Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр. С., 28.06..2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 417/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Н. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1334 от 15.12.2008г. по гр.д.№ 900/08г. на Варненския окръжен съд. Молителят поддържа, че на 27.01.11г. се е снабдил с ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което ако бе известно на съда при неговото разглеждане би променило крайните му изводи за основателност на предявения иск. Иска се ВКС да отмени посоченото решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С атакуваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 531 от 18.02.08г. по гр.д.№ 1921/06г. на Варненския районен съд, Х. с-в, с което е прието за установено по предявения от П. К. А. срещу Р. Н. М. иск по чл.53, ал.2 З., че в кадастралната основа на регулационния план на [населено място], В. - V и VІ микрорайон, одобрен през 2005г. е допусната грешка като част от имот пл.№ 142 по КП от 1988г. с площ от 76, 43 кв.м., собственост на ищеца, неправилно е заснета като част от имот пл.№ 143, собственост на ответника. За да уважи предявения иск решаващият съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е бил собственик на процесната реална част от имот пл.№ 142 към момента на влизане в сила на подробния устройствен план за имота и че същата неправилно е заснета като част от съседния имот пл.№ 143, собственост на ответника, като се е позовал на заключенията на допуснатите по делото технически експертизи, както и че е налице отказ на общинската администрация за извършване поправка на твърдяната от ищеца грешка в кадастралната основа. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позовава на решение по протокол № 4 от 18.02.1998г. на Градската архитектурно-градоустройствена комисия при [община] за уважаване на подадено от него възражение вх. № 4652 от 09.12.97г. – да се заснеме и нанесе на кадастрален план границата на имота и пътя /н.а.№ 46/93г./ (съгласно решението отстраняването на възраженията следва да се извърши в срок до 1 месец и се издаде заповед на основание чл.6, т.7 З./отм./ като се проведат процедури по обявяване), което не е ново по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като същият е могъл да се снабди с това доказателство и да го представи по време на висящността на спора. От представената по делото молба от 26.01.11г. на молителя, с която той е поискал от кмета на [населено място] да му се предостави посочения протокол (в молбата е посочено, че искането е повторно) не може да се направи друг извод, още повече че протоколът е могъл да бъде приобщен към доказателствата по делото и с помощта на предвидените в процесуалния закон други средства - чл.153 ГПК /отм./. Н. на това писмено доказателство до приключване на устните състезания по делото се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото, а отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или с доказателства. Освен това, дори същото да бе представено своевременно, то с нищо не би променило крайните изводи на съда за основателност на предявения иск, поради което е и неотносимо към делото. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Р. Н. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1334 от 15.12.2008г. по гр.д.№ 900/08г. на Варненския окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: