Р Е Ш Е Н И Е № 544 София, 20 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на осми ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1695 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената Б. М. Н., депозирано чрез защитника й, за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на въззивно решение № 107 от 28. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 4043 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била изменена присъда от 15. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 7196 / 2009 год., по описа на Софийския районен съд. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи за неправилен доказателствен анализ и несъставомерност на деянието, поради и което се претендира отмяна на въззивното решение и упражняване правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2-ра във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, алтернативно, по т. 1-ва от посочената процесуална норма. В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа искането, като счита, че извършеното от осъдената деяние не е общественоопасно. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдената Н. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, се явява и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 15. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 7196 / 2009 год., по описа на Софийския районен съд, подс. Н. била призната за виновна в това, че на инкриминираните дата и място, в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си, съставила официален документ – нотариална заверка под № 1241/25.04.2003 год. на подпис, привидно положен от К. И. С., в пълномощно от името на К. И. С., с което тя упълномощава Д. К. Д. с правомощия, касаещи собствения й л.а. „Пежо 405” с ДК [рег.номер на МПС] , в което пълномощно нотариус Н. удостоверила неверни обстоятелства – че положения в пълномощното подпис е положен пред нея в кантората от К. И. С., с цел да бъде използван документът пред трети добросъвестни лица относно обстоятелството, че съществува облигационно отношение на представителство между К. И. С., от една страна – като упълномощител, и Д. К. Д., от друга страна – като пълномощник, касаещо собствения й л.а. „Пежо 405” с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” /ред. ДВ бр. 92/27.09.2002год./ във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК й наложил наказание „глоба” в размер на 600 лева, както и „лишаване от право да упражнява нотариална дейност” за срок от една година. Присъдата била обжалвана от защитата на осъдената с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон с доводи за несъставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна. В пренията пред въззивния съд били развити и съображения за наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение № 107 от 28. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 4043 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд първоинстанционната присъда била изменена в санкционната й част, като наложеното на осъдената наказание „лишаване от право да упражнява нотариална дейност” за срок от една година било отменено. В останалата си част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд намира, че предвид констатираните от инстанционните съдилища факти, принципно законосъобразно, същите са приели, че осъщественото от осъдената Н. деяние, осъществява от обективна и субективна страна, признаците на престъпния състав по чл. 311, ал. 1 от НК. Не могат обаче да бъдат споделени правните изводи на въззивният съд с които е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Софийският градски съд със завишен акцент е приел, че обсъжданото деяние сериозно е нарушило специалната удостоверителна функция на нотариусите при документоооборота, като извода му за разпореждане с процесното превозно средство не може да бъде споделен - чл. 144 от ЗДвП. Под въпрос са и причините довели до издирването на автомобила предвид обстоятелството, че когато С. е алармирала органите на МВР за липсата на лекия й автомобил „Пежо” /произведен през 1989год./, последния близо 15 месеца се е намирал във фактическо владение и е бил управляван, от свидетелите Д. Д. и И. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, като ВКС и друг път е имал повод да посочи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления. В настоящия случай, съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на извършеното от осъдената Н. деяние, което се характеризира се с критериите визирани от законодателя във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Не следва да бъдат игнорирани добрите характеристични данни на осъдената, както и че инкриминираното деяние се явява изолирана проява /доближима се до професионален пропуск/, а не на установена практика със значително неблагоприятно влияние върху реда и правната сигурност на документирането. Въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност /при приетата от съдилищата фактология/, по степен тя е явно незначителна и не застрашава обществените отношения които се засягат от невярното документиране по начина изискван от закона, за да може стореното да придобие качеството на престъпление, обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК и оправдаването на осъдената, на посоченото основание. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 9, ал. 2 от НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателни дела присъда от 15. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 7196 / 2009 год., по описа на Софийския районен съд и въззивно решение № 107 от 28. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 4043 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд, по отношение на осъдената Б. М. Н., като я ПРИЗНАВА за НЕВИНОВНА и на основание чл. 9, ал. 2 от НК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.