Р Е Ш Е Н И Е № 278 Гр.София, 04.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1803/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 194/ 20.06.11 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 30 състав по Н.Д.3087/10 г., подсъдимият М. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1, пр.3 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Оправдан е по повдигнатото му обвинение за извършено нарушение на чл.98 от Правилата за пътно движение. На основание чл.343 Г вр.чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК Била е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Отхвърлен е предявеният от конституирания граждански ищец иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Присъдата е потвърдена с решение № 65/15.03.12 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 6 състав по образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В.Н.Д.1096/11 г. Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба от служебния защитник на Б., с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и незачитане на съпричиняване на престъпния резултат в светлината на определеното на касатора наказание. Моли се за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС Била, редовно призован, не се явява, а и не изпраща никакво писмено становище. Назначеният му служебен защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Същото е мнението и на частния обвинител и граждански ищец И. Т. и на неговия повереник. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба и отразените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на претенцията пред нея, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да обърне внимание на няколко предходни проблема, поставяни в хода на процесното производство и получили съответен отговор. Един от тях е въздигнат като довод срещу законосъобразността на атакувания съдебен акт и в самата касационна жалба- този за нарушаване на правилото NE BIS IN IDEM. Първо, както вече е заявявано по производството, нормата на чл.5 от българския наказателен закон визира приложение на същия към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български граждани. В конкретния случай делото е водено за това, че при транспортно произшествие в [.......], Великобритания, е причинена смърт на българския гражданин Г. И. Т. и като извършител на деянието, което е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, е посочен М. Б., родом от Б., гражданин на Кр. Ш., пребиваващ в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. При това положение са изпълнени предпоставките, заложени в материалния наказателен закон на РБ за българска наказателна юрисдикция, доколкото в чужбина е извършено престъпление от чужденец, което по правилата в РБ е такова от общ характер, и пострадал от същото е български гражданин. Второ, въззивният съдебен състав, чийто акт подлежи на ревизия от настоящата инстанция, е взел подробно отношение по обстоятелството защо не се нарушава правилото за повторна наказуемост по отношение на Била с негово съдене пред български съд. Пред ВКС липсва различна или допълнителна аргументация, която да оборва възприетата от САС теза, а този съд се солидаризира по принцип с нея. Казано просто, разпоредбите на чл.8, ал.2 НК, чл.4 НПК и тези на международното право, спазвани от РБ, пренесени върху процесния казус с оглед представените материали от досъдебното производство, дават повод да се изведе заключение, че не само спрямо Б. никога не е била постановявана влязла в сила присъда от съд в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, без значение дали осъдителна или оправдателна, но и никога не е съществувало “наказателно обвинение” срещу му. Трето, в контекста на току-що казаното, разисквано от съдилищата по същество в техните съдебни актове, трябва да се спомене, че, видно от материалите по делото, касаещи английското производство, не става дума за различно приемане на нарушенията на пътното законодателство, а за други обвинителни стандарти при доказателства за небрежно шофиране между тези на Великобритания и България. Затова в едната държава не е задействано наказателно преследване, което да включва в себе си действия, обуславяни като наказателно обвинение за Била, а в другата- България, предвид цитираните вече правила на НК и НПК, има такова. По същество погледната, касационната жалба е неоснователна. Въззивната инстанция е съобразила всички доказателствени материали, събрани, проверени и анализирани от първостепенния съд, като им е направила и собствен разбор. Посочените от държавното обвинение гласни доказателствени средства са били приобщени към годния за ценене доказателствен материал при стриктно спазване на процесуалните правила. Пред СГС не са разпитани пряко всички свидетели на произшествието в Лондон, дали показания пред британската коронерска институция, поради което казаното от тях правилно не е обмисляно от съдилищата по фактите. Същевременно обаче и информация, изводима от заявеното от тези лица, е залегнала в изложените по съответен процедурен ред изявления на свидетеля Д.. Това, наред с представени от английска страна материали, оценими като писмени доказателствени средства по силата на българския процесуален закон, както и събрани в РБ доказателствени материали, всички те пространно описани в мотивите на САС, стои в основата на изведената от последния фактология по инкриминираната престъпна дейност. Същата е била вярно подведена под нормата на чл.343,ал.1,б.В вр. чл.342,ал.1 НК и настоящата инстанция не намира съображения, които да й се противопоставят. Престъпното поведение на Б. не е съобразено с нормите на чл.156 и 187 от Правилата за пътно движение, приложими на територията на Великобритания, които подсъдимият, при управление на водения от него автобус на градския транспорт при осъществяване на десен завой, не е спазил. В тази връзка е настъпил сблъсък с движещия се направо по пътното платно при зелен сигнал на светофара в неговата посока на движение колоездач-пострадалия български гражданин. Смъртта е причинена именно вследствие на този сблъсък, като самият потърпевш, освен че се е движел правомерно, не е имал никакви ресурси за предотвратяване на произшествието. Подсъдимият обратно, можел е да забележи Т., да намали скоростта и да спре по средата на кръстовището, при което не би настъпило ПТП-то. На последно място в тази част на изложението следва да се отбележи,че доказателствата за действията на колоездача и на водача на автобуса на градския транспорт, на фона на пешеходци с неособено законосъобразно поведение на пътното платно, не може да доведе до извод за наличие на съпричиняване от страна на потърпевшия. В хода на съдебното производство няма набавени данни неговото собствено управление на велосипед да може да бъде окачествено като опасно и само по себе си застрашаващо правомерно осъществявано пътно движение, още по-малко по отношение на подсъдимия. С оглед казаното, не може да се говори и за възможност за намаляване на наказанието, наложено на Б. При спазване правилата за индивидуализиране на същото /предвид момента на извършване на деянието и постановяване на присъдата и решението; настъпилите промени в санкционната част на нормата на чл.343,ал.1,б.В НК с определяне на минимум на лишаването от свобода са по-късни/ при превес на смекчаващи обстоятелства, е отмерено наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и минималното възможно по закон в тази връзка лишаване от правоуправление на МПС. Без да са налице някакви доводи в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание или за нарушение на материалния закон с неприлагане разпоредбата на чл.55 НК, този съд не следва да се занимава по-нататък с третирания проблем. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/15.03.12 г.,постановено от АС-София по В.Н.Д.1096/11 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/