Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 03 април 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Мадлена Велинова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №235 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№7046/2010 г. на Районен съд гр. София и внохд.№3195/2012 г. на Софийски градски съд,образувано по искане на осъдения Х. Т. Д.. В съдебно заседание искането,с доводи за нарушение на закона,съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието се поддържа лично от осъдения и защитник. Частния обвинител и граждански ищец Й. Г., не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове ,при спазване на процесуалните правила и закона,наложеното наказание справедливо,а искането на осъдения допустимо но неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 12.04.2011 г., постановена по нохд № 7046/2010 г. на Софийски районен съд, подсъдимият тогава Х. Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2009 г. в [населено място], причинил на Й. Г. тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата е уважен граждански иск ,в полза на пострадалия Г. за сумата от 30 000 лева, обезщетение за причинени с инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2009 г. С решение от 13.12.2012 г., постановено по внохд № 3195/2012 г. на Софийски градски съд присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНИЯ Х. Т. Д. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ: С искането са ангажирани всички касационни основания, като акцента е върху неправилни изводи на инстанционните съдилища, касаещ размера на наказанието и отказа за приложение на чл.66 ал.1 НК, при което „двете съдебни инстанции приемат, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, които налагат прилагането на ефективна присъда, поради липса на разкаяние от страна на осъдения...продължаващо агресивно поведение към пострадалия в съдебна зала и това, че не е изразил съжаление и съчувствие... не е предизвикал проблема...близката цел е била да се предпази от увреждането, което би му причинил пострадалия, а не той самият да нарани”. Несъобразено било влошеното здравословно състояние на осъдения, имало спор и по правилната квалификация на деянието, тъй като осъденият е изпаднал в страхов физиологичен афект, което обуславяло квалификация по чл.132 НК или поне смекчаване на наказанието, с приложението на чл.66 ал.1 НК. Искането е неоснователно и не намира опора в данните по делото. По отношение на доводите за нарушение на закона и претенцията за квалифициране на извършеното деяние в състояние на „ страхов физиологичен афект „ , ВКС споделя изцяло извода на въззивния съд, за „недостоверност на претендирания от Д. тежък увреждащ побой нанесен от пострадалия към подсъдимия ,така и към механизма на увреждащото деяние /пострадалият не е направил какъвто и да било опит да се защити, което може да стане само , ако е бил ударен от подсъдимия, докато е гледал встрани към каращите се жени/”. В случаят липсват така наречените защитни увреждания по ръцете например, които са инстинктивни, но свързани с видимост към нападателя и с възприемане на нападението. Горното потвърждава извода на инстанционните съдилища, че непосредствено преди удара не е имало нито физическа, нито словесна агресия от пострадалия към подсъдимия.Няма данни и за действия на Д. поради уплаха или смущение. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства/най вече на заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза / е и извода, че Д. е извършил деянието в състояние на „гневни преживявания, резултат на конфликтни отношения с пострадалия, ескалиращи при поредния им сблъсък...не е налице нито стесняване на съзнанието, за да се приеме физиологичен афект, нито предходно противоправно нападение от страна на пострадалия към подсъдимия”. При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно.Осъдения Д. на инкриминираната дата и място ,с мотика ударил пострадалия Г. по главата и с това му причинил тежка телесна повреда,включваща множество тежки увреждания и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. По отношение на наказанието - инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, в това число, особено внимание е обърнато на влошеното здравословно състояние на Д.. За установяване на това обстоятелство, по делото са назначени три съдебно-медицински и съдебно-психиатрични и психологични експертизи, съобразени са и всички представени от Д. медицински документи. Основното обстоятелство, което е мотивирало първоинстанционния съд да определи наказание за извършеното престъпление в предвидения от закона минимум,при значителен превес на смекчаващите вината остоятелства е напредналата възраст на Д. и влошеното му здравословно състояние. Не без значение относно размера на наказанието и начина на изтърпяването е обстоятелството, че освен на пострадалия Г., повреди са били нанесени ,със същата мотика и на съпругата му. Обстоятелство, което не се отразява на квалификацията на извършеното, но очевидно има значение. Вярно е, че Д. не е осъждан, но извода, че целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагането му, са законосъобразни и почиват на събраните по делото доказателства за личността му и вярна оценка на обществената опасност ,както на деянието така и на осъдения. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни при спазване на процесуалните правила и определеното наказание справедливо, а искането на осъдения Х. Т. Д. изцяло неоснователно. Ето защо, и на основание чл.426 НПК във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Т. Д. за възобновяване на нохд № 7046/2010 г. на Софийски районен съд и внохд № 3195/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: