5 Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 08.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 568/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. В. Л. М. е обжалвал въззивното решение № 5143 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 12048/2012 г. на Софийския градски съд с искане то да бъде отменено при касационните отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответниците по касация Д. Л. М., Л. Д. М. и М. Д. Ц. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решението от 15.11.2011 г. по гр. д. № 51705/2010 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлено искане по чл. 30, ал. 1 ЗНсл и е допусната делба на един апартамент в [населено място],[жк], между ищеца /сега касатор/ с квота 2/12 ид. ч. и Л. М. и М. Ц. с квоти по 5/12 ид. ч., а срещу Д. М. искът е отхвърлен. С определение № 247 от 22.04.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпросите: 1. дали приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗНсл е необходимо условие за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследство други имоти; 2. налице ли е трансформация на лично имущество, когато срещу притежаван от преди брака недвижим имот, отчужден по реда на З. /отм./, се придобие по време на брака като обезщетение друг имот и стойността на отстъпения в обезщетение имот е по-голяма. По първия правен въпрос: С ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, е прието, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото по чл. 30, ал. 1 ЗНсл да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното разпореждане е универсално - последното, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗНсл придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не кредитор на наследството. Тълкувателният акт не дава отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗНсл намира приложение и при разпореждане чрез дарение, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследството други имоти, т. е. когато дареното имущество изчерпва цялото наследство. Този въпрос е предмет на постановена след тълкувателното решение задължителна съдебна практика - решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г о., по чл. 290 ГПК. С него, изхождайки от даденото в тълкувателния акт разрешение, е прието, че чл. 30, ал. 2 ЗНсл не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. Това становище се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС, І-во г. о. Хипотезата е аналогична на разпореждането чрез универсално завещание, при което след смъртта на наследодателя в наследството не остават активи и пасиви и липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗНсл биха могли да получат запазената си част от наследството; при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗНсл, а възстановяването се извършва чрез дробта, съставляваща размера на запазената част. По втория правен въпрос: С Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд - т. 3, ал. 4, е прието, че ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ /отм./, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака; когато срещу отстъпения имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55в ЗПИНМ /отм./. Постановлението е задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и, макар да е прието при действието на СК от 1968 г. /отм./, то се прилага и при действието на СК от 1985 г. /отм./, и за имущества, придобити по реда на чл. 100 З. /отм./. По касационната жалба: Данните по делото сочат, че делбеният имот е придобит през 1983 г. по реда на чл. 100 З. /отм./ като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на стойност 6 573.10 лева, собственост на наследодателя Л. Д. М. и на трето лице. Стойността на предоставения в обезщетение на Л. М. имот е 14 558 лева /13 197 лева - цена на жилището, и 1 361 лева - цена на правото на строеж/, от която е следвало да се заплатят 14 146 лева. Въззивният съд приел, че делбеният имот не подада в хипотезата на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ поради незначителност на частта, съставляваща лично имущество на съпруга Л. Д. М., а именно разликата между 14 558 и 14 146 лева, или 412 лева, които са 1/35 ид. ч., съответно 2.85%, от цената на имота - 14 558 лева. Налице е придобиване изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга през 2003 г., когато се е трансформирала в обикновена съсобственост. В нея преживялата съпруга Е. Д. М. има 4/6 ид. ч. /3/6 ид. ч. на основание чл. 27 от СК от 1985 г. - отм., и 1/6 ид. ч. по наследство/, а всеки от синовете: касаторът и Д. Л. М. - по 1/6 ид. ч. по наследство. С н. а. № 16 от 08.02.2006 г. Е. М. дарила на ответниците Л. М. и М. Ц. - нейни внуци и деца на ответника Д. М., своите 4/6 ид. ч., а Д. М. им дарил своята 1/6 ид. ч. Въззивният съд приел за неприложим спрямо това разпореждане чл. 76 ЗНсл по съображения, че по делото няма данни и не се твърди в наследството на Л. М. да е имало други имоти. За неоснователно намерил и искането по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за намаляване на дарението. В случая то е извършено в полза на лица, които не са от кръга на призованите към наследяване, и затова упражняването на правото за възстановяване на запазената част от наследството е предпоставено от приемане на наследството по опис, а такова не е налице. Произнасянето по приложението на чл. 30, ал. 2 ЗНсл е без възражение от ответниците по иска. С оглед изложеното, е прието, че съсобственици са ищецът с квота 2/12 ид. ч. и ответниците Л. М. и М. Ц. с квоти по 5/12 ид. ч., между които и е допусната делбата, а срещу Д. М. като лице без права в съсобствеността искът е отхвърлен. Поддържа се в касационната жалба, че обжалваното решение е частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по приложението на чл. 30, ал. 2 ЗНсл, без да е въведено такова възражение от ответниците по иска. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита, че това оплакване е относимо към преценката за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила, но не води до недопустимост на постановения съдебен акт. В случая то не следва и да бъде обсъждано. С оглед отговора на първия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд неправилно е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е неоснователен, тъй като ищецът не е приел наследството на Е. М. по опис. По делото липсват данни за други имущества, освен делбеното, притежавани от Е. М. /както и от Л. М., съобразно становищата на страните на л. 40 от първоинстанционното дело/, от които ищецът да може да получи това, което съставлява запазената му част от наследството. Следва да се приеме, че с дарението по н. а. № 16/2006 г. на 4/6 ид. ч. от апартамента наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество, поради което не е било необходимо ищецът да приема наследството й по опис. Възражението на ответниците за погасителна давност «по отношение запазената част на бащата на ищеца» /вж. л. 39 от първоинстанционното дело/ е неотносимо към разглеждания спор, който касае намаляване на дарението, извършено от другия наследодател - Е. М.. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е отклонил довода за недействителност по чл. 76 ЗНсл на разпореждането от ответника Д. М. в полза на останалите ответници - негови низходящи, както и на дарението от Е. М. на придобитата от нея по наследство 1/6 ид. ч. В наследството на Л. М. не е имало други имоти, освен делбения, и след като същото се изчерпва с вещта, идеални части от която са дарени, то дарението е противопоставимо на другия наследник - ищеца. С оглед разрешението на втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът за липса на частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /от 1985 г. - отм./ е неправилен, постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Установява се, че личното имущество на Л. М. е в размер на 3 286.55 лева - 1/2 от 6 573.10 лева, колкото е стойността на отчуждения имот. Съотношението между посочената парична равностойност на преобразуваното лично имущество и общата цена на новопридобития имот - 14 146 лева, не дава основание придобитото с лични средства имущество да бъде определено като незначително по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /от 1985 г. - отм./. Следва да се приеме, че Л. М. е притежавал личен дял в размер на 3 286/14 146 ид. ч., а придобитият по време на брака недвижим имот е бил съсобствен между съпрузите при квоти 3 286/14 146 ид. ч. за Л. М. и 10 860/14 146 ид. ч. съпружеска имуществена общност на Л. и Е. М.. След смъртта на Л. М. имотът е станал съпритежание на: 1. Е. М. с дял 8 335/14 146 ид. ч. /1/2 ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност или 5 430/14 146 ид. ч., плюс 1 810/14 146 ид. ч., което съставлява 1/3 ид. ч. от дела на съпруга от прекратената съпружеска имуществена общност, плюс 1 095/14 146 ид. ч., съставляващи 1/3 ид. ч. от личния дял на съпруга/; 2. В. М. и 3. Д. М. с дял по 2 905/14 146 ид. ч. /1 810/14 146 ид. ч., което съставлява 1/3 ид. ч. от дела на съпруга от прекратената съпружеска имуществена общност, плюс 1 095/14 146 ид. ч., съставляващи 1/3 ид. ч. от личния дял на съпруга/. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗНсл запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две деца, както е в разглеждания случай, е 2/3 от имуществото на наследодателя, което възлиза на 5 557/14 146 ид. ч. /2/3 от 8 335/14 146 ид. ч. на наследодателката Е. М./. От нея ищецът В. М. притежава 1/2 ид. ч. или 2 778/14 146 ид. ч., колкото е частта и на другия низходящ на наследодателката - Д. М.. Разполагаемата част на наследодателката - чл. 28, ал. 2 ЗНсл, възлиза на 2 778/14 146 ид. ч. С тази част, както и със запазената част на Д. М. /при липса на възражение по чл. 30, ал. 1 ЗНсл от негова страна/, Е. М. е могла да се разпореди чрез дарението в полза на внуците си Л. М. и М. Ц. с по 2 778/14 146 ид. ч. По дарение от Д. М. всеки от тях е получил по 1 452/14 146 ид. ч. В обобщение, имотът, предмет на иска за делба, е съсобствен между В. М. с дял 5 684/14 146 ид. ч. и Л. М. и М. Ц. с дял по 4 231/14 146 ид. ч. При тези права и следва да се допусне делбата, след като на основание чл. 30, ал. 1 ЗН се възстанови, чрез намаляване на дарението от 2006 г., запазената част на ищеца В. М. от наследството на Е. М. в размер на 2 778/14 146 ид. ч. Възражението на Л. М. и М. Ц. да са собственици на основание придобивна давност е неоснователно поради липса на законоустановения срок на владение от придобиването на съответните идеални части от имота с договора за дарение от 2006 г. до предявяване на иска за делба на 26.10.2010 г. Обжалваното решение е частично неправилно и при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде отменено в частта относно отхвърленото възражение по чл. 30, ал. 1 ЗНсл и дяловете, при които делбата е допусната. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като се възстанови запазената част на ищеца и се определят дяловете на съделителите в допуснатия до делба имот. В частите, с която делбата е допусната между ищеца и ответниците Л. М. и М. Ц., и искът е отхвърлен срещу ответника Д. М., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявеното в касационната жалба искане, на касатора следва да се присъдят сторените разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 30 лева, съставляващи държавна такса за подаване на жалбата /в предходните инстанции искане за присъждане на разноски не е заявявано/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 5143 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 12048/2012 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение от 15.11.2011 г. по гр. д. № 51705/2010 г. на Софийския районен съд в частта относно отхвърленото възражение по чл. 30, ал. 1 ЗНсл и дяловете на съделителите и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Възстановява на основание чл. 30, ал. 1 ЗН чрез намаляване на дарението, извършено с н. а. № 16 от 08.02.2006 г., запазената част на В. Л. М. от наследството на Е. Д. М., починала на 25.09.2010 г., в размер на 2 778/14 146 ид. ч. Делбата на апартамент № 49, находящ се в [населено място],[жк], блок 216, вход 1, ет. 11, със застроена площ 102.67 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с таванско помещение № 49 и 1.662% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, да се извърши между съделители с дялове както следва: В. Л. М. с дял 5 684/14 146 ид. ч., Л. Д. М. с дял 4 231/14 146 ид. ч. и М. Д. Ц. с дял 4 231/14 146 ид. ч. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите части. ОСЪЖДА Л. Д. М. и М. Д. Ц. да заплатят на В. Л. М. разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 30 /тридесет лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: