О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 892 [населено място], 16.12.2011г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 812/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №287 от 11.10.2011г., постановено по ч.т.дело №253/2011г. на Бургаския апелативен съд, с което, след отмяна на определение №755 от 28.09.2011г., по ч.т.дело № 431/2011г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от [фирма] – Б. срещу [фирма] – София, чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството в “С. Б. Н.А. “ – София за сумата от 1 498 400 лв. сред внасянето на парична гаранция по сметка на БАС в размер на 10 000 лв. Частният жалбоподател [фирма] , представлявано от управителя Ч. Б. С. и чрез адв. А. Г. искат отмяна на определението като незаконосъобразно и обезсилване на издадената срещу дружеството заповед за обезпечение, евентуално – увеличаване на паричната гаранция до размер съответстващ на бъдещия иск при спазване на правилата на чл. 391, ал.3 ГПК. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – Б. в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките на закона за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.396, ал.2, изр.2 ГПК / ДВ бр.100 от 2010г./ когато въззивният съд допусне обезпечението определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалния въпрос за обезпечаване на неконкретизиран по предмет и основание бъдещ иск и за преценката за вероятната основателност на иска с оглед на цитираните от частния касатор определения на ВКС, ГК № 469 от 30.12.2008г. по ч.гр.дело № 2188/2008г. и №514 от 10.11.2008г. по ч.гр.дело № 1854/2008г. Обжалваното определение не е в противоречие с цитираната практика, а именно, че бъдещият иск, чието обезпечаване се иска трябва да бъде достатъчно индивидуализиран по страни, предмет и основания. В случая молителят е изложил подробни обстоятелства по исковете, чието обезпечение се претендира като основание, цена и страни. Ако има противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, то този въпрос може да бъде изяснен в исковото производство по преценка на решаващия съд чрез оставяне без движение на исковата молба, но не и от съда, сезиран с молбата за обезпечение на бъдещ иск. В случая въззивният съд е приел, че претенцията на молителя е за вреди от неизпълнен договор от 28.06.2010г., което обуславя допустимостта на иска. Не е налице е поддържаното противоречие с определение №587/14.10.2009г. на ВКС, І г.о., определение №143 от 27.03.2008г. по ч.гр.дело № 9/2009г. на ВКС, ІV гр.о., определение № 746 от 30.09.2011г. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т. дело № 601/2011г., по въпросите дали писмените доказателства се преценяват само с оглед преценката на допустимостта на исканото обезпечение и за вероятната основателност на иска при липсата на достатъчно убедителни доказателства. Както в обжалваното определение, така и в посочените от частния касатор съдебни актове, съдът е преценявал доказателствата, както с оглед на евентуалната основателност на иска, така и с оглед на обстоятелството дали са достатъчни за допускане на обезпечението / чл. 391, ал.1, т.1 ГПК /. Ищецът има право на обезпечение когато искът е допустим и вероятно основателен и когато има нужда от обезпечаване. Искът е вероятно основателен, когато е подкрепен с писмени доказателства. Когато ищецът не разполага с писмен документ, подкрепящ основателността на иска, може да удостовери вероятната му основателност, като представи гаранция в определен от съда срок. Съдът обаче може да обоснове допустимостта на обезпечението чрез представянето на гаранция и когато ищецът представи писмени доказателства, които обаче не създават за съда убеждението за вероятна основателност на иска /чл.391, ал.2 ГПК/. В случая Бургаският апелативен съд е извършил преценка за нуждата от обезпечаване на бъдещия иск на ищеца и е процедирал съобразно правилата на чл. 391, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед на яснотата на правната норма и практиката по приложението й, и съгласно указанията в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставения въпрос. Не на последно място следва да се отбележи, че преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска и от там за допустимостта на исканото обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от представянето на гаранция, е винаги конкретна. Жалбоподателят излага доводи за произнасянето в определението по правен въпрос от значение за изхода по конкретното делото относно критериите за определяне на размера на гаранцията по чл. 391, ал.1, т.2 и чл. 391, ал.3 ГПК. Съществува съдебна практика, която при преценка на размерът на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял при един неоснователен иск / чл.391, ал.3 ГПК/, се използва за критерий обема на претендираните от ищеца права – определение №61 от 26.01.2009г. по ч.т.дело№ 15/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №180 от 2.04.2009г. ч.гр.д. №111/2009г. на ВКС, ІV г.о. постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Друг критерий използван от съдилищата за определяне на евентуалните вреди за ответника, е процент от цената на иска - 10% от цената на иска – влезлите в сила определения №241 от 24.08.2010г. по ч.гр.дело № 463/2010г. на Хасковския окръжен съд, определение №72 от 24.03.2009г. по ч.гр.дело №135/2009г. на ВтАС, определение № 663 от 8.12.2010г. по ч.гр.дело № 652/2010г. на ВАС. В случая бъдещия иск е за сумата от 1 498 400 лв. Въззивният съд е преценил, че следва да се внесе гаранция в размер на 10 000 лв. при цена на иска от 1 498 400 лв. Размерът на определената от въззивния съд гаранция не е съобразена с нито един от посечените критерий, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав, като съобрази обема на претендираните от ищеца по бъдещ иск права, евентуалната продължителност на процеса пред три инстанции с оглед на размера на иска, приема, че паричната гаранция по чл.391, ал.1, т.2 във връзка с чл.391, ал.3 ГПК ще следва да бъде определена в размер на 100 000 лв. Определението на Бургаският апелативен съд ще следва да бъде отменено в тази му част и постановено друго, с което бъде определена парична гаранция в размер на 100 000 лв. след внасянето на която да се издаде обезпечителна заповед. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 287 от 11.10.2011г., постановено по ч.т.дело № 253/2011г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 10 000 лв. като условие за издаване на обезпечителна заповед, вместо което постановява: Да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на парична гаранция в размер на 100 000 лв. Обезсилва обезпечителна заповед от 14.10.2011г., издадена на [фирма] – Б. от Бургаския апелативен съд. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението в останалата обжалвана част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: