О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 23 гр. София, 20.02.2018 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 129 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 643 от 29.01.2018г. на съдия-докладчик от Районния съд в гр. Варна, с което съдебното производство по НЧХД № 381/2017г. по описа на същия съд е прекратено и делото е изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност. Становището на прокурора е, че компетентен да разгледа делото е районния съд в гр. Провадия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери следното: Производството е образувано в Провадийския районен съд по тъжба от Б. Н. за осъществена от С. Н. клевета. Н. и Н. са с адрес в [населено място], общ.П.. Частният тъжител е посочил, че клеветническите твърдения се съдържат в писмен сигнал, изпратен по електронната поща до Областната дирекция по безопасност на храните в гр. Варна. С протоколно определение от 15.01.2018г. производството по НЧХД № 225/17г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд с мотиви, че клеветническите твърдения са станали достояние на служителите от дирекцията в гр. Варна. От своя страна съдията от РС-Варна, е повдигнал препирня за подсъдност, като е приел, че престъплението е извършено в района на Провадия, че в тъжбата се сочи, че клеветата е разпространена и устно пред жители на с. Равна, както и че призоваването на страните в гр. Варна ще създаде затруднения. При решаване на въпроса в района на кой съд е извършено престъплението, ВКС съобрази спецификата на средството, чрез което се твърди, че е разпространена клеветата. Електронните средства за комуникация позволяват на извършителя, от мястото където се намира, в в реално време да направи дадено твърдение достояние на териториално отдалечени лица. Известният адрес, от който е изпратена информацията, е електронен, а не е в определено населено място. Същевременно, за получателя информацията е достъпна от различни устройства, които е възможно дори да не са трайно позиционирани в един район. Узнаването на физическото местонахождение на подателя и получателя на електронното писмо, вероятно е възможно, но само при наличие на допълнителна информация, каквато не се съдържа в тъжбата и специални знания, с каквито съдът при решаване на въпросите по чл.247а от НПК не разполага. От изложеното следва, че конкретната хипотеза следва да се определи като такава, при която не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, следователно делото от частен характер е подсъдно на съда, пред който е предявена тъжбата. Частната тъжителка Н. е сезирала районния съд в гр. Провадия. Съображението, че тъжителката се оплаква и от устно разгласяване на позорящи обстоятелства, осъществено в района на Провадийския съд, не може да бъде споделено. В тъжбата се твърди, че твърденията са разгласени и пред жители на с. Равна, а не в с. Равна. Фактът, че тъжителката и подсъдимата живеят в [населено място], е ирелевантен за определяне на местната подсъдност. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, настоящият състав на ВКС, ІІ н.о. прецени, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Провадия, поради което О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НЧХД № 381/2018г. по описа на Районен съд–гр. Варна, за разглеждане от Районен съд–гр. Провадия. Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.