Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2224/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 264/12.12.2018 г. по в. гр. д. № 247/2018 г. Кюстендилският окръжен съд, след като отменил решение № 349/01.06.2016 г. по гр. д. № 2360/2013 г. на Кюстендилския районен съд, признал за установено по отношение на А. В. Г., Ю. В. А. и И. С. Б., че Е. Г. Ш. по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция е собственик на 1/3 ид. ч. от реални части от ПИ с идентификатор ............ но КК на [населено място], индивидуализирани на приподписаната от съда скица към заключение № 6948/28.09.2018 г. на в. л. Б. Г., защриховани с оранжев цвят с обща площ 670 кв. м., и осъдил И. С. Б. да предаде на собственицата владението на така описаните реални части, като в частта относно отстъпване на собствеността и предаване на владението от А. В. Г. и Ю. В. А. искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен.
Със същото въззивно решение Е. Г. Ш. е осъдена да заплати на И. С. Б. сумата 623 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени подобрения в гореописаните реални части от ПИ с идентификатор........... - засаждане на 19 броя овощни дървета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2015 г., като до заплащане на подобренията се признава право на задържане на същата реална част на основание чл. 72, ал. 3 ЗС в полза на И. С. Б..
Касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК са подадени от двете страни.
Е. Г. Ш. е обжавала въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу нея насрещен иск за парично вземане и в полза на ищеца по този иск е признато право на задържане на имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС.
И. С. Б. е обжалвал въззивното решение в частта по уважения срещу него иск за ревандикация с правно основание чл. 108 ЗС.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че ищцата е една от наследниците по закон на Г. С. Т., на които е възстановено правото на собственост върху нива от 3.073 дка, находяща се в местността „П. н.” в землището на [населено място], представляваща имот № ........... по картата на землището, отразен на скица № Ф./08.10.2010 г.
В производство по адм. д. № 4812/2010 г. на Кюстендилския районен съд, образувано по жалба на ищцата, с влязло в сила на 14.01.2013 г. съдебно решение, скица № Ф./08.10.2010 г. е отменена. На основание това решение общинската служба по земеделие издала ново решение № 05999/24.04.2013 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Т. в стари реални граници на нива от 3.000 дка в местността „П. н.“, имот № ..........., при посочени съседи, един от които е имот № .............
Имот № .......... е възстановен на наследниците на А. М. Т. - първоначалните ответници по иска по чл. 108 ЗС Б. А. А. и В. В. А. /починали в хода на делото и заместени от процесуалните си правоприемници/, които с н. а. №.../22.02.2013 г. продали имота на ответника И. Б.. При съставянето на акта са представени решение № 05035/02.03.2011 г. на общинската служба по земеделие и скица № Ф./06.02.2013 г.
С гласни доказателства е установено, че в закупения имот ответникът Б. е засадил множество череши през есента на 2012 г., след като на 01.10.2012 г. сключил с Б. А. А. и В. В. А. предварителен договор за покупко-продажба на имот № ............
Въззивният съд приел, че е налице завършена процедура по възстановяване на собствеността досежно имот ............ на наследниците на Г. Т., една от които е ищцата. Тъй като искът по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота, съдът приел, че същият може да се предяви от отделен съсобственик за целия имот, както е в разглеждания случай. Приел също, че при закупуването на имот № ........... ответникът И. Б. е придобил имота в граници, включващи принадлежащите към имот № .......... части, както и че ползва изцяло спорната по делото площ, без да е установил основание за упражняване на фактическа власт върху имот, който принадлежи на наследниците на Г. Т., сред които и ищцата. Съдът приел за недоказано ответниците А. Г. и Ю. А. да владеят спорната част, поради което претенцията спрямо тях за предаване на владението е неоснователна.
По предявения насрещен иск въззивният съд приел, че е налице добросъвестност на владението в лицето на ответника И. Б., поради което съгласно чл. 72, ал. 1 и 3 ЗС същият има право на задържане до изплащане на подобренията в имота, възлизащи на 623 лева. Подобренията са извършени след придобиване на владението по предварителния договор през 2012 г., като към този момент в пространствените предели на имота, за който е сключена сделката, са се включвали частите, чието предаване на владението се претендира от ищцата в настоящото производство.
По касационната жалба на И. С. Б.:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба, са поставени следните въпроси:
1. Налице ли са кумулативните предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС при конкуренция на права на правоимащи лица по чл. 10 ЗСПЗЗ - двама реституционни претенденти, от които на годно правно основание ответниците са владели частта от процесния имот, легитимирайки се с документи за успешно приключила реституционна процедура, която може да се противопостави на невладеещ собственик и разпореждането - чрез продажба с реституирания имот, дава ли предимство на друго правоимащо лице /в случая ищцата/ при съдебна оценка на доказването на правото на собственост и уважаване на иска по чл. 108 ЗС - в частта за правна защита за предаване на владението на частта от процесния имот при условието, че ответникът го владее на годно правно основание; многократните служебни изменения на картата на възстановената собственост без наличие на основание за това дава ли предимство на страна в спора при условие, че към момента на установяване /реституиране/ на собствеността и към момента на завеждане на съдебния спор страните-ответници владеят същия в границите съобразно документите им за собственост;
2. Следва ли съдът да приема като вярно и обективно последно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза вх. № 6948/28.09.2018 г. и да основава решението си изцяло на него, при условие, че по делото се съдържат три броя експертни заключения от единични съдебно-технически експертизи с различни заключения досежно индивидуализацията и местоположението на процесната част от недвижим имот /неиндивидуализиран от ищцата в исковата молба/ с № ......... и липса на застъпване на части от процесните имоти: с идентификатор ........... по КККР на [населено място], [община] - собственост на Е. Г. Ш., и с идентификатор ............... по КККР на [населено място], [община] - собственост на И. С. Б., доколкото съгласно чл. 43 ЗКИР кадастралните карти отразяват съществуващите на място материализирани граници.
По тези два въпроса се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На следващо място в изложението и в касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното решение. Касаторът свързва наличието на това основание с уважаването на иска за ревандикация за цялата площ от 670 кв. м., а не само за 255 кв. м., които според заключението на вещото лице са част от собствения на касатора /ответник/ имот № .................
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по първата част на поставения първи въпрос: налице ли са предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС при конкуренция на права на правоимащи лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, всеки от които се легитимира с документи за успешно приключила реституционна процедура за възстановяване на имот в стари реални граници. Въпросът е свързан с решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът се позовава на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но тъй като не сочи съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение да противоречи, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
По касационната жалба на Е. Г. Ш.:
Жалбата има за предмет въззивното решение по уважения насрещен иск за парично вземане в размер на 623 лева и признатото в полза на И. С. Б. право на задържане на процесния имот до заплащане на увеличената му стойност в резултат на извършени подобрения.
Касационното обжалване следва да се допусне и по тази жалба с оглед обстоятелството, че изходът на спора по насрещния иск, предявен с оглед правото на задържане на имота, зависи от изхода по иска по чл. 108 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 264/12.12.2018 г. по в. гр. д. № 247/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на касатора И. С. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25.00 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
Указва на касатора Е. Г. Ш. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25.00 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: