Р Е Ш Е Н И Е № 243 Гр.София, 27.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Маринова Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 1345/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска възобновяване на В.Н.О.Х.Д.19/10 г. по описа на ОС-Благоевград, Н.О.Х.Д.96/09 г.по описа на РС-Сандански, отмяна на постановеното решение № 112/03.06.10 г.и постановена присъда № 1777/ 14.10.09 г. срещу С. М. С. и прекратяване на наказателното производство по делото. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на чл.348,ал.3,т.1 и т.2 вр.чл. 24, ал.1, т.6 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият С., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него съображения, като изслуша мнението на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Срещу осъдения С. С. е образувано Н.О.Х.Д.96/09 г. по описа на РС-Сандански, като по обвинителен акт и по присъда по него № 1777/ 14.10.09 г. му е вменено и той е осъден за извършено от него престъпление по чл.183, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК за неплащане на издръжка на децата А. и И. М. за периода м.ноември 2007- м.януари 2009 г. Тази присъда е протестирана от прокурор от РП-С. и на 03.06.10 г. с решение № 112, постановено по В.Н.О.Х.Д.19/10 г.по описа на ОС-Благоевград, същата е потвърдена. От посочената дата тя е влязла в сила. Същевременно, отново РП-С. е внесла обвинителен акт срещу осъдения С. в РС-Сандански, като му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.183, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК, поради неплащане на издръжка на посочените вече деца за периода м.октомври 2007 г.- м.септември 2009 г. С присъда № 641/17.03.10 г., постановена по образуваното Н.О.Х.Д.884/09 г.по описа на РС-Сандански, С. е признат за виновен и осъден. Присъдата не е атакувана и е влязла в законна сила на 02.04.10 г. Видно от казаното, към момента на постановяване на решението на ОС-Благоеврград-03.06.10 г., спрямо осъдения е имало влязла в сила на 02.04.10 г. присъда за същото престъпно деяние. Дори по втория съдебен акт вмененият период е по-широк. Без съмнение не е спазена нормата на чл.24,ал.1,т.6 НПК, съгласно която като най-обща разпоредба, е следвало образуваното производство, разглеждано и решено от ОС-Благоевград, да бъде прекратено. По мнение на Главния прокурор на РБ второстепенният съд е допуснал както нарушение на материалния закон, така и нарушение на процесуалния такъв, след като се е произнесъл по същество и е потвърдил присъда № 1777/09 г. по описа на РС-Сандански. По този начин той незаконосъобразно е допуснал подсъдимият С. да бъде осъден повече от един път за едно и също престъпление, с две присъди, на две различни наказания. Оттук са изведени касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Не може да се спори, че с осъждането на С. по посочения начин е нарушен процесуалният закон- чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НПК. Но упрекът, отправен към второстепенния съд, за допуснато само от него флагрантно процесуално нарушение, е доста пресилен. Казаното е така, тъй като ОС-Благоевград не е имал информация, от която да изходи, за да направи преценката за наличие на предпоставки да се приложи нормата на чл.24, ал.1, т.6 НПК. Като оставим настрана осъдения, който би могъл сам да сигнализира за подвеждането му под отговорност за осъществяване на едно и също престъпно деяние, представителят на държавното обвинение би следвало да е ангажиран в най-голяма степен да генерира активност с оглед обсъжданото обстоятелство. Все пак една и съща прокуратура е внесла обвинителните актове срещу С., инкриминирайки му един и същи период на извършване на престъплението с жертви от него- едни и същи ненавършили пълнолетие деца. О. повече, че по-късно влезлият в сила съдебен акт е постановен по дело, образувано /03.02.09 г./ преди това, по което присъдата е влязла по-рано в сила /03.12.09 г./. Предвид изложеното и на основание чл.425,ал.1,т.2 вр.чл.24,ал.1,т.6 вр. чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК ВКС следва да възобнови наказателното производство по В.Н.О.Х.Д.19/10 г.по описа на ОС-Благоевград, Н.О.Х.Д.96/09 г. по описа на РС-Сандански, да отмени осъдителните актове по тях и да прекрати наказателното производство. В този смисъл искането на Главния прокурор на РБ се явява основателно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.19/10 г.по описа на ОС-Благоевград, Н.О.Х.Д. 96/09 г.по описа на РС-Сандански. ОТМЕНЯВА решение № 112/03.06.10 г.,постановено от ОС-Благоевград по В.Н.О.Х.Д.19/10 г. ОТМЕНЯВА присъда № 1777/14.10.09 г.,постановена от РС-Сандански по Н.О.Х.Д.96/09 г. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по посоченото дело, образувано и водено срещу С. М. С.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/