3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
СОФИЯ, 25.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 933/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 4172 от 17.10.2013 г. по в.гр.д. № 324/2013 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1380 от 18.02.2013 г. по гр.д. № 815/2012 г. на Районен съд- Благоевград, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено между съсобствениците ползването на съсобствено дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 04279.611.140 по кадастралната карта на [населено място], с площ 234 кв.м, по вариант първи от заключението на в.л. А. А. / л. 39 от делото/, като е определено, че ищцата А. П. ще ползва частта, обозначена със син цвят, която е с площ 52.35 кв.м, ответниците Н. С. П. и С. С. П. - частта, обозначена с червен цвят, с площ 52.35 кв.м, а за общо ползване на страните остава частта, обозначена с жълт цвят.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ответниците Н. С. П. и С. С. П.. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че неправилно въззивният съд е извършил разпределение на ползването и на частта от дворното място, върху която те са изградили сграда въз основа на надлежно отстъпено право на строеж.
Ответницата по касация А. С. П. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение- правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата и ответниците са съсобственици на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 04279.611.140 по кадастралната карта на [населено място], с площ 234 кв.м, при равни права права - по 1/2 ид. част. В имота има построена двуетажна жилищна сграда. Първият етаж е собственост на ищцата, придобит от нея по дарение от С. Г. П.. С нотариален акт № 53, т. ХІ2, нот. дело № 3179/97 г. същият продал на своя син Н. С. П. втория етаж от сградата, тавана на същата и гараж със застроена площ 15 кв.м., находящ се до търговския обект, построен в дворното място. Установено е също, че през 1992 г. С. Г. П. и П. Г. П., като съсобственици на парцел ХVІ, пл.№ 1587 в кв. 33 по плана на [населено място], учредили по реда на чл. 56, ал.2 и ал.3 З. в полза на Н. С. П. право на строеж за построяването на търговски обект със застроена площ 19 кв.м. съобразно одобрен архитектурен проект. Г. и търговският обект са разположени на юг от жилищната сграда, на уличната регулационна линия и представляват масивни едноетажни постройки от допълващото застрояване. Предназначението на гаража е променено и понастоящем той представлява търговски обект – магазин. Общата застроена площ на двата търговски обекта е 36.30 кв.м. В дъното на имота, на източната регулационна граница е изградена барака- навес от ламарини с площ 8.40 кв.м, ползван от ответниците. Тези постройки попадат в дела, разпределен от съда в двете инстанции, за ползване от ответниците. Прието е, че при разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот следва да се съобрази частта, заета от постройки- лична собственост на някой от съсобствениците, тъй като по този начин се осигурява на всеки от тях възможността да ползва площ съразмерно на правата си. Въззивният съд се е позовал на решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1565/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че при разпределяне на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място.
Настоящият състав споделя тази практика, но намира, че същата е неприложима по отношение на тези постройки, които са изградени и се ползват от единия от съсобствениците в общия имот въз основа на отстъпено право на строеж. В този случай правомощието на съсобственика да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж - чл. 64 ЗС. Обстоятелството, че то е учредено върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика- суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал.1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните права.
С оглед този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Основателно е направеното в касационната жалба оплакване, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че площта на двете постройки от допълващото застрояване със статут на суперфициарна собственост на ответниците следва да се включи в общата площ на определения им за ползване дял от съсобствения имот. Частта от съсобственото дворно място, която съсобственикът има право да застрои въз основа на учреденото му право на строеж, не е обусловена от квотата му в съсобствеността, а се определя свободно с договора между страните, поради което няма основание при разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС тази част да се “приспада”, като му се определя за ползване по- малка площ от незастроената част. Налице е касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
При разглеждане на делото пред въззивния съд е назначена и приета съдебно- техническа експертиза, която е дала вариант за разпределяне ползване на незастроеното дворно място. Според този вариант след приспадане на застроената площ от дворното място, включваща площта на жилищната сграда и на двете постройки на уличната регулационна граница, индивидуална собственост на ответниците, остава за разпределение свободна незастроена площ от 104.50 см.м. Около жилищната сграда е предвидена част за общо ползване, тонирана с жълт цвят на приложената към заключението скица, която осигурява достъп на страните до собствените им жилища и до дъното на парцела, където са обособени два дяла за самостоятелно ползване, всеки с площ 20.45 кв.м, съответстващи на правата им в съсобствеността. Макар вещото лице формално да е посочило, че предлага два варианта за разпределяне на ползването, по същество между тях няма разлика – разменено е само местоположението на означените от него дял І и дял ІІ, което обаче е само условно и не се отразява на конкретните предвиждания. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че разпределението на ползването следва да се извърши по скица- вариант І към приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице инж. И.А., като на ищцата А. С. П. следва да бъде предоставен за реално ползване дял І с площ 20.45 кв.м, тониран в червен цвят, в дял на ответниците Н. С. П. и С. С. П. - дял ІІ с площ 20.45 кв.м, тониран в зелен цвят на същата скица, а за общо ползване на страните се разпредели частта, тонирана в жълт цвят. Този вариант съответства на правата на съсобствениците и отчита извършеното в имота застрояване със постройки, индивидуална собственост на ответниците, въз основа на отстъпеното в тяхна полза право на строеж.
С оглед характера на производството на спорна съдебна администрация, разноските за настоящата инстанция следва да бъде понесени от двете страни, така както са направени.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4172 от 17.10.2013 г. по в.гр.д. № 324/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 32, ал.2 ЗС ползването на съсобствено дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 04279.611.140 по кадастралната карта на [населено място], с площ 234 кв.м, по първия вариант на заключението на вещото лице И. А. от 18.09.2013 г. и приложената към него скица-проект за вариант № 1, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение, като на А. С. П. се предоставя за ползуване частта от дворното място от 20.45 кв.м, тонирана в червен цвят на посочената скица, на Н. С. П. и С. С. П. - дял ІІ с площ 20.45 кв.м, тониран в зелен цвят, а тонираната в жълт цвят част, включваща подход към жилищната сграда и към дъното на имота, както и изградените цветни алеи, остава за общо ползване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |