Р Е Ш Е Н И Е № 514/2010 гр. София 11.07.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 533 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника МБАЛ „С. М.” [населено място] срещу решение от 15.12.2009 г. по в. гр. дело № 1651/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1494/17.05.2007 г. по гр.дело № 2657/2006 г. на Варненския районен съд. С решението на В. е признато между страните по делото, че ищците Н. Т. Н. и М. М. Н. са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.”, м.”С.”, представляващ ПИ * по плана на м.”С.” с площ от 420 кв.м., означен с жълт контур на скицата на вещото лице и е осъден МБАЛ [фирма] [населено място] да предаде на ищците поземлен имот с пл. № * по плана на м.”С.”. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответниците по жалбата Н. Т. Н. и М. М. Н., чрез адв.К.М. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 854/06.08.2010 г. по гр.дело № 533/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1,т.1 от ГПК по правния въпрос за начина по който следва да се осъществи косвения съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост и към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността съобразно разпоредбите на ЗВСВНОИ по З. и..., решен в противоречие с практиката на ВКС ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от ответниците по касационната жалба Н. Т. Н. и М. М. Н. срещу МБАЛ [фирма] [населено място] относно недвижимия имот, находящ се в [населено място], район”П.”, м.”С.”, представляващ ПИ № * с площ от 420 кв.м. е основателен. Прието е, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, сключен през 2004 г. с н.акт № */2004 г. с прехвърлители П. Ч. К. и съпругата му Х. А. К.. Последните придобили имота на основание договор за покупко-продажба, извършен с н.акт № * от 24.02.2004 г. с продавач М. И. Р.. С решение на кмета на [община] № Р-123/01.07.98 г. на осн.чл.2 от ЗВСВНОИ по З. и...е възстановено правото на собственост върху дял втори от имот пл. № *, представляващо дворно място с площ от 420 кв.м. в м.”С.” на [населено място] на М. Р.. В решението е отразено, че имота е отчужден по ЗПИНМ с решение № 18/69 от 21.10.70 г. за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие „В. М. и.” с А. № */97 г. При оспорено право на реституция в полза на праводателя на ищците М. Р. съдът е извършил преценка по реда на косвения съдебен контрол на наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост в полза на М. Р. и на праводателя на последния към момента на отнемане на имота. Прието е, че Е. Р.-праводател на М. Р. е закупила лозя в землището на [населено място], м.”С.” с площ от 1 дка с н.акт № */49 г. М. Р. е наследник по закон на Е. Р. - неин син. Прието е съобразно изслушана СТЕ, че по разписния лист към кадастралния план на „К.” от 1956 г. на [населено място] на процесния имот пл. № * отговаря имот пл. № *, записан на Е. И. и същият отговаря на описания в н.акт № */49 г. Прието е съобразно заключението на вещото лице, че имота попада в имоти с №№ * и * по КП от 1956 г., които представляват общ имот и са записани в разписния лист на името на Е. И.. С оглед на тези съображения съдът е приел, че е налице доказана материалноправна легитимация на праводателите на ищците – на Е. Р. с договор за покупко-продажба от 1949 г. и на М. Р. на основание реституционно решение и договор за доброволна делба, както и на преките праводатели на ищците. Прието е, че процесния имот се намира в очертанията на Терапевтична болница, като граничи с входа на гаража за автомобили на болницата от една страна и поляна от друго, че през имота минава път под формата на буквата У, който води до гаража на болницата, че имота се владее от дружеството-жалбоподател. При тези съображения съдът е приел, че е установен фактическия състав на чл. 108 от ЗС и е уважил предявения ревандикационен иск. Съобразно даденото тълкуване в т.4-та от т.р. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З. и.... се осъществява в исковото производство при спор за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Гражданският съд при предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС по възражение на ответника следва да прецени всички предпоставки за реституцията, включително и относимите към благоустройствените изисквания по чл.1 ЗВСВНОИ по З. и ...., тъй като ответника не участва като страна в административното производство, по реда на което се възстановява собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти. Поради неучастието му като страна ответникът не е обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение и последното не е задължително за него. След като ответникът не е легитимирана страна в реституционното производство същият не разполага с право на жалба срещу постановеното позитивно решение, включително и когато същото е материално незаконосъобразно. В гражданския процес по иск за собственост при противопоставени от ищеца вещни права, придобити възоснова на решението на административния орган или на заместващото го съдебно решение ответникът може да се защити като направи възражение, че не са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията - за липса на хипотезата на чл.1,ал.1-3, чл.2 и чл.3 от ЗВСВНОИ по З. и... Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждения имот без да го отменява да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот. По правния въпрос в частта му към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване собствеността съобразно разпоредбите на ЗВСВНОИ по З. и .... съдът намира, че е приложимо тълкуването, дадено в т.3-та от посоченото ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. Становището в т.3-та от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС касае хипотезите на възстановяване собствеността върху имоти, одържавени на някои от законите, предвидени в ЗВСОНИ, а именно към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху имоти, одържавени на основание някои от законите, с които след приемане на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ – към 24.02.92 г. или към 21.11.97 г. Прието е, че наличието на предпоставките за реституиране на одържавен недвижим имот следва да се извърши към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, когато одържавяването е извършено възоснова на някои от първоначално изброените закони в чл.2 и към момента на изменение на този текст със ЗОСОИ, когато одържавяването е извършено възоснова на нормативен акт от допълнително посочените с разширяване на приложното поле на реституционния закон. При хипотеза на възстановяване на собствеността върху имот, отчужден по З. и.... преценката за наличие на предпоставките за реституиране на имота при осъществяването на косвен съдебен контрол от съда следва да се извърши към момента на влизане на закона в сила, когато имота е одържавен възоснова на някои от законите, посочени с първоначалната редакция на текста – т.е. към 24.02.92 г. и към 21.11.97 г., когато отчуждаването е извършено с нормативен акт от допълнително посочените с разширяване на приложното поле на закона с приемането на ЗОСОИ. Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложените доводи по правния въпрос по чл.280,ал.1 ГПК по който е допуснато касационно обжалване съдът намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд за наличие на материално правна легитимация на праводателите на ищците – тази на М. Р. по силата на реституционното решение и договора за доброволна делба, както и на преките праводатели на ищците. За да се възстанови собствеността по ЗВСВНОИ в настоящият случай, поради възражение на ответника по иска по реда на косвения съдебен контрол следва да се прецени наличието на фактическия състав, предвиден в чл. 1 и чл.2 от закона – 1. да се установи наличие на право на собственост върху недвижимия имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл.1 от ЗВСВНОИ по З. и... , 2. мероприятието за което е бил отчужден имота фактически да не е започнало към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ, 3. да има искане за възстановяване на собствеността от бившия собственик или неговите наследници в преклузивния срок и позитивно решение на органа по реституцията по него, 4. връщане на полученото обезщетение при отчуждаване. Момента към който следва да се прецени наличието на предпоставките за реституция на процесния имот е към влизането в сила на ЗВСВНОИ по З. и... – към 24.02.92 г., тъй като имота е бил отчужден на основание ЗПИНМ към 1970 г. за изграждане на Висш медицински институт. Въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства досежно наличието или не на посочения фактически състав от реституционния закон и при непълнота на доказателствата, и когато фактическата обстановка по делото не е изяснена да допусне събиране на нови такива. Съдът не е обсъдил дали мероприятието за което е бил отчужден процесния имот фактически е започнало към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по З. и ...., съответно реализирано ли е същото. По делото е установен факта, че през процесния имот преминава асфалтиран път, който води до гаража на МБАЛ, по който преминават автомобили на болницата и на частни лица. Съдът е следвало да допусне допълнителна съдебно техническа експертиза, която след анализ на събраните по делото доказателства, проверка на съответните строителни книжа и справка по регулационните планове на [населено място] в сила към момента на отчуждаването и към момента влизане в сила на ЗВСВНОИ по З. и ..... да даде заключение към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ мероприятието, за което е бил отчужден спорния имот фактически започнало ли е, съответно осъществено ли е, изградения асфалтов път представлява ли осъществено мероприятие. Като не е назначил съдебно техническа експертиза с посочените задачи и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно наличието на фактическия състава, предвиден в чл.1 и чл.2 от ЗВСВНОИ по З. и....въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293,ал.3 ГПК за извършване на нови процесуални действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 1669/15.12.2009 г. по в.гр.дело № 1651/2007 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: