1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 414 ГР. С., 14.06.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.12 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №309/12 г., Намира следното: Производството е по чл.274, ал.2 и 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. срещу въззивното определение на Апелативен съд Б. по ч.гр.д. №38/12 г., с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на касатора срещу отказа на първоинстанционния съдия да се отведе по делото и е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по исковата молба на М. Д. срещу Ат. А., на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, поради неотстранени нередовности. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. Частната жалба срещу въззивното определение, с което е оставена без разглеждане въззивната ч. жалба на М. Д. срещу отказа на първоинстанционния съдия да се отведе по делото е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК и е неоснователна. В закона е посочено и в практиката на ВКС – напр. опр. №174 по ч.гр.д. №57/12 г. на първо г.о. е прието, че: съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да се обжалват самостоятелно само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които изрично е предвидено в закона.Определението, с което не се приема отвод на съда, който разглежда спора, направен по реда на чл. 22 - 24 ГПК не попада в нито една от двете категории, правилността му се проверява по повод на подадена жалба срещу решението до висшестоящия съд. Частната жалба срещу определението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба поради неотстранени нередовности, е касационна по характер – чл.274, ал.3 от ГПК. Тя подлежи на разглеждане, ако са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК. К. се позовава / л.5 и сл. от изложението/ на противоречие на въззивното определение с трайната практика на ВКС, според която не е необходимо ищецът да сочи правна квалификация на иска, а ако е посочил такава тя не обвързва съда. Достатъчно е ищецът да е изложил фактическите обстоятелства, от които произтича спорното право и в какво се състои искането му. Твърди, че е изпълнил това изискване с исковата и допълнителната молба, в която е посочил, че търсената сума е за неоснователното обогатяване на ответника със стойността на апартамента / определена по пазарни цени към исковата молба/, първоначално разпределен и заплатен на прекратената към момента Ж. от неговите родители / които са прехвърлили вземането си на ищеца/, а след това неправомерно получен от ответника. Позоваването е основателно: С ППВС №2/77 г., т.13 и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, напр. решение № 593 от 07.10.2010 г. по гр. д. № 1484/2009 г. на IV г. о. ВКС, по въпроса относно процесуалните предпоставки, при наличие на които исковата молба следва да се счете за редовна е прието , че съдът има задължението да определи правната квалификация (съответно съдопроизводствения ред) от въведените в исковата молба твърдения. Когато ищецът е посочил в изпълнение на указанията на съда кои са обстоятелствата на които основава иска си, съдът следва да определи правната квалификация съобразно сочените от ищеца обстоятелства. Когато от въведените в исковата молба обстоятелства може да бъде изведена правна квалификация на твърдяното право, индивидуализирано в достатъчна степен, то съдът се произнася по съществото на правния спор. В случая в исковата молба и в уточняващата молба към нея са посочени фактическите обстоятелства, на които е основана паричната претенция на ищеца, които съдът следва да отчете и квалифицира. Налице е основание за допускане на обжалването на въззивното определение по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Определението в обжалваната по реда на чл.274, ал.3 от ГПК част е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определението на Апелативен съд Б. по ч.гр.д. № 38/12 г. в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на М. Д. срещу отказа на първоинстанционния съдия да се отведе по делото. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение по посоченото дело в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството на осн. чл.129, ал.3 и 4 от ГПК. ОТМЕНЯ въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционнно в тази част. Връща делото на първоинстанционния Бургаски окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: