Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 20.06.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 580/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения А. С. Е. за възобновяване на НОХД № 1638/2011 г. по описа на Бургаския районен съд (БРС), отмяна на постановената по него присъда № 1244 от 05.07.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият Е. е посочил, че съдебното производство е приключило задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава, а докато се явявал по него, делото все се е отлагало, не по негова вина. По делото е депозирано искане от осъдения А. Е. за възобновяване на НОХД № 1638/2011 г. по описа на БРС и на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК поради наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към Апелативен съд–гр. Бургас (адресат на това искане) са отправен претенции в условията на алтернативност, постановената по делото присъда № 1244 от 05.07.2012 г. да бъде отменена и осъденият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение изцяло; делото да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебното производство или на първоинстанционния съд за отстраняване на съществените процесуални нарушения, накърнили правото на защита на молителя, като се моли и за спиране изпълнението на присъдата до окончателното произнасяне на БАС по искането за възобновяване. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят Е., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адв.Т., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК, което е от компетентност на ВКС. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения Е. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда – искането за възобновяване е подадено на 17.05.2018 г., видно от щемпела на Затвора–Бургас, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения за влезлия в сила съдебен акт на Бургаския РС по НОХД № 1638/2011 г., ВКС прие за начало на визирания в чл.423 ал.1 от НПК период датата, от която осъденият е приведен в Бургаския затвор след предаването му от Федерална република Германия въз основа на ЕЗА – 10.05.2018 г. По същество искането на осъдения А. Е. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 1638/2011 г. по описа на Бургаския РС е било образувано по внесен от Бургаската РП обвинителен акт по обвинението на А. С. Е. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.20 ал.2 от НК, както и срещу Г. С. А. и В. Г. Б. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. В хода на първоинстанционното производство по отношение на подсъдимите Г. А. и В. Б. съдът одобрил споразумения с определения, постановени съответно на 14.09.2011 г. относно подсъдимия А. и на 06.02.2012 г. относно подсъдимия Б., с които същите били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и им били наложени наказания „пробация” със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от 1 /една/ година за всеки един от тях, като производството по делото спрямо същите било прекратено. ВНОХД № 1638/2011 г. по описа на Бургаския РС продължило да се движи по отношение на искателя А. Е., като с присъда № 1244 от 05.07.2012 г. първоинстанционният съд го признал за виновен в това, че на 31.05.2010 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] от междуетажните площадки на етажи 2, 3 и 4, след предварителен сговор в немаловажен случай с Г. С. А. и В. Г. Б., чрез използване на МПС – л.а.”Ф. Г.” с ДК № *** отнел чужди движими вещи на обща стойност 180,00 лв. от владението на домоуправителя М. С. Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и при условията на чл.54 от НК му наложил наказание 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор, като го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за това деянието да е извършено с неустановено техническо средство по смисъла на чл.194 ал.1 т.4 пр.2 от НК. След внасяне на обвинителния акт в съда и образуване на съдебното производство по НОХД № 1638/2011 г. по описа на Бургаския РС, на искателя Е. били връчени лично препис от обвинителния акт и призовка за явяване в съдебно заседание. Видно от протоколите от проведените на 13.05.2011 г., на 15.06.2011 г., на 11.07.2011 г. и 18.07.2011 г. съдебни заседания, Е. се явявал лично и с назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник – адв.С. Ц.. След като на 18.07.2011 г. бил лично уведомен за датата на следващото съдебно заседание, насрочено за 14.09.2011 г., искателят Е. не се явил без да посочи уважителна причина за това. Предприетите от страна на съда действия за призоваването му били неуспешни, тъй като същият напуснал известния по делото адрес в [населено място],[жк]бл.** вх.* ет.* без да уведоми надлежните органи за това. Ето защо, след многократни опити за установяване на местопребиваването му и след получени справки от ОДМВР-гр.Бургас за това, че липсват регистрирани задгранични пътувания на А. С. Е.; от МП–ГД”ИН” за това, че същият не пребивава в затворите на страната и арестите на територията на ОС”ИН”–София; от НСлС за това, че Е. не пребивава в арестите на страната, по искане на съда същият бил обявен за местно издирване с телеграма № 11863/2011 г. по описа на Пето РУП-Бургас и за общодържавно издирване с телеграма № 43367/2011 г. на ГД”КП”–София. При тези данни за хода на издирването на молителя Е., Бургаският РС дал ход на съдебното следствие при условията на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. В хода на цялото съдебно производство искателят бил представляван от служебно назначеният му защитник – адв.С. Ц.. Въз основа на изложените обстоятелства, макар съдебното следствие по делото и постановяването на присъдата срещу искателя Е. изцяло да са протекли в негово отсъствие, в случая не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б ал.1 от НПК (чл.254 ал.4 в редакцията преди изменението на НПК, ДВ бр.63 от 2017 г.) не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напуснал е обитавания от него адрес в [населено място],[жк]бл.** вх.* ет.* без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за повдигнатото му пред съд обвинение с обвинителен акт, препис от който му бил връчен и след като се явил в четири съдебни заседания, поради което не са налице никакви съмнения за това, че е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на подсъдим. Производството по НОХД № 1638/2011 г. приключило на 05.07.2012 г. с постановяване на присъда, с която искателят А. С. Е. бил признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. За всяко едно от съдебните заседания в периода от 14.09.2011 г. до 05.07.2012 г., които били 8 /осем/ на брой, Е. бил издирван за да бъде призован чрез всички законови механизми и компетентни органи на ГД „Охрана” към МП и МВР. По делото не са постъпили протест и жалба, поради което присъдата на РС–гр. Бургас влязла в законна сила. Издирването на осъдения Е. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза, а след внасяне на обвинителния акт в съда препис от същия му бил връчен, като той самият се явил в четири съдебни заседания в производството пред първоинстанционния съд и е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо и подсъдимо лице. Независимо от това, той напуснал известния по делото адрес без да уведоми надлежните съдебни органи. Това негово действие представлява „укриване“ по смисъла на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на А. Е. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. Бургаският районен съд е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като същите не дали резултат, е разгледал делото по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на служебно назначения му защитник. С оглед горното ВКС прие, че искането на А. С. Е. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Предвид депозираното в срок искане от молителя Е. за възобновяване на наказателното производство срещу него и на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК, то делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Бургаския апелативен съд, който по силата на чл.424 ал.1 от НПК е компетентен да се произнесе, доколкото влезлият в сила осъдителен съдебен акт срещу Е. е постановен от Бургаския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. Е. за възобновяване на НОХД № 1638/2011 г. по описа на Бургаския районен съд на основание чл.423 ал.1 от НПК. ИЗПРАЩА делото на Бургаския апелативен съд по компетентност за произнасяне по искането на осъдения на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.