Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София, 29.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 542 по описа на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. К. Т. и Х. В. К. срещу Решение № 477/ 18.01.2010 г. по в.гр.д.№ 594/09 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 67/ 02.06.2009 г. по гр.д.№ 810/08 г. на Старозагорския районен съд, с което е уважен предявеният от К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. против касаторите отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.67 ЗС- за признаване по отношение на ответниците, че прехвърленото в тяхна полза право на строеж от първоначалния суперфицияр [фирма] вещно право на строеж върху съсобственото на ищците дворно място- УПИ- парцел *, * в кв.* по плана на [населено място] за изграждане на магазин от 114,17 кв.м. на партерния етаж от сградата, която ще се построи в мястото, заедно с 26,54 кв.м. идеални части от общите части на сградата, е погасено по давност поради неупражняването му в продължение на 5 години. В касационните жалби се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо като постановено по недопустима искова претенция- доколкото ищците разполагат с възможност да предявят осъдителен иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху имота, поради което предявеният установителен иск е лишен от правен интерес. Заедно с това се излагат доводи, според които е налице влязло в сила съдебно решение, с което по иск на ищците срещу частния правотел на ответниците- [фирма] е признато за установено, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност, поради което исковата претенция срещу правоприемниците е недопустима поради липса на правен интерес. По така релевираните съображения се моли обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, да бъдат обезсилени, а производството по делото- прекратено като недопустимо. При условията на евентуалност- в случай, че твърдяната недопустимост не е налице, касаторите излагат доводи за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон. В тази връзка се поддържа, че прехвърленото на ответниците право на строеж за конкретен обект в сградата не е погасено поради неупражняването му, тъй като този обект е изграден в груб строеж, като е без значение обстоятелството, че като цяло сградата е останала недовършена. Заявява се също така, че по отношение на ответниците не е изтекъл предвиденият в чл.67 ЗС 5-годишен давностен срок за реализиране правото на строеж, който е започнал да тече от възникване на фактическа възможност за осъществяването му, която в конкретния случай е настъпила с влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено по отношение на частния им праводател [фирма], че учреденото в негова полза право на строеж е погасено. По така изложените съображения се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена със законните последици. Ответниците по касационната жалба- К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. са депозирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят обжалваното въззивно решение на Старозагорския окръжен съд да бъде оставено в сила. С определение № 1041/ 02.11.2010 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в правилността на въззивното решение е обусловена от материалноправен въпрос, по който е налице противоречива практика по чл.290 ГПК на състави на ВКС, а именно въпросът за началния момент на погасителната давност за упражняване правото на строеж на отделен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Върховният касационен съд, след като извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение и прецени данните по делото, намира следното: Релевираните от касационните жалбоподатели оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение са неоснователни. На първо място, не може да бъде споделено твърдението им за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищците разполагали с възможността да предявят срещу ответниците осъдителен иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имота. Това е така, тъй като двата иска имат различен предмет. Предявеният отрицателен установителен иск има за предмет прехвърленото в полза на ответниците ограничено вещно право на строеж за изграждане на самостоятелен обект в дворното място на ищците, докато реивиндикационният иск има за предмет правото на собственост върху земята и построеното в нея. Действително, ищците биха могли направо да ревандикират обекта на ответниците, позовавайки се на изтекла давност за упражняване на правото им на строеж, но по този начин няма да се формира сила на пресъдено нещо досежно несъществуването на вешното право на ответниците поради неупражняването му в 5-годишен срок- защото произнасянето по този въпрос ще е обективирано единствено в мотивите на съдебното решение, които не са източник на сила на пресъдено нещо /ТР 1-2000-ОСГК/. Отделно от това, правният субект, чието право е накърнено, разполага със свободната възможност да