Р Е Ш Е Н И Е № 590 София, 13 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на четвърти декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1859 / 2013 година На основание чл. 423, ал. 1 и на чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената Д. Г. П., депозирано чрез нейния защитник, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на присъда № 30 от 07. 03. 2013 год., постановена по НОХД № 1116/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Кърджали. В искането, поддържано и в съдебно заседание от защитата се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен след като делото е било разгледано в отсъствие на осъдената, а и при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Излагат се доводи за ограничаване на процесуалните права на осъдената; едностранчив подход при обсъждане на доказателствената съвкупност; допуснати нарушения на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК; нарушение на материалният закон и недоказаност на повдигнатото обвинение по несъмнен начин; явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Кърджали, алтернативно, за определяне на наказанието й при условията на чл. 55, ал. 1, б. „б” от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбите на чл. 421, ал. 3 и чл. 423, ал. 1 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество с основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, същото е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 30 от 07. 03. 2013 год., постановена по НОХД № 1116/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Кърджали, подс. П. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК й е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, както и „лишаване от право да заема длъжността Директор на училище” за срок от една година. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил, П. да изтърпи и наложено й с определение по НОХД № 460 / 2004 год. по описа на Районен съд – гр. Кърджали наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. С оглед процесуалния приоритет на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК, настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе първо по тази част на искането. Същото е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, искане на задочно осъден за възобновяване на наказателно производство поради негово неучастие се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Същността на тази законова разпоредба от една страна, се изразява във възможността, предоставена от законодателя на задочно осъденото лице, да иска отмяна на постановена и влязла в сила присъда/решение/ по реда на този извънреден способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателно преследване срещу му, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателното производство, а от друга, в гарантиране на правото му за лично участие във всички касаещи го фази, на наказателния процес. В конкретният случай, видно от материалите по делото, процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК е била изпълнена - осъдената П. е получила лично препис от разпореждането на съда, на първите три заседания не е бил даден ход на делото поради влошеното й здравословно състояние, за което е депозирала молби придружени с медицинска документация, а за четвъртото, когато е бил даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и е постановена атакуваната присъда, същата макар и да е била надлежно призована, не се е явила и не е посочила доказателствено подкрепена, уважителна причина за това. Изложеното дотук, формира извод за неоснователност на искането в частта с основание по чл. 423, ал. 1 от НПК поради липса на законовите предпоставки за това. При разглеждане на делото, не е било допуснато процесуално нарушение, ограничило правата на осъдената П.. Последната е знаела за воденото срещу й наказателно преследване и в свой ущърб не е упражнила правата си по чл. 55 от НПК, докато съдът от своя страна, е спазил необходимите процесуални изисквания за провеждане на задочно производство, като същевременно както бе посочено и по-горе, не е допуснал процесуални нарушения, които да са накърнили правата на осъденото лице. Неоснователно е искането на осъдената и с основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Районният съд внимателно е извършил анализ на доказателствените източници, като при изграждане на фактическите положения се е основал на събраната по делото доказателствена съвкупност. Тази процесуална дейност на съда е била съобразена с принципите, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Имплицитният довод за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК не може да бъде споделен – липсва каквото и да е било превратно тълкуване на събраните по делото гласни доказателства или пък елиминиране на такива, смекчаващи отговорността на осъденото лице. Всички доказателствени материали са били внимателно анализирани и ценени според тяхното действително съдържание. Именно въз основа на комплексната преценка на събрания по указания от закона процесуален ред доказателствен материал, първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по графическата експертиза, приобщените писмени доказателства. Възраженията, свързани с неправилното тълкуване, а и липсата, на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не могат да бъдат споделени, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, в частност, показанията на свид. М., М. и Д., които в своята взаимовръзка, а и в корелация със заключението по графическата експертиза, водят именно до изводите достигнати от райония съд. Не може да има спор, че осъдената като длъжностно лице в кръга на службата си /директор на ОУ/, е съставила /подписания лично от нея/, инкриминиран документ, в който е удостоверила неверни обстоятелства /че свид. М. е завършил основно образование/ с цел използването му като доказателство за това. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При определяне на наложеното на осъдената наказание, са били съобразени релевантните за наказателната й отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Извършеният от районния съд анализ на тези обстоятелства, макар и лаконичен, по същество е правилен и касационният съд няма основания за неговата промяна. Наложеното наказание като размер, се явява напълно адекватно и кореспондиращо с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановената присъда на Районен съд – гр. Кърджали за правилна и законосъобразна, а искането на осъдената П. за възобновяване, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Д. Г. П. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на присъда № 30 от 07. 03. 2013 год., постановена по НОХД № 1116/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Кърджали. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.