Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 02 октомври 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 985/2014г. Производството е образувано по искане на осъдения С. М. за възобновяване на нохд №196/2013г., по описа на Районен съд /РС/-Кула и на внохд №52/2014г. на Видински окръжен съд /ОС/, на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. Подаденото искане обективира недоволство от постановената и влязла в сила присъда, изразено чрез декларацията, че съдът го е „осъдил, без да вземе предвид неговите мотиви и свидетели”, и при липса на изготвени в хода на наказателното разследване експертизи. Бланкетно релевираните оплаквания финализират с предложение за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане, при което да бъдат „преценени обстойно фактите и обстоятелствата”, водещи до „правилното и законосъобразно решение.” В открито заседание на 25.09.2014 година, С. М. се явява лично и с назначен служебен защитник, като в хода на съдебните прения депозираното искане се поддържа и конкретизира чрез излагане на съображения за наличие на съществени процесуални нарушения, поради пренебрегване на обясненията на осъдения при реализирания доказателствен анализ и неправомерен отказ за събиране на доказателства /разпит на посочени от него свидетели и назначаване на дактилоскопна експертиза/, обезпечаващи лансираната защитна версия. Предлага се упражняване на предвидените в чл.425, ал.1, т.т.1-3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК правомощия. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност и справедливост на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №2 от 06.02.2014г., обявена по нохд №196/2013г., РС-Кула е признал С. Л. М. за виновен в това, че на 15/16.11.2013 година, в [населено място], извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М. К. Т., чрез използване на безпомощното й състояние, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.2, алт.1 от НК му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и потвърден с решение №38/31.03.2014г. на Видински ОС, по внохд №52/2014г., с произтичащите от това правни последици - необжалваемост и юридически стабилитет на присъдата. Искането на осъдения за възобновяване на нохд №196/2013г. на РС-Кула и на внохд №52/2014г. на Видински ОС, и за отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на очертаните съображения е неоснователно. При осъществения извънреден контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от съда, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на С. М. за инкриминираното престъпление по чл.150, ал.1 от НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез свидетелските показания на пострадалата М. Т., К. Г., П. П., С. С. и А. Т.; чрез писмения материал /протокол за оглед на местопроизшествието от 16.11.2013г. с фотоалбум (л.5-11 от д.п.), медицинска документация - епикризи и експертни решения на МБАЛ [фирма], [населено място] и УМБАЛ „име”, [населено място] (л.52- 59 от д.п.) /; обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт престъпно деяние и неговото авторство. Безспорна е липсата на корелация на установеното с визираните доказателствени средства, с очертаната от осъдения М. пред решаващия орган конкретика, сочеща на лишено от логика твърдение, че намереният на мястото на престъплението мобилен телефон, марка „марка” го е забравил у П. П. и на голословно отричане да е бил в дома на жертвата на инкриминираната дата, и да е съпричастен към извършването на неправомерното посегателство. Съдържимите се в разказа на С. М. фактически данни са ценени с проявен професионализъм и юридически усет от съдебните инстанции, с оглед процесуалния статус на обвиняемия /подсъдим/; предвид правната природа на дадените от него в хода на наказателното производство обяснения- източник на доказателство и способ за защита; при съобразяване на характера и особеностите на релевираните твърдения и тяхната очевидна несъответност с гласните, писмени и веществени доказателства, при обективната им съпоставка. В коментирания смисъл задълбочено е обсъдена съществуващата непоследователност и декларативност във волеизявленията на осъдения по време на реализираните от разследващите органи и от съда процесуални действия в обсега на наказателното производство. Истинността на обясненията на С. М. е проверена и чрез компетентно съотнасяне с останалите доказателствени източници. Пострадалата М. Т. житейски правдиво и добросъвестно пресъздава случилото се в нощта на 15/16.11.2013г., като в обсега на визираните факти, релевантни за обвинението, същата категорично разпознава извършителя на престъпното деяние – С. М., идентифициран чрез нейните слухови и зрителни възприятия. Заявеното от осъденото лице е безусловно опровергано и от разпитаните свидетели К. Г. /дъщеря на М. Т./ и приятелят й П. П., коректно разказващи за предхождащите и последващи престъплението събития - срещата им със С. М. в навечерието на престъплението и телефонното обаждане на жертвата, призоваваща за помощ своите близки. То не намира доказателствена опора и в свидетелските показания на полицейските служители, реагирали на постъпилия сигнал от телефон 112 за извършено посегателство против половата неприкосновеност, и се разколебава сериозно от съдържимите се в огледния протокол фактически данни и от открития в жилището на М. Т. приложен по делото мобилен телефон, собственост на осъдения. Очертаната аргументация обуславя заключение за реализирана от първостепенния и въззивен съд обективна интерпретация на приобщените в хода на наказателното производство доказателства, в обхвата на които обясненията на С. М. не следва да се ползват с кредит на доверие. В контекста на изложеното за прецизния доказателствен анализ на съдебните инстанции, предпоставил категорични изводи за извършено от осъдения престъпно деяние по чл.150, ал.1 от НК, несъстоятелни са наведените от защитата възражения за доказателствена непълнота, изразила се в недопускане до разпит на свидетели в полза на С. М. и в отказ да бъде назначена дактилоскопна експертиза за изследване на намерения и иззет от местопроизшествието обект - телефон, марка „марка”. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и авторството, трябва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След инкорпориране и обсъждане на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, съдът изгражда фактическите си констатации и правни заключения по повдигнатото обвинение. При формирана убеденост за неговата безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за приобщаване на фактически данни по наказателното дело или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно, че част от доказателствата са лишени от стойност. При колебания на решаващия орган по отношение на извършването на престъплението и съпричастността на обвиняемия /подсъдим/, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, санкционните последици за обвинителната власт се обективират в обявяване на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществено на 15/16.11.2013г. престъпно деяние по чл.150, ал.1 от НК и за участие на осъдения в него Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели, приложените писмени документи и веществени доказателства, несъмнено подкрепят обвинението. За разкриване на обективната истина в наказателния процес не се налага претендираното от защитника на С. М. допълнително изслушване на свидетели, изграждащи алиби на осъденото лице. В коментирания аспект и за пълнота на изложението, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че процесуални участници за разпит в качеството на свидетели не са сочени от С. М. и договорния му адвокат в хода на наказателното разследване. Липсва необходимост от преодоляване на „пропуски” в доказателствената маса и чрез дактилоскопна експертиза на вещественото доказателство - телефонен апарат, марка „марка”. Видно от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, при посоченото процесуално-следствено действие не са иззети отпечатъци /дактилоскопни следи/, като изтеклият времеви период от инкриминираната дата до настоящия момент и условията на съхранение на обекта, създава пречки за подобно изследване сега. Настоятелно исканата съдебна експертиза не е обоснована от процесуални нужди, с оглед обезпечения от приобщените гласни и писмени доказателствени източници предмет по чл.102 от НПК. При съблюдаване на фактологията, установена чрез приобщените по делото доказателства, правилно е приложен и материалният закон, с произтичащите от това санкционни последици. Инкриминираното поведение на осъдения се субсумира от престъпния състав, визиран в особената норма на чл.150, ал.1 от НК. На 15/16.11.2013 година, в [населено място], извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст /М. Т./, чрез използване на безпомощното й състояние, при ясно формирани представи за обективните параметри на деянието, съзнание за неговата обществена опасност и желание за осъществяването му, покриващи интелектуалните и волеви характеристики на субективните признаци на инкриминираното престъпление, за което са предложени обстойни съображения от първостепенния и въззивен съд. По справедливост е отмерено и наказанието на С. М. за осъщественото престъпно посегателство - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, с оглед предходните осъждания на лицето. Мотивиран от изложеното и в пределите на възложената компетентност, настоящият състав не констатира основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания съдебен акт, по реда на възобновяването. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Л. М. за възобновяване на нохд №196/2013г. на РС-Кула и на внохд №52/2014г. на Видински ОС, и за отмяна или изменение на постановената и влязла в сила присъда №2 от 06.02.2014 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.