4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 195 гр. София, 24.03.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Васил Христакиев при секретаря .................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1243 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 633/11.03.2020г., постановено по т.д.№ 4784/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1123/19.06.2019г. по т.д.№ 1516/2018г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Джайден Юнайтед България“ ООД, [населено място], иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 294173,42 лв. – неустойка за забава по чл.10.3 от договор, сключен на 16.06.2014г., за периода от 16.07.2015г. до 17.02.2016г. Касаторът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, [населено място], поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД, [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.06.2014г. между страните по спора е сключен договор, с който ищецът – настоящ касатор се е задължил да продаде и предаде, а ответникът да заплати цена и да получи стоки по вид, количество и единични цени, описани в приложение към договора. Решаващият състав е изложил съображения, че задължението на купувача за заплащане на цената е възникнало на 21.06.2014г., а до 16.09.2014г. същият е следвало да изтегли стоката от складовете на продавача. Уговореният с допълнително споразумение от 20.06.2014г. срок за заплащане на цената – 5 дни след сбъдване на условието „отваряне на „КТБ“ АД“, не е настъпило, поради което определеният тримесечен срок за изпълнение на задължението на купувача да освободи стоките, е започнал да тече от датата, на която е изпълнено първото задължение - за заплащане на цената. Окончателно уговореният размер на цената е платен на 15.12.2014г. и съответно срокът за изтегляне на стоките е започнал да тече на 16.12.2014г. и е изтекъл на 16.03.2015г. Апелативният съд е основал изводите си на уговорка в договора относно момента на преминаване на собствеността от продавача на купувача – с плащането на цената. Според въззивната инстанция срокът на действие на договора от три месеца, посочен в т.10.1, следва да се тълкува, че с изтичане на срока за изпълнение, договорът се прекратява, независимо дали изпълнението е осъществено или не. С прекратяване на договора се преклудира правото на купувача да може да иска да получи закупените стоки, поради което той не е в забава за изпълнение на това задължение и не дължи уговорената в т.10.3 неустойка за забава за периода след 16.03.2015г. В мотивите на решението са разгледани и последиците при прекратяване на договора с оглед възможността на продавача да продаде стоките на друго лице, да задържи част от цената за свои вземания във връзка с извършени разходи и да върне на купувача остатъка. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение, предвид произнасяне от съда извън очертания от страните спор по делото. Основанието е мотивирано с довода, че въззивният съд е въвел нетвърдян от страните факт за временно действие на договора за продажба и за автоматичното му прекратяване след изтичане на тримесечен срок. В процесуалния закон точно са разписани основанията за недопустимост на съдебните решения. Касаторът неправилно цели да бъде приравнено произнасянето по непредявен иск (чл.270, ал.3, изр.3 ГПК) с твърдения за произнасяне по невъведен от страните факт. Спорът по делото е бил именно относно действието на договора във времето и резултатът от решаващата дейност на въззивния съд е основан на тълкуването на договорните клаузи. Евентуалната неправилност на тези изводи не обуславя вероятна недопустимост на въззивното решение, поради което не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е въведено по два въпроса: 1.“При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът длъжен ли е да извърши тълкуване на договора според критериите по чл.20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите?“ и 2. „По въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема вола на страните.“, с аргументация за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 129/12.07.2013г. по т.д.№ 558/2012г. на ІІ т.о. и решение № 4/04.02.2014г. по т.д.№ 23/2013г. на ІІ т.о. Очевидната неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обоснована с мотива на съда, че „очевидна е била волята на страните договорната връзка да прекрати действието си с изтичане на срока на изпълнение, независимо дали това изпълнение е осъществено или не“. Настоящият състав намира, че е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Въпросът е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, като преценката на състава на ВКС следва да се осъществи с разглеждането на касационната жалба по същество, тъй евентуалната неправилност не произтича от нарушението на правни принципи и не може да се констатира от касационната инстанция без обсъждане на доводите на страните, каквото е съдържанието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя осем правни въпроса, но всички те са относими към тълкуване на договора и прилагане на критериите по чл.20 ЗЗД и към приетите за установени факти по спора, включително някои от въпросите не са обсъждани от въззивния съд. Въведеното основание не е налице предвид липсата на посочена законова разпоредба, която да е неясна или непълна и произнасянето на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По цитираната норма на чл.20 ЗЗД съществува практика на ВКС, а всички останали въпроси са хипотетични и доводите на касатора са обвързани с приетите за установени факти по спора, интерпретирани от него във връзка с други, необсъждани от въззивния съд материално правни норми. От друга страна, касационното обжалване се допуска по въпроса за приложението на нормата на чл.20 ЗЗД на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което само по себе си изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК касаторът следва да заплати по сметка на ВКС и да представи документ, удостоверяващ плащането на държавна такса в размер на 5883,47 лв., в едноседмичен срок от съобщението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 633/11.03.2020г., постановено по т.д.№ 4784/2019г. от Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ, удостоверяващ заплащането по сметка на ВКС на държана такса в размер на 5883,47 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено. След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, а при неизпълнение в определения срок – на съдебния състав за прекратяването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.