Ключови фрази


7


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1149 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл.247 и чл.251 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 27120/28.02.2020 г. на Д. П. Ш., уточнена с молба вх. № 4540/12.06.2020 г.
Жалбата е насочена срещу две решения – от 17.01.2020 г. и от 10.02.2020 г., постановени по гр. д. № 4906/2016 г. на СГС, II-ри Е състав.
С решението от 17.01.2020 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молба вх. № 152002/20.11.2018 г. на Д. Ш. за тълкуване на основното решение № 6132 по в. гр. д. № 4906/2016 г. Тази молба е имала за предмет тълкуването на онази част от диспозитива на въззивното решение, с която съдът е постановил, че потвърждава решението на първата инстанция „в останалата му част“. Молителят е искал съдът да изясни коя е въпросната „останала част“ и дали тя включва и частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ищеца Д. Ш. да заплати на ответницата Д. Б. сумата от 1600 лв. разноски по делото. При разглеждане на молбата въззивният съд е приел, че решението му не се нуждае от тълкуване; че молителят всъщност иска чрез тълкуването да постигне друг резултат, за който е разполагал с друг способ - по чл.248 и чл.250 ГПК. Въззивният съд не е бил сезиран с искане да постанови изричен диспозитив, с който да отмени първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски в размер на 1600 лв., а този резултат не може да се постигне в производството по чл.251 ГПК по тълкуване на решението.
С решението от 10.02.2020 г. е отхвърлена молба вх. № 114307/19.09.2019 г. на Д. Ш. в частта, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по в. гр. д. № 4906/2016 г. на СГС и е оставена без разглеждане същата молба, в частта, с която се иска тълкуване на това решение. Предмет на това производство е била онази част от диспозитива на основното въззивно решение, с което ответницата Д. М. Б. е била осъдена по иск на Д. П. Ш. /след частична отмяна на първоинстанционното решение/, да възстанови на основание чл.109 ЗС разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна градина, намираща се на първия етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица]. Искането на молителя е било по пътя на отстраняване на очевидна фактическа грешка или по пътя на тълкуването да се приеме, че диспозитивът е за осъждане на ответницата да премахне циментовата замазка, която е положила с цел да изравни наклона на покрива на първия етаж, за да го използва като тераса и да възстанови битумната замазка върху покривната плоча. При разглеждане на молбата въззивният съд е приел, че липсва противоречие между мотивите и диспозитива на основното въззивно решение по иска с правно основание чл.109 ЗС. Единствената част от мотивите, в която се говори за битумна замазка, е в началната част на решението, в което се описват заявените претенции, но това не е същинска част от мотивите, изразяваща формираната воля на съда. Дори съдът да не е отразил в решението си действителното искане по чл.109 ЗС, тази грешка може да бъде отстранена по реда на инстанционния контрол, но не и в производство по чл.247 ГПК. Молбата за тълкуване на решението по чл.109 ЗС пък е недопустима, тъй като то вече е изпълнено, видно от представеното по делото решение по чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК /решение № 5046/05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 4835/2019 г. на СГС/.
Касационна жалба срещу двете решения е подадена от Д. П. Ш..
Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че е поискал от съда по реда на чл.109 ЗС да осъди ответницата да премахне замазката върху покривната плоча и да възстанови битумната замазка, а съдът е уважил иска с диспозитив, който задължава ответницата да възстанови разрушената замазка. Този неясен диспозитив е довел до нови увреждащи действия от ответницата, която вместо да възстанови старата циментова замазка / с наклон/ и битумната замазка, която служи за хидроизолация, е положила над 3 тона нова замазка на плочата, служеща за покрив над част от етажа на жалбоподателя. Посочено е също, че съдебният изпълнител не може да задължи ответницата да възстанови битумната замазка, тъй като липсва такъв диспозитив на влязлото в сила решение по чл.109 ЗС. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да отстрани порока на непрецизния диспозитив по чл.109 ЗС или по пътя на тълкуването, или чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Отделно от това неизяснен останал и въпросът с присъдените разноски по делото. Въпреки че променил резултата по чл.109 ЗС, въззивният съд не уточнил в коя част оставя в сила първоинстанционното решение и по-конкретно – дали го оставя в сила и в частта, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответницата 1600 лв. разноски за отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС. Възползвайки се от тази неяснота в диспозитива на въззивното решение, ответницата се снабдила с изпълнителен лист за сумата от 1600 лв., присъдени от първоинстанционния съд, въпреки че резултатът по два от исковете с правно основание чл.109 ЗС е бил променен от въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК. Във връзка с първото основание жалбоподателят се позовава на следната практика на ВКС: решение № 118 от 03.06.2010 г. на ВКС, III-то г.о.; определение № 40 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 101/2010 г. на ВКС, IV-то г.о.; определение № 431/28.06.2011 г. по т.д. № 844/2010 г. на ВКС, ТК и определение № 1314/17.10.2011 г. по дело № 1097/2011 г. на ВКС, IV-то г.о. Освен това второто въззивно решение било очевидно неправилно, тъй като постановеният резултат „да се възстанови нарушената замазка на терасата“ има различен смисъл от искането, с което съдът е сезиран: „да се премахне положената циментова замазка и да се възстанови битумната замазка“. Произнасянето на ВКС по конкретното дело било и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата в производството Д. Б. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускането ѝ до разглеждане по същество в частта, с която се атакува решението от 10.02.2020 г. Не е налице очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение, тъй като съдът не е обсъждал в мотивите си въпроса за възстановяване на битумна замазка, а и по делото са събрани доказателства, че такава замазка никога не е съществувала. Не може да се иска и тълкуване на решението, тъй като то е изпълнено. Освен това счита, че жалбата срещу решението от 17.01.2020 г. е неоснователна, тъй като диспозитивът на основното съдебно решение е ясен и не е нужно да се уточнява в коя част е потвърдено първоинстанционното решение. Ясно е, че се касае за онази част, с която са отхвърлени част от исковете по чл.109 ЗС – за осъждане на ответницата да премахне избитата врата от жилището ѝ на втория етаж, чрез която се осъществява достъп до покрива на зимната градина на ищеца и за премахване на поставените саксии, спортни съоръжения, пейки и маси. Позовава се на обстоятелството, че въззивният съд е постановил определение по чл.248 ГПК, касаещо разноските по делото и че ищецът не е инициирал производство по чл.248 ГПК пред районния съд за изменение на решението в частта за разноските, които първоначално е бил осъден да заплати.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на контрол пред ВКС решения на въззивния съд по чл.247 и чл.251 ГПК.
По жалбата срещу решението от 17.01.2020 г.:
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса за тълкуването на съдебното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с посоченото от жалбоподателя решение № 118 от 03.06.2010 г. на ВКС, III-то г.о., в което е посочено, че тълкуване се постановява, когато решението е неясно. Един от постановените диспозитиви в решение № 6132 по в. гр. д. № 4906/2016 г. на СГС гласи: „Потвърждава решение от 22.10.2013 г. по гр. д. № 21638/2011 г. на СРС, I-во г.о., 42 с-в, в останалата му част“. Този диспозитив е неясен, тъй като не е указано коя е тази останала част. Тази неяснота е довела до издаване на 27.06.2018 г. на изпълнителен лист по решението на районния съд за сумата от 1600 лв. - разноски в полза на ответницата, въпреки че въззивният съд е променил частично резултата по предявените обективно съединени искове по чл.109 ЗС. Неоснователен е доводът на Д. Б., че ищецът е следвало да подаде пред районния съд молба по чл.248 ГПК за изменение на решението му в частта за разноските, тъй като липсва процесуална възможност това да стане след произнасянето на въззивната инстанция по съществото на спора. Това налага допускане на касационно обжалване на решението от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4906/2016 г. на СГС.
По жалбата срещу решението от 10.02.2020 г.
В първата си част решението е за отхвърляне на молба по чл.247 ГПК на Д. Ш. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по в. гр. д. № 4906/2016 г. на СГС във връзка с диспозитива по чл.109 ЗС.
В тази част не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място – представената с касационната жалба практика на ВКС касае производства по чл.250 ГПК – за допълване на решението, както и по чл.251 ГПК - за тълкуване. Липсва практика, свързана с производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, която да обоснове поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал и другото поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не е посочил с какво произнасянето на ВКС по настоящото дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание в случая не е и налице. Няма колебание в практиката на ВКС, че противоречието между мотиви и диспозитив на съдебното решение представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК - решение № 170 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 971/2010 г., I г. о., решение № 229 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3548/2014 г., I г. о., решение № 25 от 30.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2015 г., III г. о. В настоящия случай обаче не може да се приеме, че съдът е формирал една воля в мотивите си, а е изразил нещо различно в постановения диспозитив, т.е. че е налице противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС, което би било основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вярно е, че в мотивите съдът е посочил искането на ищеца да бъде осъдена ответницата „да премахне замазката върху покривната плоча и да възстанови битумната замазка“, а с постановения диспозитив ответницата е осъдена да „възстанови разрушената замазка“. Вярно е също, че съдът е възпроизвел заключенията на техническите експертизи, в които се сочи, че течовете в имота на ищеца се дължат на нарушена хидроизолация на покрива на т. нар. „зимна градина“ на ищеца. Това обаче не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, тъй като никъде в мотивите съдът не е формирал извод, че преди нарушението по чл.109 ЗС покривът на зимната градина е бил с наклон и положена битумна замазка, които следва да бъдат възстановени в първоначалното им състояние чрез осъждане на ответницата „да премахне замазката върху покривната плоча и да възстанови битумната замазка“ Напротив, възпроизвеждайки заключенията на вещите лица, съдът е акцентирал върху техния извод, че течовете в имота на ищеца се дължат на монтирането на метални съоръжения върху терасата, които са „разрушили /пробили, разкъсали/ положената хидроизолация“. Именно този извод на вещите лица е мотивирал съда да приеме, че исковете по чл.109 ЗС за премахване на метални колони за парапети и тента и за възстановяване на разрушената замазка са основателни. Волята на съда е да се отстрани нарушението на плочата при мястото на пробиване, разкъсване, и точно това е изразено в диспозитива на решението. Никъде в мотивите няма констатация /а и събрани доказателства в тази насока/, че първоначално покривът на зимната градина е бил с наклон и покрит с битумна замазка, че ответницата го е изравнила чрез нова циментова замазка, както и няма правен извод, че нарушението следва да бъде отстранено, като ответницата бъде задължена да премахне положена от нея изравнителна замазка и да възстанови съществувала битумна замазка. Затова няма и съответен диспозитив при уважаването на иска по чл.109 ЗС. По същите съображения въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, затова касационното обжалване не може да се допусне и на това основание.
Във втората си част решението от 10.02.2020 г. оставя без разглеждане молбата на Д. Ш. за тълкуване на основното въззивно решение по чл.109 ЗС, тъй като то е изпълнено. Частната жалба срещу това решение е по чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но поради връзката на делата следва да се разгледа от ВКС. Следва да бъде споделен решаващият мотив на въззивния съд, че след като решението е изпълнено, молбата за неговото тълкуване е недопустима. Данни за изпълнението на решението се съдържат както в касационната жалба, така и в приложеното към нея решение № 5046/-5.07.2019 г. по ч. гр. д. № 4835/2019 г. След като е била осъдена по реда на чл.109 ЗС да „възстанови нарушената замазка на терасата“, ответницата е изпълнила това решение чрез полагане на допълнителна замазка, която ще отстрани течовете в имота на ищеца, причинени от пробиването на старата замазка. При липса на други указания на съда в тази насока следва да се приеме, че решението по чл.109 ЗС е изпълнено и не може да се иска тълкуването му.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4906/2016 г. на Софийски градски съд, II-ри Е състав.
Държавна такса за производството по тълкуване на съдебно решение не се дължи.
Делото да се докладва да насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.02.2020 г. по гр. д. № 4906/2016 г. на Софийски градски съд, II-ри Е състав, в частта, с която съдът е отхвърлил молбата на Д. П. Ш. за поправка на решение № 6132 по в. гр. д. № 4906/2016 г. на СГС, II-ри Е състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.02.2020 г. по гр. д. № 4906/2016 г. на Софийски градски съд, II-ри Е състав, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане молбата на Д. П. Ш. за тълкуване на решение № 6132 по в. гр. д. № 4906/2016 г. на СГС II-ри Е състав.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: