Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
Гр.С., 29.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3957 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. У. срещу решение №.100/22.06.17 по г.д.№.264/17 на Сливенски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.54/5.04.17 по г.д.№.744/16 на Районен съд Нова Загора за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД като неоснователен.
Ответната страна А. Л. К. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №239/5.04.18 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доводи и въз ражения на страните.
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че касаторът е купувач по предварителен договор от 12.11.09г. за покупко-продажба на недвижим имот - нива в м.“П. могила“, IV категория, с площ от 335кв.м., съставляваща имот №.080055 в землището на [населено място] войвода, общ.Нова З., при граници К. Д. К., Й. Т. Х., Д. Х. Н., Ж. Г. К.. Относно фактическата обстановка е препратила към мотивите на първоинстанцион ното решение на основание чл.272 ГПК. От правна страна е посочила, че е налице действително споразумение, съдържащо всички уговорки относно съществените елементи на окончателния договор относно предмета и цената; купувачът е изпълнил задълженията си да плати договорената цена; ответницата е собственик на процесния имот. От друга страна, обаче, предявеният иск е погасен по давност. Предварителният договор е сключен на 12.11.09г., като потестативното право на всяка от страните да иска обявяването му за окончателен е възникнало от датата на изтичане на срока за сключване на договора 10.03.10. Д. срок е изтекъл на 10.03.15. Доколкото искът е предявен след тази дата – на 27.09.16, и е налице възражение за погасяването му по давност, следва да се приеме, че то е основателно. Налице са единствено твърдения, че ищецът владее имота като добросъвестен владелец, но сезиране с изрично искане да бъде признат за собственик на основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС липсва.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
В. съд е такъв по съществото на спора; непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той следва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.15/30.01.15 по г.д. №.4604/14, IV ГО, реш.№.210/15.08.14 по г.д.№.6605/13, IV ГО, реш. №.217/09.06.11 по г.д.№ 761/10, IV ГО и др./.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че при разрешаването на спора следва да се обсъдят както относимите факти и доказателства, така и доводи и възражения на страните, които са от значeние за изхода на делото. В случая на възражението на ответницата за погасяване на иска по давност е противопоставено такова на ищеца за прекъсването й. В отклонение от задължителната практика то не е било обсъдено от въззивния съд, респективно следва да бъде обсъдено от настоящата инстанция. Изхождайки от горното, съдът приема за установени следните факти:
По делото няма спор, че на 12.11.09 между А. К. и И. У. е подписан предварителен договор относно недвижим имот нива в м.„П. могила“, четвърта категория, с площ от 3350кв.м., съставляваща имот 080055, при граници имот №.080058 нива на С. Д. П., имот №.080064 нива на К. Д. К., имот №.080385 нива на Й. Т. Х., имот №.080337 нива на Д. Х. Н. и имот №.080056 нива на Ж. Г. К., в землището на [населено място], [община]. В договора е отразено, че продавачката А. К. прехвърля на купувача И. У. имота, уговорена е цена 1200лв. и срок до 10.03.2010г. за прехвърлянето му с нотариален акт, като ако до тази дата продавачката не го прехвърли, се задължава да плати неустойка в размер на 500лв.; вписано е, че сумата е получена от купувача при подписването на договора, като разноските по прехвърлянето са в негова тежест, а тези по снабдяването с необходимите документи за извършването му-на продавача. През м.март 2012г. А. К. заявила, че цената на имота се е вдигнала, и поискала допълнително 100лв. - като се споразумели с ищеца да й плати допълнително още 90лв., срещу което тя няма да има повече претенции за цената. Страните подписали писмено съглашение в този смисъл и ищецът платил горната сума на ответницата в присъствието на свидетеля Р. У., като впоследствие този документ бил изгубен.
До настоящия момент ответницата не е прехвърлила правото на собственост върху процесната нива на ищеца. Тя е собственик на описания в договора имот №.080055 в м.“П. могила“, [населено място], общ. Нова З., по силата на възлагането му в общ дял с Господин К. Л. с решение от 26.06.03 по г.д.№.96/02 на Новозагорски районен съд и наследствено правоприемство от последния /починал на 9.09.05г./. За имот №.080055 в землището на [населено място] войвод, общ.Нова З., е представена и актуална скица №.К./5.10.16.
С предварителния договор страните поемат задължение за вбъдеще да сключат друг договор. Той следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като когато за последния се изисква нотариална форма, трябва да се сключи в писмена форма /чл.19 ал.1 и 2 ЗЗД/. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор /чл.19 ЗЗД/. Когато се касае за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл дали отчуждителят е собственик на имота /чл.363 ГПК/
В разглеждания случай И. У. и А. К. са обвързани от предварителен договор за покупка на недвижим имот. Волята им същият да бъде продаден е ясно изразена, вкл. предвид начина, по който са наименовани страните по договора (продавач и купувач), уговореното основно задължение (да се прехвърли имота за определена сума с нотариален акт) и съпътстващите го такива (за заплащане на неустойка при непрехвърляне на имота в срок и на разноски по прехвърлянето и по снабдяването с необходимите документи за извършването му). Същият е сключен в изискуемата писмена форма. Налице е и необходимото съгласно чл.19 ал.2 ЗЗД съдържание предвид включените уговорки относно съществените условия на окончателния договор – индивидуализация на недвижимия имот и цена. Не се установи така постигнатото съглашение да е привидно и да прикрива договор, по силата на който срещу заплащането на сумата ответницата се е задължила да предостави ползването на имота и да се грижи за ищеца за срок от една година /установяването на това обстоятелство предвид чл.154 ГПК е в нейна тежест и тя не ангажира никакви доказателства в този смисъл, в това число контра летър/. Купувачът е изпълнил задължението си да плати дължимата продажна цена – която в резултат на допълнително договаряне, е фиксирана в размер на 1290лв., а продавачът не е изпълнил своето да му прехвърли собствеността. При това положение за ищеца като изправна страна е възникнало правото да иска обявяването на договора за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Доколкото ответницата е собственик на процесния имот, предявеният иск е основателен.
Настоящият състав намира, че възражението за погасяването му по давност е неоснователно – тъй като е основателно противопоставеното му такова за прекъсването й. Давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника /чл.116 б.“а“ ЗЗД/, а от прекъсването й започва да тече нова давност /чл.117 ал.1 ЗЗД/. Признаването по правната си същност представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. То трябва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението произхожда. Може да бъде извършено и с конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора /реш.№.49/4.04.17 по г.д.№.50236/ 16, IV ГО/. В случая през 2012г., в рамките на петгодишния давностния срок /чл.110 ЗЗД/, ответницата е поискала увеличаване на продажната цена и страните са се споразумели тя да бъде завишена с още 90лева, като продавачката няма да има повече претенции по отношение на цената на обещания за продажба имот. По своята същност това съставлява конклудентно признаване и потвърждаване на задълженията по предварителния договор - макар към този момент срокът за доброволното му изпълнение /10.03.10/ вече да е бил изтекъл. При това положение считано от 2012г. е започнала да тече нова давност, която към датата на предявяването на иска /27.09.16/ не е била изтекла. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен, не е погасен по давност и следва да бъде уважен.
В съответствие с чл.364 ал.1 ГПК ищецът трябва да бъде осъден с решението да плати разноските по прехвърлянето на процесния недвижим имот, а именно – нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл.85 вр.чл.87, определена по раздел II т.8 Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес /продажната цена на имота 1290лв./ - 47,27лв., както и местен данък съгласно чл.10 ал.3 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на [община] за придобиване на имота - по сметка на [община] в размер на 32,25лв.
С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.1 ГПК на И.У. следва да се присъдят 296,37лв. разноски /33лв., 8лв., 23лв, 25лв., 31,19лв., 26,18лв. държавна такса и 150лв. адвокатски хонорар/ по делото за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, III ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.100/22.06.17 по г.д.№.264/17 на Сливенски окръжен съд и потвърденото с него решение №.54/5.04.17 по г.д.№.744/16 на Районен съд Нова Загора , вместо което постановява:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19 ал.3 ЗЗД сключения на 12.11.09 предварителен договор, с който А. К., продавач, се задължава да прехвърли на И. У., купувач, недвижим имот нива в м.„П. могила“, землището на [населено място] войвода, общ. Нова З., четвърта категория, с площ от 3350кв.м., съставляваща имот 080055, при граници имот №.080058 нива на С. Д. П., имот №.080064 нива на К. Д. К., имот №.080385 нива на Й. Т. Х., имот №.080337 нива на Д. Х. Н. и имот №.080056 нива на Ж. Г. К. /за който е представена и скица №.К./5.10.16/ при цена 1290лв., която сума е изцяло платена от купувача.
ОСЪЖДА И. Р. У., ЕГН [ЕГН], да плати на [община] 32,25лв. /тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ местен данък, а в полза на Върховен касационен съд 47,27лв. /четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ такса по прехвърляне на имота, за които суми служебно да се впише възбрана върху същия на основание чл.364 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Л. К., ЕГН [ЕГН], да плати на И. Р. У., ЕГН [ЕГН], 296,37лв. /двеста деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Заверен препис от решението да се издаде на И. Р. У. след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Върховния касационен съд, както и на удостоверение от НАП и [община], че са изплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |