2 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 29.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 891 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] – в несъстоятелност, чрез постоянния синдик М. Ш., за отмяна на влязлото в сила решение № 375 от 15 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 845/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което е обявен за окончателен сключеният на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] баня и договор за изработка и строителство между дружеството и М. И. Т. и И. П. Т. – двамата с адрес в [населено място], при условие, че Т. и Т. доплатят продажната цена от 1680 евро на основание чл. 362, ал. 1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, Т. и Т. са осъдени да заплатят местен данък, нотариална такса и държавна такса за вписване, молителят е осъден да заплати разноски, наложена е възбрана върху процесния имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето, и на Т. и Т. е даден шестмесечен срок за отбелязване по чл. 115 ЗС на решението, считано от влизането му в сила. В молбата се твърди, че вследствие нарушаване на съответните правила дружеството не е било надлежно представлявано, тъй като систематичното тълкуване на чл. 630, ал. 2 ТЗ и чл. 711 ТЗ води до извода, че в случая на молителя (дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена търговската дейност на предприятието) се прекратяват правомощията на органите на длъжника – юридическо лице, изпълнителните органи се десезират изцяло, с изключение на изрично предвидените процесуални възможности в производството по несъстоятелност, като представителството изцяло се поема от синдика. Молителят счита, че десезираният управител не може да води процеси и не може да упълномощава други лица, които да извършват процесуални действия от името на несъстоятелния търговец, и това право е предоставено единствено на синдика. Твърди се, че дружеството е било представлявано от адвокат, който не е упълномощен от синдика, а от десезирания управител, макар фактът на обявяването на ответника в несъстоятелност да е било служебно известен на съда; съдът не е уведомил синдика за висящото производство, като по този начин го е лишил от участие в процеса и делото е останало непопълнено с отнасящи се до спора факти или доказателства, което е довело до неправилност на решението. Ответниците М. И. Т. и И. П. Т. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Х. Х., в отговор оспорват твърденията в молбата за отмяна и поддържат, че правомощията на управителя на дружеството в несъстоятелност не са били прекратени, нито са били оттеглени пълномощията на редовно упълномощения адвокат по реда, определен в закона. С атакуваното решение се приема, че страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството, с условие обещателят да прехвърли имота в срок от един месец от получаване на разрешение за ползване на сградата, каквото е получено, и предвид установеното, че купувачите са заплатили 90% от продажната цена, и остатъкът е необходимо да се заплати след получаването на разрешението за ползване на сградата, предварителният договор следва да се обяви за окончателен. Съдът е взел предвид постановеното решение № 3524 от 31.07.2015 г., по т.д. № 62/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е прекратена дейността на предприятието на дружеството, постановени са общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, а искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен на 05.06.2015 г., като този иск не е за имуществено вземане, а е за принудително осъществяване на едно потестативно право, което не се включва в масата на несъстоятелността, и така откриването на производство по несъстоятелност не е пречка за предявяване и разглеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу търговеца. Не е споделено виждането на дружеството, че искът е погасен по давност, тъй като давността започва да тече с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор, което в случая е не по-късно от един месец след издаването на разрешение на ползване (на 18.01.2013 г.). Относимите обстоятелства са следните: Искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен на 05.06.2015 г. В отговора на исковата молба дружеството, представлявано от управителя Г. С. Б., чрез адв. Н. С., изрично заявява, че предварителният договор следва да се счита прекратен по право, тъй като на 31.01.2015 г. дружеството е било обявено в несъстоятелност от окръжния съд в [населено място] и върху цялото му имущество е наложен общ „запор” и „възбрана”, които препятстват възможността имотът валидно да бъде прехвърлен на ищците. Към отговора се представя решение № 3524 от 31.07.2015 г., постановено по гр.д. № 62/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството, открито е производството по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на „запор” и „възбрана” върху имуществото на дружеството, постановено е прекратяване дейността на предприятието, то е обявено в несъстоятелност, и е спряно производството по несъстоятелността. В производството пред съда ответникът е бил призоваван чрез упълномощения от управителя адвокат, който е участвал в процесуалните действия. Решението на съда е било съобщено на дружеството чрез адв. С. на 01.08.2016 г., а на 30.09.2016 г. съдът е разпоредил препис от решението да се изпрати и на назначения с определение № 3108 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 62/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място] синдик на дружеството. Изрично в молбата за отмяна се подчертава, че препис от съдебното решение е било връчено на адв. С., като в срока за въззивно обжалване не е постъпила жалба, поради което решението е влязло в сила. Така и в публичното съдебно заседание от 15.05.2017 г. упълномощеният от синдика Ш. адв. М. М. заявява, че не оспорва, че решението е влязло в законна сила, но поддържа и твърдението, че страната в процеса – обявеният в несъстоятелност търговец, е бил ненадлежно представляван, тъй като представителната власт е на синдика. Молбата е неоснователна. Задълженията по предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху имот не се включват в масата на несъстоятелността (така решение № 503 по гр.д. № 2941/2008 г. по описа на V г.о., ВКС). Синдикът е легитимиран да предяви от свое име само отменителните искове по чл. 646 и 647 ТЗ, а по всички други спорове страна е самият длъжник, като синдикът осъществява само представителството му в процеса, съгласно правомощията, дадени на синдика в чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ (така решение № 76 по гр.д. № 815/2012 г., І г.о., ВКС). В случая е постановено прекратяване дейността на предприятието, без да са прекратени правомощията на органите на длъжника, както това се предвижда при обявяването в несъстоятелност по чл. 710 и сл. ТЗ. А дори и в този последен случай съдебната практика приема, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжник - юридическо лице не настъпва „абсолютно” прекратяване на правомощията на неговите органи; органите на дружеството остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпване на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Това тълкуване се обосновава с разбирането, че предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен представител на длъжника и не изключват правомощията на органите на длъжника да предприемат процесуални действия за защита на неговите права и интереси, в т. ч. и действия, касаещи осребряването на имущество от масата на несъстоятелността (което по силата на чл. 658, ал. 1, т. 14 ТЗ е възложено на синдика), като пример за подобен извод се вижда в това кой е заинтересован да обжалва постановените в производството по несъстоятелност актове по осребряване – синдикът не е заинтересован да ги обжалва от името на длъжника, тъй като те са последица от изпълнението на собствените му правомощия според чл. 658, ал. 1, т. 14 ТЗ (сравни определение № 373 по ч.т.д. № 1665/2014 г., ІІ т.о., ВКС). В определение № 480 по ч.гр.д. 4909/2016 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че с решението по чл. 632 ТЗ за разлика от решенията по чл. 711, ал. 1 ТЗ (и по-специално в т. 3), правомощията на органите на длъжника не се прекратяват, нито се назначава синдик, поради което в тази хипотеза управителят на дружеството като негов орган запазва представителните си функции. В настоящия случай искът е предявен преди постановяването на решението по чл. 632 ТЗ спрямо дружеството молител, а синдикът е назначен от съда един месец преди приключването на съдебното дирене. Приема се в практиката още (така в решение № 26 по гр.д. № 1390/2012 г., ІV г.о., ВКС), че от датата на постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност представляването му по делата се осъществява от назначения синдик, но с това последният не е станал страна в съдебното производство (с изключение на случаите, изрично посочени в закона, например по исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ), и не е променен редът и на лицата за призоваване, с включването сред тях на синдика. Ето защо не може да се приеме за основателно становището на молителя, че в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД дружеството е било ненадлежно представлявано вследствие нарушаване на процесуалните правила, тъй като синдикът не е бил легитимиран да участва в производството по делото нито в лично качество, нито като законен представител на дружеството – обещател. Отделно от това, наличието на спор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е станало предмет на преценка от съда по несъстоятелността в процедурата по чл. 690 ТЗ при оспорване на списъка на неприетите от синдика вземания от страна на ищците, както е видно от мотивите на определение № 2946 от 03.06.2016 г. по т.д. № 62/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], поради което при назначаването на синдика, тя е могла да заяви съответно искане в исковото производство. При този изход на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на сторените от тях разноски от 1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] – в несъстоятелност, чрез постоянния синдик М. Ш., за отмяна на влязлото в сила решение № 375 от 15 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 845/2015 г. по описа на районния съд в [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], да заплати на М. И. Т. и И. П. Т. – двамата с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за производството по отмяна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: