Р Е Ш Е Н И Е № 355 София, 15 юли 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1798/2011 година. Производството е образувано по искания на осъдените Д. П. А. и К. П. Т. за възобновяване на внохд № 15/2011 год. по описа на Плевенския окръжен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 420, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и отмяна на постановеното по него решение № 74/15.02.2011 год., с което е потвърдена присъда № 696 от 23.11.2010 год. по нохд № 265/2010 год. на РС-Плевен. В двете искания се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Процесуалното нарушение се изразява в това, че при потвърждаване на присъдата въззивният състав не е посочил основанията, поради които не приема доводите на осъдените в подкрепа на въззивните им жалби. Липсата на такъв отговор във въззивното решение е липса на мотиви и представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, във вр. ал. 1, т. 2 НПК. Допуснато е и нарушение на материалния закон. Не е установен собственикът на инкриминираните с обвинителния акт вещи, не е доказан произходът им и дали въобще тези вещи са били предмет на престъпление, респ. като полицейски служители, осъдените да са били длъжни да предприемат мерки по инструкциите за организацията на работа на органите на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Иска се отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдените, като Върховният съд упражни правомощието си по чл. 423, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, тъй като деянията са несъставомерни. В съдебно заседание пред касационния състав защитникът на осъдения К. Т. и осъденият Д. А. поддържат исканията си по изложените в тях съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията на осъдените са неоснователни, поради което, следва да се оставят без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 696 от 23.11.2010 год. по нохд № 265/2010 год. на Плевенския районен съд подсъдимите К. П. Т. и Д. П. А. са признати за виновни както следва: 1.К. П. Т. в това, че: - На 06.07.2006 год. в [населено място] и в [населено място], като длъжностно лице от състава на МВР-мл. разузнавач, категория „Д”, в сектор „Криминална полиция”-РПУ-02-Плевен, не изпълнил задълженията си по служба съгласно чл. 3, чл. 5, т. 4 и чл. 12, ал. 1 от Инструкция № 1-195/27.08.2003 год. на МВР за организацията на работа на органите на МВР по заявителски материал, като в нарушение на посочените текстове не регистрирал заявителски материал, не съставил докладна записка до началника на структурното му звено и не докладвал за регистриране на случай с признаци на извършено престъпление от общ характер, непосредствено установен от него на 06.07.2006 год. в [населено място], когато на два пъти/сутринта и следобед/ заедно с гл. полицай Д. А. открил в дома на Б. Т. И. около двадесет чувала с обгорен меден проводник, други цветни метали и ловна пушка с фабр. № Н1258, кал. 20, които иззел, от което последвали вредни последици-не е била извършена проверка относно произхода на металите; дали същите са предмет на престъпно посегателство и правомерно ли са придобити от Б. И., както и дали огнестрелното оръжие е било законно притежавано или държано, поради което и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода; - На 29.07.2007 год. в [населено място] и [населено място] като длъжностно лице от състава на МВР-мл. разузнавач, категория „Д”, в сектор „Криминална полиция”-РПУ-02-Плевен, не изпълнил задълженията си по служба съгласно чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Инструкция № 1з-1171/02.08.2006 год. на МВР за организацията на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, като в нарушение на посочените текстове не регистрирал заявителски материал, не съставил докладна записка до началника на структурното му звено и не докладвал за регистриране на случай с признаци на извършено престъпление от общ характер, непосредствено установен от него на 29.07.2007 год. в [населено място], когато заедно с гл. полицай Д. А. открил в дома на Я. Ц. А. около сто и шестдесет килограма цветни метали и ги иззел, без да оформи това действие документално, от което произлезли вредни последици-не е била извършена проверка относно произхода на металите, дали същите не са предмет на престъпно посегателство и правомерно ли са придобити от Я. А., поради което и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на осъдения едно общо наказание от три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години; 2. Д. П. А. в това, че: - На 06.07.2006 год. в [населено място] и в [населено място], като длъжностно лице от състава на МВР-мл. полицейски инспектор в сектор „ООРП”-РПУ-02-Плевен, не изпълнил задълженията си по служба съгласно чл. 3, чл. 5, т. 4 и чл. 12, ал. 1 от Инструкция № 1-195/27.08.2003 год. на МВР за организацията на работа на органите на МВР по заявителски материал, като в нарушение на посочените текстове не регистрирал заявителски материал, не съставил докладна записка до началника на структурното му звено и не докладвал за регистриране на случай с признаци на извършено престъпление от общ характер, непосредствено установен от него на 06.07.2006 год. в [населено място], когато на два пъти/сутринта и следобед/ заедно с гл. полицай К. Т. открил в дома на Б. Т. И. около двадесет чувала с обгорен меден проводник, други цветни метали и ловна пушка с фабр. № Н1258, кал. 20, които иззел, от което последвали вредни последици-не е била извършена проверка относно произхода на металите; дали същите са предмет на престъпно посегателство и правомерно ли са придобити от Б. И., както и дали огнестрелното оръжие е било законно притежавано или държано, поради което и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода; - На 29.07.2007 год. в [населено място] и [населено място] като длъжностно лице от състава на МВР- мл. полицейски инспектор в сектор „ООРП”-РПУ-02-Плевен, не изпълнил задълженията си по служба съгласно чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Инструкция № 1з-1171/02.08.2006 год. на МВР за организацията на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, като в нарушение на посочените текстове не регистрирал заявителски материал, не съставил докладна записка до началника на структурното му звено и не докладвал за регистриране на случай с признаци на извършено престъпление от общ характер, непосредствено установен от него на 29.07.2007 год. в [населено място], когато заедно с гл. полицай К. Т. открил в дома на Я. Ц. А. около сто и шестдесет килограма цветни метали и ги иззел, без да оформи това действие документално, от което произлезли вредни последици-не е била извършена проверка относно произхода на металите, дали същите не са предмет на престъпно посегателство и правомерно ли са придобити от Я. А., поради което и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на осъдения едно общо наказание от три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години; С решение № 74 от 15.02.2011 год. по внохд № 15/2011 год. на Плевенския окръжен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Исканията на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото са подадени на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество са неоснователни. По оплакването за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения Първоинстанционният съд е установил длъжностните качества на двамата осъдени и функционалните им задължения като полицейски служители, като с оглед на техните действия/ в случая-бездействия/, е обосновал наличието на проявната форма на изпълнителното деяние по чл. 387, ал. 1 НК- неизпълнение на задължения по служба. Изводите на съда за това са основани въз основа задълженията на Т. и А. по изпълнение на заеманите от тях длъжности и проявата им на бездействие, въпреки че двамата са имали конкретни задълженията да реагират по начина указан в инструкциите за организацията на работата на органите на МВР, с целта да се извърши проверка и евентуално установят извършени престъпления от общ характер и техния автор. Не са допуснати нарушения по чл. 13 и чл. 14 – 19 НПК, като е била обезпечена процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите на съдилищата относно наличието на признаците на състава по чл. 387, ал. 1 НК в проявите на осъдените, както и умисълът им, очертани от обвинението, почиват на проверката и оценката на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съгласно изискването на чл. 107 НПК. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса, като инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. От мотивите на въззивното решение е видно, че в съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, съдът изцяло е проверил правилността на обжалваната присъда и пунктуално е отговорил на всички доводи за незаконосъобразност, съдържащи се във въззивните жалби на осъдените, като е изложил съображения защо не ги възприема. Така че, твърдяното в исканията на Т. и А. нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК от страна на въззивния съд не е налице. По довода за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт Оплакването на осъдените за допуснато нарушение на закона също е неоснователно. За да е налице съставът на престъплението по чл. 387, ал. 1 НК, вредните последици трябва да са настъпили като конкретен факт от обективната действителност и да са пряка последица от съответното военнодлъжностно нарушение. Вредните последици по смисъла чл. 387, ал. 1 НК, които са необходима предпоставка за отговорността, следва да са конкретни и реално причинени. Като обективен признак от състава на това престъпление и включени в предмета на доказване, те подлежат на установяване и доказване. В случая, е налице съзнателно неизпълнение на задълженията на осъдените, основани от длъжностите, които заемат, като вредните последици също са били съзнавани от тях, както и обстоятелството, че последните са следствие от проявеното престъпно бездействие. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в исканията на Т. и А., че щом липсва заявителски материал за извършени кражби на цветни метали в обслужвания от осъдените район, то изводът на съдилищата, че полицейските служители са открили и иззели такъв, но не са изпълнили задълженията си да следват установения по инструкциите ред за докладване и регистриране е произволен и представлява предположение, а не безспорно доказано тяхно задължение. Този довод е неоснователен и е опроверган от показанията на свидетеля Б. И., удостоверил пред съда обстоятелството, че на 06.07.2006 год. от дома му на два пъти осъдените са иззели общо около двадесет торби с жълт метал/обгорен меден проводник/, които със съдействието на свидетеля И. Ф. И. били транспортирани до фирма „Нова Плама” и предадени на свидетеля С. К., откъдето по неустановен начин били отчуждени. В резултат на проявеното от осъдените бездействие, свързано с ненадлежното документиране след изземването на огнестрелното оръжие от свидетеля Б. И., не са били предприети действия за установяване било ли е то надлежно придобито от последния, или е налице извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, както и не са взети мерки за разследване дали това оръжие е било предмет или средство за извършване на друго престъпление. По сходен начин са се развили събитията и на 29.07.2007 год., когато Т. и А. иззели не по установения ред около сто и шестдесет килограма обгорен меден проводник от свидетеля Я. А.. Този метал също не са предали за съхранение в РПУ или на друго място като иззето веществено доказателство до изясняване на произхода му. И в двата случая, осъдените не са докладвали на преките си ръководители за извършеното изземване на металите, не са съставили рапорти, докладни записки или справки за проведените действия по служба, поради което правозащитните органи не са предприели и оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на собственика и произхода на метала и дали той не представлява предмет на престъпно посегателство. Изводите на предходните инстанции, че осъдените са имали основание да регистрират, предават за доклад, или докладват за регистриране на информация, която съдържа данни за престъпление от общ характер са правилни и основани на доказателства събрани по установения процесуален ред. Констатациите по фактите са интерпретирани законосъобразно в изводите на съдилищата, че данните, с които са разполагали Т. и А. са имали характер на заявителски материал по смисъла на чл. 3, чл. 5, т. 4 и чл. 12, ал. 1 от Инструкция № 1-195/27.08.2003 год. на МВР за организацията на работа на органите на МВР по заявителски материал и на чл. 5, ал. 1, чл. 7, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Инструкция №1з-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Следователно изводите, че всеки от осъдените е извършил нарушенията на вменените му с инструкциите задължения са правилни. Изводите на въззивния съд по приложението на закона, основаващи се на доказателствата по делото, се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Ето защо, не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на внохд № 15/2011 год. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 74/15.02.2011 год., с което е потвърдена присъда № 696 от 23.11.2010 год. по нохд № 265/2010 год. на РС-Плевен. При тези съображения и на основание чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените К. П. Т. и Д. П. А. за възобновяване на внохд № 15/2011 год. на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: