Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.София, 18 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 734/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимата Д. Р. Ф. против решение № 219/15.11.2010 год. по въззивно нохд № 472/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Обосновава се и алтернативно искане - за изменение и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода като явно несправедливо завишено и прилагане на чл.66, ал.1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са налице касационните основания, посочени в жалбата, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347, ал.1 НПК намира: П. окръжен съд с присъда № 54/08.09.2010 год. по нохд № 507/2010 год. признал подсъдимата Ф. за виновна в това, че на 24.01.2010 год. в[населено място] по непредпазливост причинила смъртта на П. Ф. - на 1 година, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. На основание чл.124, ал.1, пр.2 вр.чл.54 НК я осъдил на 5 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил общ режим в затворническо общежитие от открит тип и я оправдал по първоначалното обвинение по чл.124, ал.1, пр.1 НК. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 472/2010 год. изменил присъдата в частта относно наказанието лишаване от свобода, което намалил до размер на четири години и потвърдил присъдата в останалата обжалвана част. Въззивният съд възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, след задълбочен анализ и вярна оценка на доказателствения материал. Оценил като верен извода, че обясненията на подсъдимата са опровергани и са дадени в подкрепа на позицията й за защита, а процесуалната дейност по оценка на показанията на свидетелите, съпоставянето им поотделно и помежду им, както и със заключенията на неоспорените и приети като обосновани и непораждащи съмнение съдебномедицински експертизи – основна и допълнителна, включително обясненията на вещите лица, както и съдебно психолого-психиатричната експертиза, потвърдена от вещите лица в съдебно заседание, за правилна. Не е вярно твърдението,че съдът като е потвърдил присъдата е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Отказът да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимата е основал на задълбочената и с оглед действителния смисъл оценка на показанията на свидетелите Б., Н.З., Н.М., Ас.М. без да са пренебрегнати данните за определена заинтересованост от страна на Н.З., Н.М. и Ас.М.. Изложените съображения съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК – отчетени са противоречията и е мотивирано решението да се кредитират изцяло или отчасти конкретните свидетелски показания. Правилно не са кредитирани обясненията на подсъдимата както в частта им, че на инкриминираната дата не е контактувала с детето си, поради което не може да бъде автор на деянието, така и в частта относно твърденията й, че синините по тялото и следите от упражнено физическо насилие са резултат от падането му от леглото. По убедителен начин и двете инстанции по същество са приели, че те са дадени с цел да се оневини, но че са опровергани както от съдържащите се в гласните доказателствени средства данни за относимите обстоятелства, така и от заключенията в съдебномедицинските експертизи и обясненията на експертите, установяващи механизма на причиняване на телесната повреда на инкриминираната дата и произхода и механизма на уврежданията по тялото на детето, предхождащи смъртта му. Неоснователно е възражението, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е изслушал повторно приетите експертизи. Това е така не само защото такова искане не е било направено и мотивирано по начин, който да убеди съда, но и защото не е констатирал необходимост от повторно провеждане на извършено според правилата на НПК процесуално действие от първоинстанционния съд като основание да упражни правомощията си по чл.327, ал.3 НПК. Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните, вещите лица са дали подробни и задълбочени отговори на всички въпроси – както за механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид като причинна връзка за настъпване на смъртта, така и за психическото здраве и състояние на подсъдимата. Допускането на повторен разпит на свидетели и вещи лица се извършва по преценка на съда и в случаите, когато приеме, че е необходим повторен разпит поради непълнота на отговорите и неяснота при изследване на установяваните от тях факти или когато свидетелите и вещите лица могат да установят новооткрити обстоятелства, какъвто не е конкретния случай. Очната ставка е процесуално действие, предвидено в чл.143 НПК като възможност за случаите, когато е констатирано съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между тях и свидетелските показания. Проведени са от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 19.08.2010 год., защото са били налице основания - констатирани са противоречия. Доколкото е било възможно те са били отстранени и след цялостен и задълбочен анализ съдът е изложил съображенията си според изискванията на чл.305, ал.3 НПК, които въззивният съд е оценил като резултат от верен подход на оценка и правилно я е възприел изцяло. Противоречията не са пренебрегнати, нито са оставени без внимание при оценката на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата, поради което нито се е налагало провеждане на нови очни ставки между същите лица и на същото основание, нито оценката е извършена едностранно във вреда на подсъдимата, чиито обяснения са изолирани по своето съдържание от останалия доказателствен материал. Искането за едностранна оценка се съдържа в жалбата във връзка с възражението, че неправилно са възприети обясненията на св.Г. И. като дадени с цел да оневини подсъдимата. Обстоятелството, което е установил, че подсъдимата не е упражнявала физическо насилие върху пострадалото дете, а само върху другите по-големи деца, не го прави недостоверен свидетел, но върху неговите показания не може да се обоснове извод, че подсъдимата не е автор. Този свидетел, макар и баща на пострадалото дете, не живее с подсъдимата, не е бил в дома, който е обитавала в друго семейство и е съжителствала с друг мъж в деня на произшествието, нито може да опровергае заключението на съдебномедицинските експертизи, че по тялото на пострадалото дете е имало многообразие и множественост от увреждания, указващи на различни механизми на причиняването им и с различна давност, получени в различен период от време, които са различни от причинената съчетана травма на главата, корема и крайниците с водещо значение за настъпването на смъртта мозъчната контузия и развилият се мозъчен отток в рамките на няколко часа. Изводът за механизма на увреждането е направен въз основа на обективните находки при прегледа и аутопсията, както и данните, съдържащи се в гласните доказателствени средства. Избирателно цитираните в жалбата обяснения на подсъдимата – че не е нанасяла побой на детето на посочената дата, както и че тя е поискала да бъде уведомена полицията не установяват съществени обстоятелства от относимите, нито са останали без внимание и анализ при оценката на доказателствения материал, в който се съдържат тези данни, но оценени съобразно изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е поддържано и пред въззивния съд. Доколкото е имало основание да приеме, че действително е наложено наказание в завишен размер, то е на основание, което въззивния съд е обосновал – неотчитане в достатъчна степен тежестта и значението на съществени за решаване на въпроса за наказанието психическо здраве и младата възраст на подсъдимата. Като е приел, че всички останали индивидуализиращи обстоятелства, за които има данни по делото, са правилно оценени при цялостната обоснована оценка, е направил извод, който е мотивирал подробно, че за постигане целите на наказанието и принципа по чл.35, ал.3 НК са достатъчни четири години изолиране от обществото. Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения и намира, че няма нарушение на правилата за индивидуализация. Всички относими към въпроса за наказанието обстоятелства са отчетени и правилно оценени – включително мотивите, които са в пряка връзка със здравословното й състояние, начина на живот, общата й култура, средата, в която е израснала и се е развила като личност. Проявата на по-голямо снизхождение от проявеното с намаляване на размера на наказанието от въззивния съд би оставило у подсъдимата и обществото впечатление за поощряване нанасянето на физическо насилие и признаването на право на увреждане и причиняване на смърт на рождените деца. Наказанието в определения размер четири години е справедливо и не е определено при касационното основание по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК, нито дава основание да се обсъжда въпроса за приложение на института на условното осъждане поради липса на предвидените от законодателя предпоставки. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219/15.11.2010 год. по въззивно нохд № 472/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/