определи вида и интензивността на защитното средство, при което възможността да се предяви осъдителен иск не изключва интереса от установителен иск за същото право. По този начин той сам се поставя пред необходимостта, след успешно провеждане на установителния иск и признаване на правото му със сила на пресъдено нещо, да води следващ исков процес, в който да получи необходимата му защита в пълен обем и в който ще следва да бъде зачетено вече установеното правно положение. Не може да бъде споделен и довода на касаторите, според който предявеният иск е лишен от правен интерес, тъй като вече е налице влязло в сила съдебно съдебно решение, с което по отношение на частния им праводател е признато за установено, че учреденото му от ищците право на строеж върху процесния недвижим имот е погасено по давност. Действително, по силата на чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила съдебно решение обвързва и правоприемниците на страните- но само в случай, че правоприемството е настъпило след възникване на силата на пресъдено нещо по отношение на праводателя. В конкретния случай ответниците са придобили от [фирма] правото на строеж за изграждане на магазина на 05.07.1995 г., докато съдебното решение по гр.д.№ 1854/06 г. на Старозагорския районен съд е влязло в сила на 26.09.2007 г., поради което по отношение на ответниците не е налице обвързаност от съдебно установеното срещу частния им праводател като отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на предявения срещу тях иск. Неоснователни са и релевираните от касаторите доводи за неправилност на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд поради нарушаване на материалния закон. За да потвърди първоинстанционното решение, с което отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.67 ЗС е уважен, въззивният съд е приел, че 5-годишният давностен срок за реализиране правото на строеж на ответниците за построяване на магазина е започнал да тече от първоначалното учредяване на суперфицията в полза на [фирма] за построяване на сграда като единен самостоятелен обект в имота на ищците, т.е. от 19.06.1995 г., при което липсата на завършена сграда в груб строеж налага извода, че правото на строеж не е реализирано, вкл. за обекта на ответниците независимо от степента му на завършеност. Изложени са мотиви, според които магазинът, макар и завършен в груб вид, не може да е самостоятелен обект на собственически права, тъй като представлява част от незавършена постройка, която не отговаря на посочените в П..5, т.46 от ДР на ЗУТ изисквания. Така възприетите от въззивния съд решаващи правни изводи са съобразени с приложимия материален закон и изцяло се намират в съответствие със задължителните указания, обективирани в ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г., ОСГК на ВКС, в което е даден и отговор на материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване. Началото на давностния срок по чл.67 ЗС се поставя от момента на сключването на договора за учредяване на вещното право на строеж /респ. от момента, в който страните са се уговорили договорът да породи действие/, като последващо прехвърляне на правото на строеж от суперфицияра на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. В този смисъл, както правилно е приел въззивния съд, 5-годишният давностен срок тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на правото на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие е прехвърлил това право за отделни обекти в сградата. Следователно, доколкото в конкретния случай суперфицията в полза на [фирма] е учредена на 19.06.1995 г., давностният срок, вкл. за ответниците, следва да се смята изтекъл на 19.06.2000 г., поради което изводите на въззивния съд за неупражняване в срок на учреденото им вещно право са законосъобразни. Следва да бъде споделен и другия решаващ правен извод, поставен в основата на въззивното решение и кореспондиращ с указанията на ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г., според който, когато правото на строеж е учредено с един договор за построяване на сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, правото на строеж за отделните обекти се смята за реализирано с изграждане на сградата като цяло в груб строеж, тъй като едва от този момент възниква обекта на суперфициярна собственост. В този смисъл правото на строеж е осъществено не с изграждане на отделните обекти, а при завършване на цялата сграда във вида, посочен в П..5, т.46 от ДР на ЗУТ, и следователно, доколкото в конкретния случай тези предпоставки не са налице /процесната сграда е изпълнена само до втори жилищен етаж, без покрив над третия етаж/, прехвърленото на ответниците право на строеж за изграждане на магазин не е реализирано. С оглед гореизложените съображения, обжалваното въззивно решение на Старозагорския окръжен съд се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477/ 18.01.2010 г. по в.гр.д.№ 594/09 г. на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: