Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 19 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 801 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искания на осъдените С. Х. М. и Г. М. Х. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 249/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд и отмяна на решение № 8/ 09.02.2012 г., с което е потвърдена присъда № 143/ 28.09.2011 г. по нохд № 240/2010 г. на Районен съд гр.Момчилград. В исканията са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила, като в заключение се иска отмяна на решението и пълното оправдаване на осъдените или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание, осъдените и техният защитник поддържат исканията и молят да бъдат уважени. Защитата излага доводи за недоказаност на субективната страна на престъплението по чл.215 от НК, тъй като осъдените нито са знаели, нито са предполагали, че горивото е придобито от другиго чрез престъпление. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище за неоснователност на претенциите и предлага същите да не се уважават. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С присъдата на Районен съд гр. Момчилград, подсъдимите са били признати за виновни и осъдени, както следва: Подсъдимият Х. е признат за виновен за вещно укривателство на 2893.5 литра дизелово гориво, собственост на „Б.” E., на стойност 3860.07 лв. и на основание чл.215 ал.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Оправдан е по първоначално повдигнатото обвинение по чл.201 вр. чл.26 от НК. Подсъдимият М. е признат за виновен за вещно укривателство на 180 литра дизелово гориво, собственост на [фирма], на стойност 240.13 лв. и на основание чл.215 ал.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 от НК. Исканията на двамата осъдени са процесуално допустими, защото са подадени в законния срок. Разгледани по същество, те са неоснователни. Изложените в тях съображения са идентични по съдържание, поради което ще бъдат обсъдени едновременно. Кърджалийският окръжен съд е изпълнил задълженията си на въззивна инстанция и е извършил цялостна проверка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил ги е всестранно и пълно и е мотивирал извод за безспорна установеност на фактическата обстановка, възприета в проверяваната присъда. Без всякакво съмнение е установил, че на инкриминираната дата, в различни помещения и в автомобилите на искателите са открити значителни количества дизелово гориво, разпределено в различни пластмасови съдове, което е индикирано с химически багрила, използвани само в системата на „Б.”. Съдът е обсъдил възраженията, че пробите от горивото не са иззети в съответствие със стандарта, регламентиран в БДС ISO 3179/2006 г., но ги е отхвърлил като неоснователни. От материалите по делото е видно, че е спазен процесуалния ред при изземване на веществените доказателства и пробите от тях, а съгласно устните разяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание, евентуалните остатъци от гориво по маркуча и помпата, останали от изземване на една проба биха били в минимални количества и не могат да се отразят на резултата за наличие на индикиращите вещества в другите проби. Въз основа на категоричното заключение на експертизата, че намереното дизелово гориво съдържа индикиращите багрила, използвани само и единствено в „Б.”, съдът е направил извода, че то безспорно е собственост на търговското дружество. Неоснователно е оплакването за нарушено право на защитата, тъй като съдът не е уважил доказателствено искане на осъдените. Върховният касационен съд не веднъж е посочвал, че решаващите съдилища не са задължени да уважават всички искания на страните, а само тези от тях, които са необходими за установяване на обективната истина по делото. Отказът да се събират нови доказателства би могъл да се приеме като процесуално нарушение само, ако е довел до неизясняване на съставомерните факти и обстоятелства. В случая, искането за назначаване на експертиза на представената от подсъдимите „горивна добавка” е правено пред първоинстанционния съд, който мотивирано го е оставил без уважение и не е подновявано пред въззивната инстанция. Затова касационният състав не може да се съгласи с твърдението, че са събирани само доказателства в подкрепа на обвинението, а са игнорирани оневиняващите такива. Предмет на обсъждане във въззивното решение е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в осъждането на Х. и М. по непредявено обвинение. Законосъобразен и в съответствие със съдебната практика е дадения в решението отговор, че всички факти, съставомерни за по-леко наказуемия състав, са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и по тях двамата подсъдими са се защитавали по време на съдебния процес. Осъждането им за вещно укривателство въз основа на фактически обстоятелства, които са им известни и по които те са осъществявали защитата си, не ограничава процесуалните им права и не е основание за отмяна на съдебния акт. Кърджалийският окръжен съд е изложил подробни съображения по правото, които се споделят от настоящия състав. Въз основа на приетите факти, изяснени при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК, съдът правилно е приел наличие на всички съставомерни признаци на престъплението по чл.215 ал.1 от НК. На инкриминираната дата двамата осъдени са държали дизелово гориво, собственост на [фирма], за което най-малкото за предполагали, че е придобито чрез престъпление. Умисълът им е безспорно установен от факта, че са служители на дружеството, знаели са за индикирането на дизеловото горило /видимо и с просто око, поради оцветяването му в червен цвят/ и че то не е предмет на гражданския оборот, поради което са съзнавали, че е с престъпен произход. От данните, получени от използването на СРС е установена и специалната цел- да набавят имотна облага за себе си. Авторството на престъплението не почива на недопустими предположения, поради което не са налице основания за оправдаване на осъдените. Като взе предвид горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Г. М. Х. и Саби Х. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 240/ 2010 г. на Районен съд гр.Момчилград и отмяна на присъда № 143/ 28.09.2011 г., потвърдена с решение № 8/ 09.02.2012 г. по внохд № 249/ 2011 г. на Окръжен съд гр.Кърджали. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: