Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 30.01.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1339 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 489 от 30.05.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 35 от 07.02.2018 година по гр.д. № 16/2018 година на Врачански окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Т. Б. от [населено място] против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 68 от 10.07.2017 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5563,88 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на чл. 67 КТ и чл. 325, ал.1, т. 4 КТ за основанието, на което на което следва да се счита сключен трудов договор при допусната неяснота за времетраенето му и приложим ли е чл. 325, т.4 КТ при прекратяване на трудов договор, сключен до възлагане на работата с договор на външен изпълнител. Съгласно чл. 67, ал.1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен като срочен или за неопределено време, а съгласно ал. 2 на чл. 67 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време, ако в него не е включена изрична уговорка за срок. Срокът на действие на договора трябва да е точно определен или определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. При неяснота за времетраенето на договора (в т.ч. непосочване на срок, взаимоизключващи се уговорки или две или повече клаузи, въвеждащи различен срок на действие), договорът следва да се счита сключен за неопределено време на основание чл. 67, ал. 2 КТ поради липса на изрична уговорка за срок. Когато договорът е сключен на основание чл. 68, ал.1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа, то работата следва да е определена по вид и обем, чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т.4 КТ поради завършване на определената работа е неприложимо. Договор, сключен с работника при уговорка, че работата ще бъде изпълнявана до възлагането и на външен изпълнител, не може да бъде сключен при условията на чл. 68, ал.1, т. 2 КТ. Този договор съдържа уговорка за условие, изпълнението на което не зависи от волята на работника, нито възложената му работа е определена по обем. Срочен трудов договор до възлагането на работата на външен изпълнител следва да бъде сключен на основание чл. 68, ал. 1, т.1 КТ, но само при изпълнение на изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ вр. с § 1, т.8 ДР КТ – когато конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни или други причини налагат работата да бъде възложена на външен изпълнител. В обжалваното въззивно решение на Врачански окръжен съд е прието за установено, че между страните по делото е сключен трудов договор № 106 от 29.05.2017 г., съгласно който ищцата е назначена в ответното дружество на длъжност „чистач” в цех „Общостанционна поддръжка”, „Почистване на странични обекти”. В договора е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал.1, т.2 КТ, както и че се касае за „срочен трудов договор до сключване на договор за почистване на странични обекти” и същевременно с това е вписано, че е за неопределено време. След обявена и проведена обществена поръчка, на 17.07.2017 г. работодателят е сключил с ООД „Борован” договор за почистване и камериерско обслужване на сгради и прилежащите им площи. Със заповед № 68 от 10.07.2017 г. е прекратил трудовият договор с ищцата на основание чл. 325, т. 4 КТ поради завършване на определената работа. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено незаконно - при сключването му е била налице неяснота относно срока на трудовото правоотношение, поради което и съгласно чл. 67, ал. 2 КТ следва да се счита сключен за неопределено време, т.е. основанието за прекратяване по чл. 325, т. 4 КТ е неприложимо. В решението е прието, че уволнението е незаконно и поради това, че необходимостта от извършване на изпълняваната от ищцата дейност „камериерско обслужване и почистване на помещенията в обектите” не е отпаднала – обратно, сключеният договор с ООД „Бориван” сочи, че нуждата от съответната дейност е продължила, поради което трудовият договор е прекратен преди да се е сбъднало уговореното в него условие – завършване на определена работа. Въз основа на така формираните изводи, предявените искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 68 от 10.07.2017 г. като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни. В касационната жалба против решението на Врачански окръжен съд, постъпила от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи, че при сключване на договора е съществувала неяснота относно времетраенето му, тъй като текстът „за неопределено време” е резултат на техническа грешка, а всички останали уговорки сочат, че договорът е сключен за извършване на определена работа. Поддържа се, че работата е точно определена съобразно спецификата и; че е завършена със сключването на договора с външен изпълнител, с което е изтекъл и срокът на действие на договора, поради което неправилни са и формираните от съда изводи по приложението на чл. 325, ал.1, т.4 КТ. Ответницата по касационната жалба Т. Б. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. По въведените касационни оплаквания срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Изводите на съда, че трудовият договор е сключван при неяснота относно срока на трудовото правоотношение са правилни. Дори и да се приеме, че печатният текст в съдържанието му „за неопределено време” е техническа грешка, то в договора са включени две други различни основания – „до завършване на определена работа” (чл. 68, ал.1, т. 2 КТ) и „до сключване на договор за почистване на странични обекти с външен изпълнител”, което е основание по чл. 68, ал.1, т.1 КТ, т.е. договор за определен срок, който е за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, но конкретни причини, обуславят срочността му (чл. 68, ал.4 КТ вр. с §1, т. 8 ДР КТ). При липса на точна уговорка за времетраенето на трудовия договор, въззивният съд е формирал правилния извод, че на основание чл. 67, ал. 2 КТ договорът следва да се счита сключен за неопределен срок. Изводът, че уволнението е незаконно, тъй като необходимостта от извършване на изпълняваната от ищцата дейност „камериерско обслужване и почистване на помещенията в обектите” не е отпаднала е неправилен, без това да се е отразило на правилния краен извод за незаконност на уволнението. Съдът е приел, че сключеният договор с ООД „Бориван” сочи, че нуждата от съответната дейност е продължила, поради което трудовият договор е прекратен преди да се е сбъднало уговореното в него условие – завършване на определена работа. Сключеният между страните договор не е до завършване на определена работа, поради което дали дейността е продължила е без правно значение. Договорът е за определен срок, без обаче да е сключен на съответното основание и без в него да е посочена конкретната икономическа, технологическа, финансова, пазарна причина от обуславяща срочността му. Предвид това, дори и да се приеме, че съобразно текста му е сключен на основание чл. 68, ал.1, т.1 КТ, то договорът следва да се счита сключен за неопределено време при условията на чл. 68, ал. 5 КТ. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т.4 КТ е неприложимо по отношение на трудов договор, сключен за неопределен срок, поради което уволнението е извършено в нарушение на закона, който правилен краен извод е формиран в обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски общо в размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 20.03.2018 г. с адвокат Е. О. от Врачанска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 07.02.2018 година по гр.д. № 16/2018 година на Врачански окръжен съд. ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, [населено място] да заплати на Т. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: