Р Е Ш Е Н И Е №10 С., 06.02.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4598 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. чрез пълномощниците й адвокат К. Т. и адвокат З. Н. против решение № 455 от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 3751 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3933 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 3751/2012 г. на Районен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за осъждане на М. И. Г. да премахне горни и долни с мивка кухненски шкафове, поставени в коридора на първия надмагазинен етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица], изградена в ПИ № 56784.518.956, който коридор отвежда до вътрешната част на дворното място, както и да предаде на К. Х. Г. ключ от вратата, ограничаваща достъпа от същия коридор до вътрешната част на двора и да й заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 481.88 лв. и за въззивното производство в размер на 241 лв. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при формиране извода на съда, че процесният коридор се явява обща част на сградата в режим на етажна собственост, а не принадлежност към самостоятелното жилище на първия етаж. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, като се възстановят и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба К. Х. Г. поддържа, че същата е неоснователна, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 346 от 15.10.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др.подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който ищецът К. Х. Г. е основала иска си на твърденията, че процесния коридор се явява обща част на сградата, като извършеният от ответника М. И. Г. ремонт и преустройство в собствения й първи етаж, при което в коридора е обособена кухня, състояща от горни и долни кухненски шкафове с мивка и поставяне врата от към вътрешния двор, ограничават правата й като собственик на жилището на втория етаж, поради стесняване на коридора и ограничаване достъпа до вътрешната част на двора през общия коридор. Ответникът М. И. Г. е оспорила иска с твърдения, че единствената обща част, освен тези описани в Закона за собствеността, е общото стълбище между първи и втори жилищен етаж, а вътрешния коридор на първи жилищен етаж е част от обособения с делба от 1975 г. самостоятелен етаж, който коридор дели жилището на две и не е обща част. За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел, че в титулите за собственост на първия жилищен етаж обекта е посочен като две стаи и кухня, без коридор, стълбище, вестибюл или друга подобна част от помещение на нивото на първия жилищен етаж, както това е посочено за втория жилищен етаж – че има самостоятелно входно антре и е направил извод, че коридорът е обща част по смисъла на чл.38 ЗС и до нея следва всеки собственик на етаж от сградата да има свободен достъп. Счетено е, че изградените в коридора кухненски шкафчета и мивка и заключена врата в края на коридора, представлява пречка за упражняване в пълен обем на правото на собственост на ищеца К. Г., поради което искът е основателен. По основанието за допускане на касационно обжалване: Право на собственост може да съществува само върху застроен обект, който съставлява самостоятелен обект на вещни права съгласно действалите към момента на построяването или обособяването му или понастоящем строителни правила и нормативи. Нормативната уредба определя минималния брой и характер на помещенията в жилищата – според чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм.) всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещения; според чл.38 от Строителните правила и норми от 1959 г. /отм. 1977 г./. всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение; според чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм.) жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, като то може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба /мезонетен тип/. Аналогично е и определението за жилище в последващите Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) - чл. 93; Наредба № 5 за правила и нормативи за устройство на територията, обн. ДВ, бр. 51/2001 г. (отм.) - чл. 129 и действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - чл. 108. Според действащото определение в § 5, т.30 ДР ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Самостоятелен обект на вещни права може да бъда сграда или част от сграда. Във втория случай кои помещения принадлежат към този самостоятелен обект се преценява с оглед строителните книжа, когато обекта е изграден като самостоятелен или с оглед волеизявленията на собственика или съсобствениците при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид. Достатъчно е волеизявленията за разделяне на сградата да индивидуализират главните помещения, изисквани от нормативната уредба за самостоятелност на жилищата, а свързващите ги помещения, като антрета, вестибюли и коридори съставляват част от това жилище, дори и да не са посочени изрично в документа, обективиращ волеизявленията, тъй като без тях не би могло да съществува жилище като самостоятелен обект на вещни права. В обобщение на поставения въпрос следва да се отговори, че не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др.подобни, свързващи главните помещения на жилище, да се посочат изрично в титула за собственост, а принадлежността на правото на собственост върху такива помещения може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване и установените по делото факти, следва, че въззивното решение е неправилно. Според данните по делото етажната собственост в процесната сграда е възникнала при извършването на съдебна делба чрез разделянето й на две самостоятелни жилища на първия и на втория етаж със съдебна спогодба от 20.11.1975 г. по гр.д. № 1493/1975 г. на Пловдивски районен съд, VІ гр.с. Спорното жилище на първия етаж съставлява дял ІІ и е описано като целия първи жилищен етаж, без магазините, състоящ се от две стаи и кухня и изба под жилищната част, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от дворното място и всички подобрения в него, вкл. клозет. От заключението от 24.04.2014 г. на вещото лице Д. М. се установява, че чрез процесния коридор, в който са монтирани кухненски шкафове и мивка /чието премахване се претендира от ищцата/ се достига до спалнята и банята-тоалетна на първия етаж, както и се осигурява излаз към двора /достъп, до който през този коридор претендира ищцата/. Следователно коридора, който макар и след делбата да не е отделен чрез преграда от общото стълбище, обслужващо достъпа и до втория етаж, свързва част от помещенията в първия етаж и без него не би могло да съществува жилище в този етаж като самостоятелен обект на вещни права. Същевременно волята на праводателите на страните е ясно изразена при сключване на съдебната спогодба за делба всеки от тях да придобие самостоятелен обект на вещни права, като достъпа на праводателя на ищцата от втория етаж към двора се осъществява по външна стълба, описана като „една стая с вход от към двора”, от помещенията в сградата обща част да остане само стълбището между първия и втория етаж, а целия първи етаж /без магазините/ да се обособи в жилището, получено в дял от праводателя на ответницата. Ищцата не оспорва действителността на съдебната спогодба, нито че ответницата е собственик на самостоятелен обект на вещни права и при тълкуване на волеизявленията в съдебната спогодба за делба от 1975 г., следва да се приеме, че процесният коридор, макар да не е изрично описан в спогодителния протокол, съставлява част от целия първи етаж, обособен в самостоятелно жилище като дял ІІ, поради което съставлява част от жилището на първия етаж и не е придобил статут на обща част при възникване на етажната собственост чрез обособяването на двете самостоятелни жилища при делбата от 1975 г. Посочените изводи обуславят неоснователност на предявения иск по чл.109 ЗС, тъй като начинът, по който ответницата ползва принадлежащия към жилището й коридор не препятства упражняване правото на собственост на ищцата върху самостоятелния й втори етаж от сградата, а съответно въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да възстанови направените от ответницата разноски по делото в размер на 1015.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 455 от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 3751 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2 против М. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1 иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на М. И. Г. да премахне горни и долни с мивка кухненски шкафове, поставени в коридора на първия надмагазинен етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица], изградена в ПИ № 56784.518.956, който коридор отвежда до вътрешната част на дворното място, както и да предаде на К. Х. Г. ключ от вратата, ограничаваща достъпа от същия коридор до вътрешната част на двора. ОСЪЖДА К. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2 за заплати на М. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1 разноски за съдебното производство в размер на 1015.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: