Ключови фрази
Разваляне на договор по съдебен ред * разваляне на договор * забава на кредитора

Р Е Ш Е Н И Е

№. 206

София, 15.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 569/2012 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Н. от [населено място] срещу решение № 122 от 15.03.2012 г. по т.д.№ 67/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е отменено решение № 53 от 02.12.2011 г. по т.д.№ 63/2011 г. на Хасковския окръжен съд, вместо което е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно индивидуализиран в решението.
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати с въззивното решение нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска касирането му, а достъпът му до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
Предмет на делото е предявен от касатора иск за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на сключения с [фирма] договор, обективиран в н.а.№ 138, т.ІІ, н.д.№ 316/2006 г., с който прехвърлил в собственост на ответника свой недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно с построената в имота жилищна сграда на 72 кв.м. срещу задължението на последния да построи подмансарден етаж с площ не по-малко от 140 кв.м. в сградата, която ще построи в имота, съобразно одобрен ПУП.
Първоинстанционният съд уважил иска, като приел за установено, че от сключване на договора до постановяване на решението ответникът не е предприел действия по изпълнение на задълженията му за построяване на договорената сграда в прехвърления му имот, като във връзка с това неизпълнение ищецът връчил на 12.05.20111 г. на ответника покана с искане за изпълнение на задълженията му в 10-дневен срок от получаването й. Като квалифицирал договора като такъв за продажба, по който вместо задължение за заплащане на цена купувачът дължи друго имуществено благо, построяването на недвижим имот, приел, че съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД изпълнението на насрещното задължение на купувача е следвало да започне непосредствено след предаване на вещта, а то като комплексно по своя характер, включва изготвяне на ПУП за изменение на плана за застрояване, одобряване на проект за застрояване и извършване на строителството, за изпълнението на които задължения на ответника доказателства не са представени по делото. Посочено е във връзка с възражението на последния, че действително в договора липсва уточнение за вътрешното разпределение на жилището и степента на завършеност, но от това според съда не следва, че изпълнението не е възможно. При възприемане на тезата му, че поради липса на конкретизация задължението не може да бъде изпълнено, то това би означало, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, което възражение е счетено за неоснователно, както и относно недостатъчния срок, предоставен му за изпълнение, като са изложени съображения, че същият е достатъчен поне за започване на процедурата по разрешение на строителството, каквито действия ответникът не бил предприел. Отчетен е освен това факта, че вместо да започне строителството в прехвърления му имот, ответникът е реновирал съществуващата сграда, в която установил адреса си на управление, което според съда е показателно за отсъствието въобще на намерение у ответника да изпълни договора.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд приел, че престацията не е определена в достатъчна степен и естеството й не позволява едновременното й изпълнение, както е приел първоинстанционният съд. Тъй като ответникът не е могъл да изпълни без съдействието на ищеца като кредитор и не е уговорен срок, ответникът е изпаднал в забава с получаване на нот.покана, а даденият му срок е недостатъчен – изготвяне на ПУП за изменение на плана за застрояване, одобряване на цялостен проект за застрояване, получаване на строително разрешение, извършване на самото строителство, въвеждане в експлоатация и други. Поради неопределяемия в достатъчна степен характер на престацията на купувача, но определяем при дадено от продавача съдействие, съдът е счел, че последният е дължал такова съдействие. В заключение апелативният съд приел, че ответникът е изпаднал в забава едва с получаването на отправената му от ищеца нотариална покана, а даденият му в нея срок е бил недостатъчен за изпълнение на договора, а от друга страна ищецът не е оказал никакво съдействие, без което договорът от страна на ответника не би могъл да бъде изпълнен, което обусловило извода му, че предявеният иск е неоснователен.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1./ Длъжен ли е кредиторът по договор за прехвърляне на право на собственост, чието разваляне се търси по съдебен ред да предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение или това следва да бъде направено само при предложено от длъжника изпълнение в рамките на съдебния процес; 2./ Всяко изявление на длъжника ли е в състояние да постави кредитора в забава или то следва да бъде направено по съответния ред и пред компетентен орган и 3./ Задължен ли е кредиторът да окаже съдействие, когато то не е нито поискано, нито договорено.
Касационното обжалване е допуснато за проверка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
По първия от поставените въпроси са постановени ППВС № 3/73 г. и ТР № 142-б/11.ХІ.1954 г. на ОГСК на ВС. От същата идея изхожда и правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, според което не е допустимо разваляне на договор, с който се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса. В такъв случай съдът, пред който е отнесен спорът, може според обстоятелствата да даде срок за изпълнение, към което препраща и цитираното в определението по чл.288 ГПК Решение № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС по т.д.№ 396/2010 г., І то., ТК.
Вторият въпрос не е уреден законово, от което следва, че е достатъчно изявлението да бъде отправено първоначално до длъжника, а след изтичане на срока и пред съда като искане по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Отговорът на третият от въпросите задължен ли е кредиторът да окаже съдействие, когато то не е поискано, нито договорено би имало значение само в случаите, в които се касае до поето от кредитора задължение, от чието изпълнение е обусловена насрещната престация.
По правилността на решението:
При така дадените отговори на релевантните за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси, от правна страна се налагат следните изводи по правилността на обжалваното решение:
В конкретният случай първоначалните действия по изпълнение на договора законът /ЗУТ/ възлага в тежест на изпълнителя, да направи искане до Общината за изменение на ПУП, следвани от изготвяне и одобряване на инвестиционни проекти за сградата, предхождани от съгласуване между страните за конкретното разпределение на договорените 140 кв.м., като едва след това за възложителя възниква задължението да поиска издаването на разрешение за строеж и съгласуване на проекта с възложителя. Т.е., за да се приеме, че ищецът не е оказал необходимото съдействие, ответникът е следвало да установи, че е изпълнил така поетите по договора задължения, но поради неоправдан отказ от страна на ищеца по съгласувания с него проект да посочи конкретното разпределение на договорените 140 кв.м., реализирането от изпълнителя на инвестиционния проект е станало невъзможно. Данните по делото обаче сочат, че последният не е предприел каквито и да е било действия по изменение на ПУП и издаване на разрешение за строеж, а в продължение на 5 години е използвал имота с лична цел като адрес на управление на дружеството след реновиране на съществуващата преди сключване на договора сграда със застроена площ 74 кв.м. Изложеното налага извода, че неизпълнението на ответника на поетите с договора задължения не се дължат на неоказано от ищеца-възложител съдействие, а единствено на намерението му да ползва имота безвъзмездно. Липсата на извинителна причина за забавата в изпълнението, продължителността на процедурите, предвидени в договора за изпълнение от ответника са обстоятелства, които не оправдават предоставянето от съда на срок за изпълнение на договора.
По изложените съображения настоящият състав приема, че са налице предпоставките за разваляне на двустранния договор поради пълното неизпълнение на задълженията на ответника. Възражението на ответника за освобождаването му от отговорност поради липса на вина за неизпълнението е неоснователно. Изпълнението на договора не е обусловено от действия на ищеца, чието непредптриемането на които да са довели до забавата му неизпълнение е осуетило собственото му неизпълнение. В този смисъл забавата на ответника е резултат на собственото му бездействие и поради това не са налице извинителни причини от категорията на тези, които биха представлявали обстоятелства за определяне на срок за изпълнение.
По изложените дотук съображения, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.291, ал.2 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено, а предявеният от касатора П. А. Н. от [населено място] иск за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на сключения с [фирма] договор уважен.
С оглед изхода по делото в полза на касатора разноски следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 5 092.92 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 122 от 15.03.2012 г. по т.д.№ 67/2012 г. на Пловдивския апелативен съд за отхвърляне на предявения от П. А. Н. от [населено място] срещу [фирма] иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между П. А. Н. и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] договор, обективиран в НА № 138, т. ІІ, рег. № 4733, д. № 316/ 2006 г. на Нотариус № 079 по регистъра на НК, с който П.А.Н. продава на [фирма] следния свой недвижим имот, а именно: ПИ с пл. № 1466 с площ от 250 кв.м. в квартал 520 по плана на Х., одобрен със Заповеди №№ 205/ 1981 г. и 1101/ 1999 г., ведно с построената в имота жилищна сграда на 72 кв. м., при граници на описания имот: [улица], [улица], имот № 1465 и парк, срещу задължението от страна на [фирма] да построи на името на продавача подмансарден жилищен етаж с площ не по – малко от 140 кв. м. в сградата, която ще се построи в имота съгласно одобрен ПУП ведно със съответните идеални части от нея и припадащите се към етажа мазета.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. А. Н. направените разноски за всички инстанции в размер на 5 092.92 /пет хиляди деветдесет и два лв. и 92 ст./ лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: