Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 14.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 23 март , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №647/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 12045/02.10.2020 г. по в.гр. д. № 4862 /2019 на САС, Първо г.о., 2-ри състав , в частта, с която е потвърдено решение от 13.03.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. №567/2018 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата между 135 000 лева и пълнопредявения размер от 200 000 лева-частична претенция от общо 300 000 лева, за претърпени болки и страдания от смъртта на М. Г., майка на ищцата, при ПТП на 20.06.2016 ,както и за законната лихва върху сумата , считано от датата на ПТП до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено решението на същия съд по същото дело , постановено на 30.06.2019 г. по реда на чл.250 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно несъответствие с критериите по чл.52 ЗЗД за определяне на размера на обезщетението: въззивният съд не е преценил в достатъчна степен реалните вреди претърпени от ищцата от внезапната загуба на нейната майка и конкретните условия, при които това е станало, нито е отчел конкретните икономически условия в страната за 2016 година, критерий, за които се явяват, според касатора, нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск “ГО на автомобилистите“. Според касатора въззивният съд, също така, не е изложил изобщо съображения в мотивите на решението си по отношение на оплакванията досежно гореизложените и във ВЖ доводи , което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на размерите, присъждани в подобни случаи на внезапна загуба на близък човек, както и че липсва обоснованост на занижения, спрямо присъдените размери на обезщетенията на другите близки на загиналата от същата степен -съпруг и сестра , размер на обезщетението,приет в настоящия случай. Моли ВКС да отмени решението в обжалваната част като присъди разликата до пълнопредявения размер на частичната претенция, т.е. до 200 000 лева. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата развива доводи за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинената смърт на пострадалата-майка ищцата и причинната връзка между последните, както и за основанието на ответника да носи отговорност в качеството си на застраховател на ГО на делинквента като водач на МПС- полица №BG/22/114002720919 от 04.11.2015г. Въззивният състав се е основал на съответен анализ на конкретно събраните по делото доказателства, за да направи извод, защо намира, че обезщетението определено от първоинстанционният съд е справедливо. Според него, били са взети предвид възрастта на ищцата и тази на загиналата й майка, отчетен е моментът на настъпване на инцидента (2016 г.), близостта в отношенията между майка и дъщеря, общността при семейните събирания, материалната помощ и съдействие при гледане на детето на ищцата, които починалата й е оказвала. Според съда, тази подкрепа не е била регулярна и системна, но е била налична при необходимост. Съставът на САС е посочил, че възприема данните за присъдените от други съдилища в полза на бащата на ищцата и на нейната сестра обезщетения, но намира, че принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД се прилага с оглед специфичните доказателства и факти, установени по всяко отделно дело. Ето защо, доколкото съпругът на загиналата е съжителствал с нея, а ищцата по настоящото дело е живеела в друго домакинство и в друг град, макар и контактите с майка й да са били чести, а и предвид особеностите на отношенията между загиналата и другата й дъщеря, която е била непосредствено преди раждане, което при всички случай усложнявало психоемоционалните възприятия, особено при загуба на близък, то за определяне на размера на обезщетението, според съда, следвало да бъдат отчетени тези различни обективни обстоятелства. Предвид изложеното, съдът е счел ВЖ с искане за увеличаване на размера на обезщетението за неоснователна. С определение № 05 от 05.01.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на душевните страдания, които са понесени от ищцата от внезапната смърт на нейната майка като следствие от процесното ПТП настъпило на 20.06.2016 г. Това е така, доколкото от свидетелските показания, на изслушаните пред първоинстанционния съд свидетели, става ясно, че ищцата е била в изключително близки отношения със своята майка, въпреки че самата тя е живеела в [населено място], а майка й , сестра й и бащата -в [населено място]. Д. Т. е пътувала редовно до Пловдив за да види майка си, споделяла е всичко с нея, допитвала се за всичко до нея , а загиналата й е помагала, както финансово, така и с отглеждане на детето й. След загубата й, при тежко ПТП, широко отразено в медиите като изключително „кървав инцидент“, и довело до погребението на пострадалата в затворен ковчег, ищцата ,сякаш остаряла, плачела и не можела да повярва за случилото се. При това положение и като отчита, че с влезли в сила съдебни решения по т.д. №164/2018 г. на ПОС и по т.д. № 596/18 на ПАС са присъдени обезщетения в размери на по 200 000 лева за неимуществени вреди от внезапната смърт на М. Г. от същото застрахователно събитие в полза на другата дъщеря и преживелия съпруг на пострадалата, и като намира за необоснован изводът на въззивния съд, че на ищцата по настоящия иск следва да се присъди значително по-малък размер , само защото не е живяла в едно жилище със загиналата си майка, съдът намира, че справедливо обезщетение за възмездяване на понесените от нея неимуществени вреди възлиза също на 200 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на КЖ срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд , постановено на 30.06.2019 г. по реда на чл.250 ГПК, относно датата, от която се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение, въззивният съд правилно е потвърдил същото, доколкото СГС се е бил произнесъл по искането за лихва, но е допуснал ЯФГ относно датата, от която същата се дължи, което подлежи на поправка по друг предвиден в закона ред. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касатора, с оглед изхода по спора, разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-сумата от 191,50 лева, както и 2480 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция в полза на адв. А. С. , определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Същите суми, на същото основание, се дължат на Д. К. Т. ЕГН: [ЕГН], съответно на процесуалния й представител като разноски пред въззивната инстанция. За разноски пред първата инстанция в полза на ищеца-касатор следва да се присъди и частта от платената държавна такса от 683,42 лева, съразмерно с крайния изход по спора и 2480 лева- възнаграждение за процесуална защита тази инстанция, в полза на адв. А. С.. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 12045/02.10.2020 г. по в.гр. д. № 4862 /2019 на САС, Първо г.о., 2-ри състав , в частта, с която е потвърдено решение от 13.03.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. №567/2018 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на Д. К. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата между 135 000 лева и пълнопредявения размер от 200 000 лева-частична претенция от общо 300 000 лева, за претърпени болки и страдания от смъртта на М. Г., майка на ищцата, при ПТП на 20.06.2016 г., както и в съответната част разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. Т. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 65 000 лева-обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на М. Г., майка на ищцата, при ПТП на 20.06.2016 година, както законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2016 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] да заплати сумата 1066,42 лева- общо, разноски пред касационна, въззивна и първа инстанция и 7 440 лева общо- възнаграждение за процесуална защита в трите инстанции, в полза на адв. А. С. от АК-Пловдив, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, постановено на 30.06.2019 г. по реда на чл.250 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.