГПК да се издадат две отделни обезпечителни заповеди за всяка от тях, вместо вписването да става чрез ЧСИ. Посочено е, че определението за допускане на обезпечителните мерки и издадената въз основа на него обезпечителна заповед се намират в иманентна връзка, като последната няма самостоятелно съществуване в правния мир, за да може да бъде отменена, респ. обезсилена, ако съществува обуславящия я съдебен акт по допускане на обезпечението. Определението е неправилно. Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка и независимо, че те се развиват пред различни органи, преграждането на която и да е от тези фази води до преграждане на обезпечителното производство. Ето защо, незаконосъобразен е изводът на съда, че не прегражда обезпечителното производство определение за отказ за частично обезсилване на обезпечителната заповед в частта за обезпечителната мярка „възбрана“, обусловено от искане за издаване на отделна обезпечителна заповед за тази мярка, за да може тя да бъде реално наложена съобразно чл.400, ал.2 ГПК – чрез вписване /подреждане/ в нотариалните книги от съдията по вписванията. Решаващият състав не е съобразил, че налагането на допуснатите обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти става от различни органи – първата от съдебен изпълнител, а втората от съдия по вписванията, като съдебният изпълнител може да иска от съдията по вписванията да впише единствено възбрана, постановена с негов акт в изпълнителното производство, но не и когато тя е допусната от съда в рамките на обезпечително производство. Доколкото налагането на допуснатите обезпечителни мерки в случая става от различни органи, то е предпоставено от издаването на отделни обезпечителни заповеди, предвид различните адресати на заповедите. С оглед на това, когато съдът е издал една обезпечителна заповед за допуснати обезпечителни мерки, които се налагат от различни органи, заповедта в частта за неналожената мярка следва да се обезсили и се издаде нова заповед за тази мярка, като основанието за това е обезпечаването на изпълнението /налагането/ на допуснатата от съда, но неналожена обезпечителна мярка, като отказът на съда да направи това прегражда обезпечителното производство. Обезсилването на обезпечителната заповед не е предпоставено от представяне на оригинала й пред съда, постановил обезпечението, подобно на обезсилването на изпълнителен лист в случаите по арг. на чл.423, ал.3 и чл.415, ал.5 ГПК, или на обезсилването на обезпечителна заповед при отмяна на допуснатото обезпечение по реда на инстанционния контрол. Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на апелативния съд за произнасяне по частната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 3255 от 09.12.2021г. по ч. гр. д. № 3680/2021г. на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за произнасяне по частна жалба вх. № 29298 / 25.11.2021г. на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка Р. И. П.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.